Решение № 5377 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2021 г.
ВАСII отделение27.04.2021 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2132 от 24 ноември 2020 г., постановено по адм. д. № 2422/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА Й. С. да заплати на община Родопи разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5377 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2021 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С., чрез проц. представител адв. С., против решение № 2132 от 24 ноември 2020 г., постановено по адм. д. № 2422/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Й. С. против отказ на кмета на община Родопи, обективиран в писмо с изх. № 94 Й-12-1#4/01 септември 2020 г., да издаде заповед на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ за преминаване през недвижим имот, съставляващ УПИ IV, кв. 57 по плана на [населено място], за извършване на строителни работи - текущ ремонт: измазване на задната стена на гараж, запушване на дупки по оградата, замазване на паднала мазилка. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. При постановяване на решението съдът не e допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Осигуряването на достъп до съседния имот е допустимо, само ако дейността е разрешена или предписана. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че липсва разрешение или предписание на компетентния административен орган за извършване на строителни работи- текущ ремонт, за който е необходимо да бъде предоставен достъп до съседния имот. Обстоятелството, че за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ на основание чл. 151, т. 1 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, не дерогира изискването строителните работи да са съгласувани с административния орган. Свободният достъп следва да е определен в конкретни параметри и да бъде заявен на основание вече разрешени или предписани строителни работи от съответния административен орган. Заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ ограничава правото на собственика във връзка с ползването на имота му, поради което се издава само при доказана необходимост от извършване на конкретни дейности във връзка с устройство на територията. Ето защо не е достатъчно заинтересованите лица просто да заявят искането си за достъп в чуждия имот, а следва да установят посредством друг предхождащ акт нуждата от извършване на строително-ремонтни дейности, които не могат да бъдат извършени без такъв достъп, което в случая не е сторено. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора, в полза на община Родопи следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав