Решение № 2929 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2014 г.

Решение № 2929 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Производството по делото е образувано по жалба на Васил Йорданов Василев и Слави Иванов Йорданов, и двамата от с. Крумово, срещу Решение № 441 на Министерския съвет на Република България от 27.06.2014 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 25015, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване нива, намиращ се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив. Направено е искане за присъждане на разноски. В жалбата поддържат, че определеният с решението размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: От събраните по делото доказателства е видно, че с писмо изх. № 04-19-89 от 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е поискал иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград, област Пловдив. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в Министерски съвет с писмо изх. № 03-04-959 от 20.06.2014 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС, с решение № 441/27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България е отчуждена част от поземлен имот № 25015, с обща площ 4,998 дка, от които отчуждени 0,107 дка, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване нива, намиращ се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив. Имотът е вписан под т. 48 на раздел "Селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за земеделски нужди)" за землище на кв. Крумово на решението на МС. По искане на жалбоподателите с определение от 15.09.2014 г. съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. На 12.02.2015 г. е представена съдебно - оценителна експертиза, в която е посочено че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС е в размер на 292,66 лв., а съгласно на чл. 32, ал. 3, т. 2 е в размер на 82,82 лв. В проведеното на 16.02.2015 г. съдебно заседание вещото лице е посочило, че е ползвало пазарни аналози, които са ползвани и от административния орган. Разликата в определената стойност на обезщетението вещото лице обяснява с различния начин на определяне на осреднените цени на площ по отношение на относимите сделки. Докато административният орган е сумирал стойностите и съответно площите на двете сделки и сумарната продажна стойност е разделил на сумарната площ, то вещото лице е определило средната цена на площ за всеки аналог поотделно. С оглед заключението на съдебно - оценителната експертиза, съдът приема, че определеното от вещото лице обезщетение съответства на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съдът при съобразяването на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр с § 1a, т. 2 от ДР на ЗДС преценява, че една от сделките, използвана от вещото лице при изготвянето на експертизата, не отговаря на посоченото по-горе изискване на закона, а именно: една от страните-"Ловно - рибарско дружество Сокол" не е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Но поради факта, че при определянето на равностойното парично обезщетение на поземлените имоти по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, находящи се в с. Крумово, общ. Родопи, административният орган е използвал сделката, по която страна е посоченото по-горе дружество и за да не се влоши положението на жалбоподателите, съдът възприема този метод на оценка. Съдът приема, че този метод дава еднаква тежест на всички относими сделки и правилно определя осреднените цени на имотите, предмет на тези сделки. Предвид изложеното, жалбата следва да се уважи, а решението на административния орган следва да се измени, като обезщетението да се увеличи от 141 лв. на 292,66 лв. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски, които са в размер на 300 лв. заплатен депозит за вещо лице, видно от приложения на стр. 457 от делото документ за банков превод. Разноски за адвокатско представителство не са поискани, а също така и няма данни за извършени такива, поради и което не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,