Решение № 9399 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2009 г.
ВАСПетчленен състав13.07.2009 г.докладчик Йорданка Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4196/31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 12713/2008 г. по описа на трето отделение на ВАС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9399 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Омар Ибахим Шимо, без гражданство срещу решение № 4196/31.03.2009 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. д. № 12713/2008 г. по описа на трето отделение, с изложени твърдения за неправилността му поради нарушение на материалния закон и процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и уважаване на жалбата срещу оспорения административен акт на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Навеждат се доводи, че възприетата от съда фактическа обстановка относно страната на произход не съответства на действителното положение, предвид известни обстоятелства за действителността на положението на кюрдите в Сирия. Твърди се още, че като лице без гражданство няма право на образование, на държавна работа и е подложен на преследване и гонения от властите в Сирия само заради участието му в празника "Наруз". Ответният по касационната жалба председател на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана, а по същество е неоснователна и решението на тричленния състав следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Омар Ибахим Шимо, без гражданство, против решение № 551/17.09.2008 год. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предвид установената фактическа обстановка административният орган е направил законосъобразни изводи, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Посочено е, че жалбоподателят не е бил и няма основания да се предполага, че е подложен на преследване по причина на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, че в страната му няма въоръжен конфликт, от който да възниква опасност за живота и сигурността му. Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно, а направените оплаквания - неоснователни. Въз основа на фактите по делото тричленният състав е направил обоснован извод за липса на условия за предоставяне на статут на бежанец или предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Твърдението, че при изграждането на тези изводи съдът не е съобразил разказаната от него бежанска история, достоверността на която установил с представено от него писмено доказателство и обстоятелства относно фактическото положение на кюрдите в Сирия, е неоснователно. Изводите на съда за действителното фактическо положение на кюрдите в Сирия са изградени въз основа на представена по административната преписка справка на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", което е нормативно определен способ за установяване на положението в страната на произход. При липса на реална опасност за живота, свободата и сигурността на жалбоподателя, както и при липса на опасност от преследване, изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, правилно е прието от съда, че за жалбоподателя Омар Ибахим Шимо, Сирия е сигурна страна по произход. Това намира подкрепа и в изявлението на касатора, че той е напуснал страната доброволно, както и че неговите най-близки роднини продължават да живеят там. Трудности от икономически характер не са законен повод за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед на гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,