Решение № 5547 от 29.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ против решение 4406/ 29.06.2022 г. по адм.д. 3176/2022 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението с оплаквания за необоснованост, материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно е прието, че площ от 45, 61 ха представлява малка и незначителна част от одобрените площи по смисъла на чл. 77 от Регламент 1306/2013 г. Допуснато е нарушение по чл. 170, ал. 2 и чл. 171, ал. 2 от АПК, защото след отменителното решение на ВАС не са дадени указания във връзка с разпределяне на доказателствената тежест, нито е уважена молба за допускане на СТЕ. Неправилно е прието, че е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 77, пар. 2, б. "а" от Регламент 1306/ 2013 г., основание за освобождаване от налагане на санкции. Прекратяването на ангажимента не е санкция, а съдът е разширил неправилно обхвата на регламента. След отмяна на решението иска да бъде отхвърлена жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна "Аскос Пропъртис" ЕООД, гр. София, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че уведомителното писмо не съдържа конкретни фактически основания, което нарушава чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, няма индивидуализация на площите 45, 61 ха. Административният орган не го е уведомил, че започва производство по издаване на административен акт за прекратяване на 5-годишен ангажимент по чл.67, ал.1 от Наредба 11/ 6.04.2009 г. за площи от 45, 61 ха, мярка 214. Към поемане на ангажимента е отговарял на всички изисквания на законодателството до изменение на чл. 37 от ЗСПЗЗ, след което е уведомил ДФЗ, че не отговаря на изискването за притежаване на животински обект и регистриране на определен брой селскостопански животни, с което е поставен в принудителна невъзможност да стопанисва наетата общинска земя. Твърди, че 45, 61 ха са малка част спрямо първоначалните 616, 69 ха и е приложим чл. 77, пар. 2, б. "а" от Регламент 1306/ 2013 г. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Вследствие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила делото е останало непопълнено с относими за спора доказателства. Не е приложено и първоначалното заявление за подпомагане от 2013 г. Съдът не е направил необходимото, за да провери твърдението на "Аскос Пропъртис" ЕООД, гр. София, че за всичките 619, 60 ха, в това число и спорните 45, 61 ха, договорите за наем са прекратени едностранно от общината. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Настоящото съдебно производство е второ поред след отменително решение 2927/ 29.03.2022 г. по адм.д. 367/ 2022 г. по описа на Върховния администнративен съд, пето отделение. Делото е върнато за ново разглеждане поради необсъдени доводи на жалбоподателя за допусната техническа грешка от страна на административния орган при издаване на УП изх. 01-2600/ 5318/ 10.09.2019 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" и прекратяване на агроекологичен ангажимент на основание 18, ал. 6 от Наредба 11/2009 г., вместо на правилното основание чл. 18, ал. 3, т.4 и чл. 67, ал.1 от същата наредба. Дадени са указания за фактически установявания и изграждане на правни изводи въз основа на тях, без друга конкретика. При новото разглеждане на спора касатора е поискал допускане на СТЕ с молба от 31.05.2022 г., по което доказателствено искане съдът не се е произнесъл. При първоначалното разглеждане на делото заместник-изпълнителният директор също е искал СТЕ, но с определение от 1.10.2020 г. съдът е отказал. За да постанови отменително съдебно решение 4406/ 29.06.2022 г. по адм.д. 3176/2022 г. по описа на Административен съд София- град, съдът приема, че в уведомителното писмо липсва описание, респ. таблици, от която да е видно за кои парцели административният орган счита, че не попадат в наетите парцели, за които са прекратени наемни правоотношения и за които земеделският стопанин е бил длъжен да продължи агроекологичния анвгажимент, като за останалите парцели е посоли, че е налице непреодолима сила поради непредвидени законодателни промени с ал.6, пар.15 от ЗИДЗСПЗЗ /чл.37м, ал.5 от ЗСПЗЗ/. Със същото решение е оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване дали измененията и допълненията със ЗИДЗСПЗЗ, въвеждащи изискване за животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в БАБХ по чл. 37, ал. 4 от ЗСПЗЗ представлява "непреодолима сила" и "изключително обстоятелство" по смисъла на чл. 2, пар. 2б."е" от Регламент 1306/2013 г. "отчуждаването на цялото стопанство или на голяма част от стопанството", ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Дали това обстоятелство прекратяване на наем на общински земи осъществява хипотезата на чл. 47, т. 3 от Регламент 1306/2013. Решението следва да се остави в сила като правилно. Правните изводи за основателност на първоначалната жалба и незаконосъобразност на издаденото уведомително писмо са обосновани с относимите и установени от съда факти. Предмет на оспорване е Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. 01-2600/5318 от 10.09.2019 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, с което във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 1698/2005, на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 11/2009 г.) е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от дружеството агроекологичен ангажимент по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1). Административният орган се е мотивирал, че в резултат на извършени административни проверки, на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба 11/2009 г., е установено, че АСКОС ПРОПЪРТИС ЕООД не е подал заявление за плащане по мярка 214 Агроекологични плащания с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), през кампания 2016 г., като след отчитане на прекратените договори за наем с община Средец и община Сунгурларе е останала площ от 45.61 ха, за която е следвало да се изпълни задължението. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на съда, че е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради липсата на фактически основания за издаване на акта. По делото няма спор, че извън 45, 61 ха, за останалите площи до общия размер от 619, 60 ха, за които е имало поет петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 " Агроекологични плащания", е отпаднало задължението за подаване на заявление за плащане по чл. 67, ал.1 от Наредба 11/ 06.04.2009 г. поради доказана обективна невъзможност за спазване на поет ангажимент вследствие на прекратени договори за наем за общински мери и пасища, сключени с общини Сунгурларе и Средец след изменение на пар.15 и чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Но за спорните 45, 61 ха административният орган е посочил, че те са част от площите, за които земеделския стопанин има ангажимент и за тях няма доказана невъзможност да се продължи изпълнението на поетия ангажимент и да се заявят за подпомагане за кампания 2016 г. Както правилно обаче е посочено в съдебното решение от събраните в административната фаза доказателства и изложените мотиви в уведомителното писмо не става ясно къде в първоначално заявените площи при поемане на агроекологичния ангажимент попадат спорните хектари. През цялото време защитната теза на земеделския стопанин е за допусната техническа грешка от страна на административния орган. Поради неспазване на задължението по чл. 26 от АПК за уведомяване на адресата на акта за започване срещу него на административно производство за прекратяване на многогодишен акроекологичен ангажимент и неспазване на чл. 35 от АПК за даване на възможност да се дадат обяснения и възражения и да се обсъдят, административният орган не е изяснил и не се е мотивирал къде попадат като площ 45,61 ха и дали и за тях е налице прекратен наемен договор с някоя от общините, в какъвто смисъл е тезата на "Аскос Пропъртис" ЕООД. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като се е отразило на неговата законосъобразност и е основание за отмяна на издадения административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК. Неотносим за спора е доводът, че неизпълнението на ангажимента не е незначителна част от одобрените площи. Според административния акт, ангажиментът за кампания 2016 г. е само за 45, 61 ха и за тях не е подадено заявление и следователно само за тези площи е налице сто процента неизпълнение от страна на земеделския стопанин. Искането за преюдициално запитване би било основателно, ако беше налице спор дали изменението в законодателството освобождава земеделския стопанин от поет ангажимент. Но административният орган вече е посочил в уведомителното писмо, че за всички останали площи до 619, ха е налице обективна невъзможност да бъде спазен поет ангажимент поради изменение на ЗСПЗЗ / л.18/, заради което отговорът на такъв въпрос от СЕС няма да има значение за правилното решаване на делото. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради недопусната съдебно-техническа експертиза. Поради липсата на мотиви в административния акт съдебният експерт не може да провери факти и да даде експертно заключение кои и къде са спорните 45, 61 ха. Предвид изложеното решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено при правилно установена фактическа обстановка и при спазване на закона. предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция с ДДС в размер на 800 лева, за което е представена фактура от 19.04.2023 г. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес в минимален размер от 1000 лв. На основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение