Решение № 15534 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6217/2019 г.

Решение № 15534 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6217/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова и на "Сън Естейт България"ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Архимандрит Филарет"№ 9, представлявано от управителя А. Огул, чрез адв. Г. Амуджиев, против Решение № 364 от 26.02.2019 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3465/2017 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е изменен ревизионен акт РА № Р-03000317001502-091-001/22.08.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, изменен с решение № 398/16.11.2017 г. издадено от директора на дирекция ОДОП-гр. Варна, като установеното задължение за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 07. 2015 г. главница в размер на 51 286, 89 лв. и лихви 10 133, 68 лв. е намалено на 41 495, 19 лв. главница и 8 165, 28 лв. лихви и в тази, с която са потвърдени установените с РА задължения за ДДС по ЗДДС, за д. п. м. 07. 2015 г. главница в размер на 41 495, 19 лв. и лихви в размер на 8 165. 28 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО за д. п. 2015 г. главница в размер на 43 879, 58 лв. и лихви в размер на 6 205. 11 лв.

Първоинстанционното решение, в частта му, с която са намалени установените с РА задължения по ЗКПО за д. п. 2015 г. от 57 145, 13 лв. на 43 879, 58 лв. главница и от 8 113, 01 лв. на 6 205. 11 лв. лихви не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба на ДД"ОДОП" се твърди, че първоинстанционното решение в посочената част е неправилно. Спорът в тази част е дали в себестойността на обектите на недвижима собственост, предоставени на собствениците на терена чрез бартер следва да се включи стойността на непризнатите за данъчни цели разходи по фактурите на "Тиа инвест"ЕООД и "Дюна"ООД. Неправилно съдът приел, че с тази стойност следва да се увеличи финансовият резултат за периода, но не и данъчната основа за облагане с ДДС. По счетоводни данни себестойността на прехвърлените обекти била 544 820, 71 лв., а ревизираното дружество издало фактура с данъчна основа 495 862, 20 лв. Затова с РА за данъчен период м. 07. 2015 г. бил доначислен ДДС в размер на 9 791, 70 лв., върху разликата. Недопустимо съдът отменил РА в частта му на доначисляване на посочената сума, при положение, че искането в жалбата до него било за отмяна на РА в частта му за доначисляване на 5 542, 06 лв. за посочения данъчен период. Приходната администрация не е поддържала, че материалите по фактурите на посочените доставчици не са вложени в процесната сграда, а че не са доставени от тези доставчици. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба - "Сън Естейт България"ООД, чрез адв. Амуджиев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на разноски.

В касационната жалба на ревизираното лице се поддържа, че първоинстанционното решение в посочената по-горе част е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът нарушил правото на защита на ревизирания като не разпределил доказателствената тежест; не обсъдил изобщо основанието по чл. 16, ал. 1 ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат; не обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност. Липсват мотиви по доводите на жалбоподателя, че доставките на строителни услуги в полза на собствениците на терена са били обложени през 2014 г. съгласно влязъл в сила ревизионен акт и недопустимо са обложени втори път с процесния РА. При необоснованост и в нарушение на материалния закон, а също и при несъобразяване на задължителната съдебна практика на Съда на ЕС съдът приел, че доставките на "Тиа инвест"ЕООД и "Дюна"ООД не са реално извършени - доказано е получаване на стоката и влагането й в строителството на процесната сграда; в ревизионното производство са представени многобройни доказателства за посочения правно-релевантен факт. Съдът неправилно приложил чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО относно увеличението на ФР за 2015 г. със стойността по фактурите на "Тиа инвест"ЕООД и "Дюна"ООД.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част, отмяна на РА и присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба - ДД"ОДОП" Варна, чрез юрк. Иванова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и като съобрази становищата на страните, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред АС Варна е бил цитираният РА, в потвърдената му с решението на ДД"ОДОП" част, с която на ревизираното лице са установени задължения за:

= ДДС по ЗДДС за д. п. м. 07. 2015 г. главница в размер на 51 286, 89 лв. и лихви 10 133, 68 лв. и за

= корпоративен данък по ЗКПО за д. п. 2015 г. главница в размер на 57 145, 13 лв. и лихви в размер на 8 113, 01 лв.

Задълженията по ЗДДС са формирани от:

= сумата на отказан данъчен кредит по фактури с предмет строителни материали, издадени от "Тиа инвест"ЕООД /ДДС- 10 343, 85 лв. / и "Дюна"ООД /ДДС в размер на 10 123, 26 лв. /;

= доначислен ДДС за д. п. м. 07. 2015 г. в размер на 9791, 70 лв. върху данъчна основа в размер на разликата между 544 820, 71 лв. - установената себестойност на продадените обекти в процесната сграда и данъчната основа върху която е начислен ДДС по фактура № 0....... 2/09.07.2015 г. в размер на 495 862, 20 лв., на основание чл. 86, във вр. с чл. 130, вр. чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, чл. 73 и чл. 80 от Директива 2006/112/ЕС;

= доначислен ДДС за д. п. м. 07. 2015 г. в размер на 20 998, 08 лв. във връзка с извършени от дружеството безвъзмездни доставки в полза на купувачите на отделни обекти от жилищната кооперация.

Задълженията по ЗКПО са формирани от:

= увеличение на ФР за 2015 г. с отчетени разходи по фактурите, издадени от "Тиа инвест" ЕООД и "Дюна" ЕООД в общ размер на 65 617, 56 лв.;

= увеличение на финансовия резултат за 2015 г. на основание чл. 78 във връзка с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО със сумата в размер на 400 843, 39 лв. - разлика между пазарните цени на продадените от дружеството обекти и цените в нотариалните актове за продажба;

= преобразуване на ФР за 2015 г. в посока увеличение със сумата от 104 990, 38 лв., във връзка с извършени от дружеството безвъзмездни доставки в полза на купувачите на отделни обекти от жилищната кооперация.

По жалбата на ДД"ОДОП".

Жалбата е частично основателна.

За да намали установените с РА задължения по ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че спорът в тази част се свежда до определяне на себестойността на обектите, предоставени на собствениците на терена чрез бартер, съгласно съдържанието на НА № 16/16.09.2013 г. и дали в нея следва да се включва стойността на фактурите, издадени от "Тиа инвест" ЕООД и "Дюна" ООД. Съдът е приел, че доколкото не се признава право на приспадане на ДДС поради нереалност на доставките на строители материали по тези фактури, стойността по тях не следва да участва при формирането на данъчната основа за облагане на строителните услуги по бартерната сделка.

Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение в тази част. В жалбата до административния съд и в тази до АС, ясно е посочено, че се иска отмяна на РА и в частта му, с която за данъчен период м. 07. 2015 г. е установено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 9 791, 70 лв. главница и съответни лихви. Изложените доводи относно размера на задължението не променят факта, че се иска отмяна на цялото установено задължение в тази част на РА.

Обосновано на неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че фактурите с доставчици "Тиа инвест" ЕООД и "Дюна" ООД участват при формиране себестойността на обектите като тази себестойност е равна на 544 820, 71 лв. /стр. 11, отговор на т. 15 от поставените задачи на ССчЕ, стр. 209 от делото на АС/. Вещото лице в т. 6 от заключението си ясно е установило, че ако не се включи стойността по тези фактури общо в размер на 102 335, 54 лв. при определянето на данъчната основа за облагане на строителните услуги, тази основа ще бъде не 544 820, 71 лв., а 514 406, 59 лв. Този резултат се получава като се съобрази процентното съотношение между сумата за обезщетение на собствениците на терена към общата себестойност на сградата, при което от 102 335, 54 лв. стойност по фактурите, 30 414, 12 лв. се пада в процентно отношение в себестойността на строителните услуги. Така 514 406, 59 лв се получава като разлика между 544 820, 71 лв. и 30 414, 12 лв.

Във връзка с обсъжданата бартерна сделка, ревизираното лице е издало фактура № 9000000002/09.07.2015 г. с данъчна основа 495 862, 20 лв., по която е начислило ДДС 99 172, 44 лв. Поради безспорните факти, че към датата на подписване на нотариален акт № 16/16.09.2013 г. за учредяване на право на строеж дружеството е издало фактура № 1/16.09.2013 г. с данъчна основа 647 073, 86 лв., но не е начислило ДДС, защото не е било регистрирано по ЗДДС, към момента на въвеждане на сградата в експлоатация /09.07.2015 г. /, когато съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС строителната услуга е завършена, възникнало е данъчното събитие и данъкът е станал изискуем, лицето е начислило ДДС не върху цялата себестойност на строителните услуги в размер на 544 820, 71 лв., а само върху данъчна основа от 495 862, 20 лв.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя принципните мотиви на първоинстанционния съд, че не следва да се толерира двойния стандарт на облагане в РА, при който се отказва данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици поради нереални доставки, а стойността по тях се признава за участваща в себестойността на обложените строителни услуги. Неправилно, обаче, съдът е отменил изцяло установеното задължение на начисления ДДС в размер на 9 791, 70 лв. върху разликата от 48 958, 51 лв. / 544 820, 71 лв. - 495 862, 20 лв. /. С оглед горните изчисления по заключението на вещото лице, допълнителната данъчна основа за облагане без участието на стойността по тези фактури следва да бъде разликата между 514 406, 59 лв. и 495 862, 20 лв. в размер на 18 544, 39 лв. Върху тази основа е следвало да се начисли ДДС в размер на 3 708, 87 лв. Така коректният размер на данъчното задължение за дан. период м. 07. 2015 г. е в размер на 45 204, 06 лв. главница и съответни лихви.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение в отменителната му част, с която е отменено данъчното задължение над 45 204, 06 лв. главница и съответни лихви до установените с РА 51 286, 89 лв. главница и съответни лихви като правилно следва да остане в сила, но в частта, с която е отменено и задължението в размер над 41 495, 19 лв. главница и съответни лихви до 45 204, 06 лв. и съответни лихви подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на дружеството срещу тази част на РА бъде отхвърлена като неоснователна

По жалбата на ревизираното лице.

1. Относно непризнато право на приспадане и на разходи по доставките от "Тиа инвест" ЕООД и "Дюна" ООД.

За да отхвърли жалбата в тази част, първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури, сами по себе си, и тяхното счетоводно отразяване не представляват доказателства за реалното осъществяване на твърдените доставки. Представените приемо-предавателни протоколи и складови разписки са частни писмени документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Авторството им е потвърдено с разпита на свидетел, който в съдебно заседание на 22.05.2018 г. е заявил, че е подписал посочените документи. В случая обаче не се събрани доказателства за верността на съдържанието на съставените във връзка с доставките документи. По делото не са събрани доказателства за извършения транспорт. Съдът признава, че жалбоподателят не може да изисква транспортни документи, когато превозът не е за негова сметка, но с оглед разпределението на доказателствената тежест, той носи тежестта да докаже получаването на стоката. Посоченото е възможно, както с писмени документи, така и със свидетелски показания.

Съдът е приел, че показанията на разпитания свидетел не установяват доставката на стоката в документираните количества, тъй като, както е заявил свидетелят, стоката не е била теглена и е приемал това, което "ми напишат". Отделно от това, според съда, данните, че липсва плащане по фактурите към документираните доставчици опровергава тезата на жалбоподателя, че стоките са доставени именно от посочените във фактурите доставчици. В случая е логично и обосновано извършването на сделки именно със строителни материали с оглед на предприетото строителство, но при липсата на данни, какви количества са доставени от посочените доставчици, как са били извозени от предходното им местоположение до обекта на жалбоподателя и оставяне без отговор на въпроса защо не е извършено плащане по сделките, изводът на приходната администрация за наличието на основанията на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е обоснован. Последиците от недоказването, с оглед посоченото разпределение на доказателствената тежест, се изразяват в правото и задължението на съда да приеме за неосъществени онези факти, които жалбоподателят, в условията на пълно главно доказване, не е съумял да докаже, т. е. да приеме за недоказано реалното извършване на процесните доставки.

Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Правилно съдът е приел, че данъчният субект е този, който следва, в условията на главно пълно доказване, да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания за упражняване правото на данъчен кредит, включително и настъпването на реални данъчни събития по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, отразени в процесните фактури. Съгласно т. 37 от мотивите на Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 Е. К, лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (вж. Решение от 26 септември 1996 г. по дело Enkler, C-230/94, Recueil, стр. I-4517, точка 24), а от друга страна, националната юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали лицето претендиращо право на приспадане може да упражни това прова по процесните доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, все още непубликувано в Сборника, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, все още непубликувано в Сборника, точка 57).

Неоснователно е касационното оплакване за необсъждане на доказателствата поотделно и в съвкупност. Съдът с основание е преценявал представените в ревизионното производство частни документи с оглед на липсата на обвързваща съда и страните материална доказателствена сила, съвкупно с всички събрани доказателства. От анализа на свидетелските показания на разпитания свидетел- служител на ревизираното дружество, съдът обосновано е заключил, че тези показания не подкрепят съдържанието на представените в ревизионното производство писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. Действително, както съдът е приел, показанията на разпитания свидетел не установяват доставката на стоките в документираните количества, тъй като, както е заявил свидетелят, стоката не е била теглена и е приемал това, което "ми напишат". В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството, че предметът по фактурата на "Дюна" ООД е "материали по опис", а опис не е представен. Стоката по тази фактура не е описана и в представения приемо-предавателен протокол. В съдебното заседание на 22.05.2018 г., след разпита на свидетеля, жалбоподателят е бил задължен да удостовери обстоятелството, че разпитаният свидетел е имал представителна власт за сключване на сделки и представителство пред трети лица за сметка на дружеството. Това задължение не е изпълнено. С основание съдът е взел предвид като косвено доказателство липсата на плащане по процесните фактури, за което няма обяснение. Изложеното ясно показва, че липсата на доказателства за транспортиране на стоките не е била единствен мотив на първоинстанционния съд да приеме, че реалността на доставките не е доказана.

При обосновани фактически изводи за недоказване на реалността на доставките, неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон и несъобразяване на съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС. В тази практика многократно е подчертавано, че реалното изпълнение на доставките, по които се претендира право на приспадане е материално-правно изискване по същество за възникване на това право. За да се установи, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. /вж. т. 31 и ЗЗ от Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Боник/. В случая, първата материално-правна предпоставка не е доказана и при тези факти, съдът е приложим правилно материалния закон.

За целите на облагането по ЗКПО правилно съдът е приел, че в тежест на жалбоподателя, който претендира правото да приспадне разходи от финансовия си резултат за данъчно облагане, е да установи, че фактурите документират реални стопански операции, а такова доказване относно доставките от "Тиа инвест" ЕООД и "Дюна" ООД не е извършено. При положение, че не са установени обстоятелствата, че фактурите документират реални стопански операции, нито плащането по тях, обосновано съдът е потвърдил отказа за признаване на разходи.

По изложените съображения първоинстанционното решение в посочената част е правилно като не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба.

1. Относно установените задължения за ДДС за данъчен период м. 07. 2015 г. в размер на 20 998, 08 лв. и преобразуване на ФР за данъчен период 2015 г. в посока увеличение със сумата в размер на 104 990, 38 лв., във връзка с извършени довършителни работи в полза на купувачите на обекти в жилищна кооперация в гр. Варна, ж. к. "Възраждане", ул. "Поп Димитър" № 7.

Установено е било пред АС, че за процесните обекти – апартаменти № 7, 11, 20, 32, ЗЗ, 39, 40, 42, 43, 44, 45, 49, 61, 65 и 67 са извършени и осчетоводени разходи за строително монтажни работи след прехвърляне на правото на собственост върху обектите, изпълнени в груб строеж, до въвеждането на сградата в експлоатация, за които жалбоподателят не е издал фактури на договорените по предварителните договори стойности, както и не са отчетени приходи.

Видно от стр. 4, т. 2 от възражението против ревизионния доклад, ревизираното лице е поддържало, че цената на тези довършителни работи е била част от платената цена по нотариалните актове, поради което извършените след продажбите довършителни работи няма основание да се третират като допълнителни.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в сключените предварителни договори за покупко-продажба е договорена поотделно продажна цена на имота и цена за довършителните работи. /Вж например стр. 390 и стр. 392 от т. 3 на административната преписка, където се вижда, че от уговорената обща цена на обекта в размер на 20 580 лв. по нотариалния акт за прехвърляне на правото на собственост са платени само 9 780 лв., за разликата от 10 800 лв. - стойност на довършителните работи няма издадена фактура, нито плащане. / С въвеждането на жилищната сграда в експлоатация през м. 07. 2015 г. услугата по довършване на обектите е извършена и дружеството е следвало да отчете съпоставимия приход и да начисли данък. Съгласно клаузите на предварителните договори, цената на довършителните работи е дължима с въвеждането на сградата в експлоатация. Договорената между страните цена за тяхното извършване е в общ размер на 104 990, 38 лв. и съгласно действащата редакция на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, приходите и разходите следва да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащане на паричните средства и да се включат във финансовите отчети за периода, за който се дължат. Обстоятелствата относно дължимостта на задълженията за ДДС и ЗКПО се установяват въз основа на представени от жалбоподателя частни писмени документи. С основание съдът е приел, че предвид обстоятелството, че тези документи съдържат неизгодни за оспорващия факти относно договорената отделна цена за довършителните работи, те се ползват с материална доказателствена сила. Поради това, доказани са както основанието по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и по чл. 78 от ЗКПО така и размера на установените задължения за публични държавни вземания за ДДС и корпоративен данък, които се основават на закона и събраните доказателства.

Единственото касационно оплакване в тази част на спора е за липса на мотиви по доводите на жалбоподателя, че доставките на строителни услуги в полза на собствениците на терена са били обложени през 2014 г. съгласно влязъл в сила ревизионен акт и недопустимо са обложени втори път с процесния РА. Това оплакване няма логическо основание. Щом прехвърлянето на правото на собственост на обектите в груб строеж е станало през 2014 г. и тогава тези сделки са обложени върху данъчна основа – цената на обекта в груб строеж, няма логика извършените след прехвърлянето /и облагането/ довършителни работи, за които не са издадени фактури, нито има отразен счетоводен приход, да са обложени с РА за данъчни периоди през 2014 г. За пълнота следва да се отбележи, че посоченото оплакване е и неконкретизирано. От него не става ясно как именно се е стигнало до двойното данъчно облагане на извършените услуги с влязъл в сила РА от 2016 г.

Решението и в тази част е правилно и следва да остане в сила.

1. Относно увеличението на финансовия резултат за 2015 г. на основание чл. 78 във връзка с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО със сумата в размер на 400 843, 39 лв.

Решението е правилно и в тази част.

Неоснователно е касационното оплакване за недоказване от страна на приходната администрация на основанието по чл. 78 във връзка с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО за увеличаване на ФР със сумата в размер на 400 843, 39 лв.

Първоинстанционният съд е подчертал в мотивите си, че съмнението на администрацията за извършване на процесните продажби на по-ниски от пазарните цени с цел начисляване на по-малко ДДС не е било тенденциозно или самоцелно, а е основано на действията на самото ревизирано дружество и по специално на обстоятелството, че цените на продажбите по нотариалните актове за продажбата на 25 имота от сградата на ул. "Поп Димитър" № 7, кв. "Възраждане", гр. Варна и тези за продажба на два апартамента в същата сграда при цени от 1 248, 26 лв. до 1 474, 37 лв. на квадратен метър, се различават драстично. Тази разлика не е намерила разумно обяснение на нито един етап от оспорването на констатациите на ревизиращите. Нещо повече, при назначаване на експертиза в ревизионното производство, съмненията за продажби под действителната цена на обектите са потвърдени по-принцип. В съдебното производство е назначена оценителна експертиза, обсъдена от първоинстанционния съд, който е изложил мотиви защо приема тази оценка, а не извършената с експертизата в ревизионното производство. Обосновано, при това, съдът е приел, че безспорно е установено наличието на предпоставките за приложение на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - сключване на сделка при условия, съществено отличаващи се от условията по обичайните сделки от същия вид.

При този изход на процеса, на НАП-Д"ОДОП" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по компенсация за тази инстанция в размер на 2 128, 65 лв. на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение