Решение № 5207 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12569/2019 г.

Решение № 5207 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12569/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стела Динчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 11954 от 19.08.2019 г. постановено по административно дело № 9214 по описа за 2018 г. Върховният административен съд, пето отделение, е отменил заповед № ЧР-03-81/13.06.2018 г. издадена от министъра на правосъдието, с която на А. Борисов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от министъра на правосъдието подадена от пълномощника му юрисконсулт Н. Даганова като неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Исканията са обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на А. Борисов срещу заповед № ЧР-03-81/13.06.2018 г. издадена от министъра на правосъдието. Ответникът по касация - А. Борисов действащ чрез процесуалния си представител адвокат Я. Апостолова чрез писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Десподов - редовно преупълномощен от адв. Апостолова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение като претендира направените съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че същата следва да бъде уважена. Върховният административен съд, в петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК пред тричленния съдебен състав на ВАС е оспорената от А. Борисов заповед № ЧР-03-81/13.06.2018 г. издадена от министъра на правосъдието, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР на А. Борисов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да уважи сезиралата го жалба решаващият тричленен състав от Върховния административен съд, пето отделение, е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като погрешно са интерпретирани фактическите установявания по дисциплинарната преписка и са изведени неправилни правни изводи за наличие на правни и фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Върховния административен съд, пето отделение, с което жалбата до него е уважена, е правилно. Същото е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно приложен материален закон. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Дисциплинарното наказание на А. Борисов е наложено за извършване на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, а именно за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и за "злоупотреба с власт или доверие" и "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". За да обуслови извършването на това дисциплинарно нарушение, ДНО е приел, че ответникът по касация е издавал неправомерни устни разпореждания спрямо подчинените му служители за привилегировано третиране на лишения от свобода П. Стоянов в нарушение на режимните и надзорно-охранителните изисквания; неправомерно е издавал устни разпореждания, с които са допуснати нарушения от служители на надзорно-охранителния състав на правилата за количеството разрешени продукти, които лишените от свобода могат да внасят в затвора по отношение на лишения от свобода П. Стоянов; подценил е опасността, изложена в сигнал от лишения от свобода Д. Василев и не е уведомил ГДИН, сектор "Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода" и е извършвал фиктивни проверки по реда на чл. 330 ППЗИНЗС. Правилно първоинстанционният съд приема, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по категоричен начин извършването от страна на Борисов на действията, описани в заповедта. В уволнителната заповед са описани четири самостоятелни по своите фактически и правни признаци дисциплинарни нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Обжалваната заповед е материално незаконосъобразна, т. к. дисциплинарно наказващият орган немотивирано и в нарушение на релевантните законови правила, без да са налице убедителни и точни доказателства за извършени дисциплинарни нарушения от жалбоподателя, му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В оспорената заповед се съдържат общи мотиви към възприетите дисциплинарни нарушения и общо действията на жалбоподателя са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 8 - злоупотреба с власт и доверие и по т. 13 - деяние, несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, за които се следва дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно е прието, че на посочените дати в заповедта служители от надзорно-охранителния състав са допуснали неправомерно толериране на лишения от свобода П. Стоянов, в нарушение на регламентираните в чл. 213 ППЗИНЗС изисквания за изпълнение на определения режим на изтърпяване на наказанието му, но липсват доказателства това нарушение да е в резултат на незаконосъобразно нареждане на дисциплинарно привлеченото лице. В случая не е възможно да се изведе точен фактически състав, който съдържа време, място и обстоятелства на извършване на описаното дисциплинарно нарушение от обективна страна, както и субективната страна на деянието, вменено на служителя. Не е възможно да се прецени и неговата тежест както от гледна точка на злоупотреба с доверие и нарушение на етичните правила, така и в контекста на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на вида на дисциплинарното наказание. Следва да бъде споделен изводът на съда, че изложеното в уволнителната заповед не кореспондира с доказателствения материал по преписката и не сочи на безспорно установено дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 8 и 13 ЗМВР, за което следва дисциплинарно наказание "уволнение". Няма доказателства, както за конкретните дати в заповедта, така и за някакъв друг времеви момент, в който жалбоподателят да е издал неправомерно разпореждане за нарушение на режима по чл. 213 ППЗИНЗС, поради което отсъстват фактически и правни основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за същото. Относно дисциплинарното нарушение, касаещо подценяване опасността, изложена в сигнала за внасяне на оръжие, по информация на лишения от свобода Д. Василев, правилни са изводите на съда за нарушение на материалноправните разпоредби, приложими в разглеждания казус и за това дисциплинарно нарушение. Фактическият състав на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР предполага нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение. Във връзка с правната квалификация на дисциплинарното поведение на служителя, обсъдено от дисциплинарно-разследващия орган с обобщената справка, то е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган в акта, издаден на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 като неспазване на правилата на Етичния кодекс (чл. 16, 21, 22 и 72), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 – деяния, несъвместими с етичните правила и уронващи престижа на службата. Не съответства на данните по делото и направеният от органа извод, че действията на лицето съставляват, при условията на съвкупност, тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Посочената разпоредба има предвид деяния (действия или бездействия), несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО, които обаче имат за резултат уронването на престижа на службата. В оспорената заповед не са посочени нормативни и вътрешнослужебни актове, които е нарушил, както и какви задължения по силата на длъжностната характеристика не е изпълнил и с нарушението им по какъв начин е злоупотребил с доверието на органа по назначаване. Не се съдържа мотиви с действията/бездействията си по случая как е злоупотребил с власт и доверие и как същите се субсумират в поведение, което е в нарушение на цитираните етични правила, довело до уронване престижа на службата. Установените данни по административната преписка, посредством събрания доказателствен материал, в обсъждания случай не обосновават извод за укоримо поведение на служителя, което изпълва фактическия състав на злоупотреба с доверие и нарушение на етичните правила, довело до уронване престижа на службата. Съдът споделя становището на тричленния състав, че при обсъждане на фактическите елементи на състава на приложената правна норма съдът обосновано е посочил, че липсва анализ на извършеното деяние и настъпилите от него вредни последици, които са елемент на състава. При издаване на заповедта не са установени цялостно фактическите обстоятелства, на базата на които са изградени правните изводи относно дисциплинарното нарушение и направената правна квалификация. Въз основа на материалите от дисциплинарното производство, включително обосновката в обобщената справка дисциплинарно-наказващият орган е направил извод за дисциплинарно нарушение, свързано с неспазване на правилата на Етичния кодекс. Д. на служителя, с които е нарушил етичните норми, не са конкретизирани, както и крайното заключение, че с поведението си служителят е уронил престижа на службата. Изброяването на текстовете от Етичния кодекс и възпроизвеждането на съдържанието им не е направено в контекста на действията на лицето. При определяне на вида и размера на наказанието органът освен, че се е позовал на непълно установена фактическа обстановка, въз основа на едностранчиво проведеното дисциплинарно разследване, е приел като нарушение на служебната дисциплина - нарушение на ЕК - т. 16, 21, 22, 72. В случая обаче не са посочени конкретните нарушения, които е извършил жалбоподателят, а само декларативно са изписани нормите на ЕК, които се твърди, че Борисов е нарушил, а именно: чл. 16 - "Държавният служител не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави"; чл. 21 - "Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия"; чл. 22 - "Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на служител на Главна дирекция "Охрана" или Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"; чл. 72 - "Държавният служител в качеството си на ръководен служител не използва йерархичното си положение за осъществяване на натиск върху подчинени". Но в случая конкретните действия на Борисов не покриват сочените нарушения на етичните правила и норми в посочените точки, т. е. действията му не се обхващат от цитираните разпоредби. Изложените фактически обстоятелства в заповедта относно последното от възприетите дисциплинарни нарушения, че проведените проверки по реда на чл. 330 ППЗИНЗС от главен инспектор А. Борисов са фиктивни, индицират на неизпълнение на служебни задължения. За същите обстоятелства обаче служителят е наказан дисциплинарно със заповед 1-2266/23.05.2018 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", която с влязло в сила решение № 7377 от 06.12.2018 г. по адм. дело № 6350/2018 г. на Административен съд – С. град е отменена. Недопустимо е за едно и също деяние служителят да се санкционира два пъти – чл. 197, ал. 2 ЗМВР, както правилно е посочил и съдът. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е материално незаконосъобразна и като я е отменил, Върховният административен съд, пето отделение, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. От ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Предвид изхода на спора искането се явява основателно и следва да бъде уважено. Съобразно доказателствата по делото и представения списък на разноските Министерството на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на А. Борисов направените от него деловодни разноски в размер на 800, 00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,