Решение № 12490 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2960/2014 г.

Решение № 12490 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2960/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез юрисконсулт Ива Зарева срещу решение № 5715 от 29.08.2013 г., постановено по адм. д. № 11581/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-100-2600/4841 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", разпоредено е връщане на административната преписка на органа за ново разглеждане и са присъдени разноски. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е приложил правилно материалноправните разпоредби при преценка на събраните доказателства. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли оспорването. В съдебно заседание не изпраща представител, не изразява становището си по жалбата и не представя нови писмени доказателства. Ответникът - "Никол енд Вивиан" ООД, чрез адвокат Табутова оспорва жалбата, не представя доказателства, иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила решението на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, тъй като административният орган не е доказал по никакъв начин с какви средства е установената негодна за подпомагане площ. Като не е посочил фактически и правни основания за издаване на оспорения административен акт, административният орган е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е основание за отмяна на акта. Намира решението на Административен съд София - град за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно и предлага като такова да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5715 от 29.08.2013 г., постановено по адм. д. № 11581/2011 г. на Административен съд София - град е отменено по жалба на "Никол енд Вивиан" ООД, гр. Кюстендил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-100-2600/4841 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С административния акт е отказано подпомагане по двете схеми, по които е кандидатствал земеделският стопанин, като с таблица в акта е посочена приетата за недопустима заявена площ в размер на 34.73 ха, представляваща парцел 04220-729-3-1 и е наложена санкция за бъдещ период. Уведомителното писмо е обжалвано пред министъра на земеделието и храните по административен ред, който не се е произнесъл по жалбата. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, като при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което административният акт е в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е установил, че "Никол енд Вивиан" ООД е кандидатствал за подпомагане по схемата за единно плащане на площ - СЕПП, като е заявил БЗС 04220-729-3-1 с площ 34.73 ха в землището на Бистрица, както и по схемата плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони - НР1. От приложените по преписката писмени доказателства не е установено на кои обстоятелства се е позовал административният орган, за да откаже оторизация на суми и съответно да удържи такива за бъдещи периоди, както и липсват мотиви в оспорения акт и такива не се съдържат в преписката по издаването му. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал две основни и една допълнителна експертиза. От първото и допълнителното към него заключение на вещото лице е приел за установено, че БЗС 04220-729-3-1 отговаря на изискванията за допустимост начинът на трайното му ползване е пасище и не е променян и е поддържан в много добро екологично и земеделско състояние. Установено е, че няма протоколи от извършени теренни проверки за 2010 г. Вещото лице е установило, че при стартираните проверки на декларираните блокове през 2009 г. са допуснати грешки при изчертаване и заснемане на границите в допустимата част. Експертното заключение е оспорено от административния орган, но не са представени доказателства, които да оборят установените от вещото лице обстоятелства. Втората експертиза е изработила своето заключение по електронни данни от монитор в отдел "Идентификация на земеделските парцели" и от отпечатаната цифрова ортофотокарта и според тях процесния парцел не попада в допустимия за подпомагане слой. Съдът не е възприел при формиране на своето решение данните от това експертно заключение, за което подробно се е мотивирал. Административният орган е приел като недопустими площи, за които е определил какво е фактическото им състояние само и единствено на база заснетото, без проверки на място и в противоречие с данните от Общинската служба "Земеделие". Касаторът не представи доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установите обстоятелства. Обжалваното решение е правилно. Развилото се пред изпълнителния директор на ДФЗ производство е по издаване на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП. Следователно крайният акт - уведомителното писмо, предмет на спора, следва да отговаря на императивните изисквания на чл. 59 от АПК за форма на акта, като част от изискванията са актът да съдържа фактическите и правни основания за издаването. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в оспорения административен акт не се съдържат мотиви, въз основа на които да се преценят фактическите и правни основания за административния орган да определи като недопустим заявения от земеделския стопанин парцел, както и да удържи оторизирани суми, за които не е издал акт, с който да ги е установил по основание и размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, които повтарят казаното от процесуалния представител на органа пред решаващия съд, както и възраженията по отношение на приетите по делото съдебни експертизи. Не се разколебава установеното от АССГ, още повече, че и в касационната жалба се сочи, че проверки, не са извършвани, а площите са сравнявани по заявените и допуснати през 2009 г. Административният орган, върху когото е тежестта да докаже законосъобразността на издадения административен акт на основание чл. 170, ал. 1 от АПК не се е справил с доказателствата в производството. Установено е по делото, че заявеният за подпомагане от жалбоподателя парцел попада в слой, който изобщо не е бил актуализиран - няма актуална цифрова ортофотокарта за 2010 г., нито са извършвани проверки от служителите на МЗХ или ДФЗ, съответно структурните им поделения, а в същото време не са вземани предвид данните, предоставени от ОСЗ. Административният орган е изключил заявения за подпомагане парцел, като по никакъв начин не е посочил и не е представил факти и доказателства как е установил неговата недопустимост. АССГ е отменил изцяло оспорения акт, включително и по отношение наложените санкции за бъдещ период. По отношение на посочените суми, административният орган също не е посочил как ги е установил по основание и по размер и не е изложил отново правни и фактически основания за налагането на тези санкции. Посочена е нормата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията. Съгласно тази разпоредба, обаче, наред с цитираното от административния орган, е предвидено и - "без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент". Правото на Общността в този случай изисква задължението на бенефициента да бъде установено в съответствие с националното законодателство. В случая административният орган трябва да проведе производство по установяване на вземането си с акт за установяване на публично държавно вземане от земеделския производител, където то е посочено по основани и размер, и чак тогава да пристъпи към удържане на сумите, като задължително следва да посочи при удържане за кои суми, в какъв размер и за кой период са. По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че АССГ е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите законови норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото не е представен списък за разноските от двете страни, не са представени и доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение