Решение № 7539 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2014 г.

Решение № 7539 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуален представител юрк. М. Димитрова, против решение № 2189 от 4.04.2014 г., постановено по адм. д. № 10637/2013 г. по описа на Административния съд София - град. С обжалваното решение по жалба на Николай Любомиров Шеев от гр. Русе е отменено уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2249 от 31.07.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., в частта за удържаните суми в общ размер на 1658.06 лева по Схемата за единно плащане на площ, отразени в Таблица 2 - Извършени плащания (в лева). В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Николай Любомиров Шеев от гр. Русе, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Николай Любомиров Шеев от гр. Русе против уведомително писмо с изх. № 02-180-6500/2249 от 31.07.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., в частта за удържаните суми в общ размер на 1658.06 лева по Схемата за единно плащане на площ, отразени в Таблица 2 - Извършени плащания (в лева). Решаващият съд, за да постанови обжалвания резултат е приел, че в тази част уведомителното писмо е издадено при пълна липса на мотиви, тъй като не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не става ясно на кое основание е извършено прихващането, с какъв акт на Николай Шеев са наложени санкции, дали този акт е влязъл в сила, има ли той изискуеми задължения към ДФ "Земеделие" и в какъв размер. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение (ТР) № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд (ОСГК на ВС) съгласно което не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение, а е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Посочено е, че е недопустимо обаче мотивите да бъдат посочени едва при съдебното обжалване поради факта, че страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение и съответно да организира адекватно защитата си. За пълнота административният съд е посочил, че в случая ако евентуално се приеме, че като основание за извършеното прихващане е използвано уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2332 от 21.07.2012 г., то този акт е оспорен по съдебен ред пред Административен съд София - град и производството не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на това е прието, че вземането на ДФ "Земеделие" от наложената на Николай Шеев санкция за бъдещ период не е ликвидно и изискуемо и с него не може да бъде извършена законна компенсация. Решението е правилно и е постановено в съответствие с представените по делото доказателства. Съдът е обсъдил всички релевантни факти и изводите му са правилни и обосновани. Действително, установява се, че в процесното уведомително писмо относно удържаната сума в общ размер на 1658,06 лв. по Таблица № 2 от него, са изброени три хипотези, при наличието на която и да е от тях се удържа посочената сума. Това са: 1. санкции от предходни периоди или 2. недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или 3. приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". По отношение на удържаната сума от 1658,06 лв. уведомителното писмо е немотивирано, тъй като не е посочено на коя от трите хипотези административният орган е удържал сумата, като не е посочено и фактическото и правно основание за това. Правилно, съдът е отхвърлил довода, че сумата на прихващането е по уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2332 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., който е наведен от процесуалния представител на касатора едва в първоинстанционното производство с придружителното писмо към административната преписка. Мотиви в този смисъл не се съдържат, нито в оспорваното писмо, нито в документите, предхождащи или съпътстващи неговото издаване. Нормата на чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 на Комисията не изключва приложението на националните разпоредби, регламентиращи начина на плащане на наложени санкции на земеделския производител от предходни периоди. Цитирана буквално, посочената разпоредба гласи следното: Без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите, се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, която определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Цитираните разпоредби предвиждат правомощието на компетентния орган за извършване на прихващането. Конкретните мерки по прилагането му препращат към националните законодателства. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, която определя, че публичните държавни вземания на РА, които са установени с административен акт, се събират по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, санкциите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. В този смисъл следва да се приеме, че прихващането с наложени санкции на земеделските производители може да се извършва след влизане в сила на акта, с който те се налагат. От тук следва, че при упражняване на правомощието си за прихващане, органът, освен че следва да посочи акта, установяващ вземането му, актът следва да е влязъл в сила. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решението като правилно, поради което то следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,