Решение № 9780 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2011 г.

Решение № 9780 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Станимир Станков, в качеството му на процесуален представител на директора на агенция "Митници", срещу решение № 3350 от 5.07.2011 г. по адм. дело № 639 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се постановяване на решение, с което се отмени обжалвания съдебен акт и се постанови друг по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистик" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Мариана Айдарова. Претендира се присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е било решение № 9600-0630 от 4.11.2010 г. на началника на митница Столична, с което се определя нова митническа стойност на конкретно посочени стоки по ЕАД № 10BG005808Н0125001 от 20.10.2010 г. и допълнителни задължения, включително за ДДС в размер на 5 625, 74 лв. и за законна лихва. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, възраженията на оспорващото дружество, като е направен извод за незаконосъобразност на административния акт. Според митническия орган декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността и са налице основанията за определяне митническа стойност по чл. 30, § 2, б. "б" от МК, като въз основа на новата митническа стойност е определено допълнително задължение за ДДС. Според съда решението на този орган е немотивирано и издадено при неправилно приложение на материалния закон. Всички представени от дружеството документи сочат, че действително платената цена съвпада с декларираната по ЕАД и именно тя следва да е договорната цена по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Липсват и мотиви защо митническата стойност е определена съгласно чл. 30, § 2, б. "б" за част от стоките - по митническа стойност на сходни стоки, и чл. 30, § 2, б. "в" за друга част от Регламента, а не по реда на предходните букви - например чл. 30, § 2, б. "а" - митническа стойност на идентични стоки, като в случая поредността е задължителна и при невъзможността да се определи стойността по предходна буква, следва да се изложат мотиви. Липсват и мотиви как точно е формирана и новата стойност, като изброяването на номерата на 8 броя ЕАД не представляват мотиви в тази насока. Решението е правилно. Съгласно чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 митническата облагаема стойност при внос е действително платената или платима цена за стоките при продажбата им за износ, която в случая се установява с представените от вносителя фактура и декларация за транспортни разходи. Безспорно съгласно чл. 68 от същия регламент митническите органи имат право да извършат документен контрол и проверка на стоките. Това обаче не ги освобождава от задължението, в случай че преценят, че декларираната стойност не може да се определи по реда на чл. 29 и преминат към определянето й по реда на чл. 30, ал. 2, б. "б" от същия регламент, да изложат мотиви в своя административен акт защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от регламента и по реда чл. 30, ал. 2, б. "а" - стойността на идентични стоки. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт, съгласно чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е преценил съдът. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 150.00 лв. за настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение