Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г.

Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Нова варова компания" ЕООД против решение № 383/21.11.2019 г., постановено по 543/2019 г. от състав на Окръжен съд – Враца. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез процесуалния си представител. Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС, като материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, ползува ли се работник от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите, в които е налице разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, но работникът е бил на работа в деня, в който е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното: Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ важи само, ако работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом е бил на работа към датата, към която се отнася предварителната закрила по цитираната хипотеза, не може да се ползва от нея, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Горното разрешение е дадено както с цитираното от касатора решение № 437/2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г. на ІV гр. отд. на ВКС, така и в трайната практика на ВКС. Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. Ако служителят се е явил на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението. Същият извод е направен в решение № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., ІІІ г. о., което допълва, че работникът следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. В този смисъл са и решение № 63/31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г., IV г. о., решение № 197/09.06.2011 г. по гр. д. № 661/2010 г., IV г. о., решение № 437/20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г., IV г. о., решение № 468/10.01.2013 г. по гр. д. № 1621/2011 г., IV г. о., решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г. о. и др. По касационната жалба, ВКС приема следното: Съдът е приел, че ищецът е бил в болнични от 01. 05. до 10.05.2019 г, когато на 07.05.2019 г му е връчена заповедта за уволнение и той я е получил лично. Прието е, че дали предписаната процедура по преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ е спазена, съдът е длъжен да провери, доколкото е предпоставка за законосъобразността на извършеното уволнение. Съдът е посочил, че съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ при съкращение в щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, работникът също ползва закрила и по т. 4, като датата на връчване заповедта за уволнение се счита за прекратяване на труд. правоотношение и към тази дата следва да се прецени дали работникът ползва специална закрила на т. 4 от чл. 333, ал. 1 КТ. Съдът е приел, че започването на отпуск по т. 4 от чл. 333, ал. 1 от КТ според съдебната практика е платения годишен, неплатения, учебния както и отпуск за временна нетрудоспособност и др., като в случая заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 07.05.2019 г, когато той е бил в отпуск по болест т. е. отпуск за временна нетрудоспособност и се е ползвал от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от ГПК т. е. тя не е била преодоляна. На това основание съдът е приел, че уволнението на работника е незаконосъобразно. В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. В този смисъл наличието на болничен лист за временна нетрудоспособност към датата на връчването на заповедта се отразява единствено на датата на прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане срока на предизвестието/чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/. Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение, каквато може въобще да не бъде издадена, като трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Следователно, когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено. Следователно, меродавен е моментът на предизвестяване на работника за прекратяване на трудовото правоотношение, когато това основание е налице и на поставените въпроси съдът дава следните отговори: Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер. Освен гореизложеното, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др. / Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. По делото липсват данни представените с исковата молба болнични листи да са представени на работодателя или да се намират в личното трудово досие на работника, представено по делото. Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че ищецът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ към момента на връчване на заповедта за уволнение, въпреки че не е започнал ползването на разрешения му отпуск за временна неработоспособност. Липсата на закрила обуславя разглеждането на спора по същество. По делото е безспорно установено, че преди уволнението на ищеца има реално съкращаване на щата като длъжността "портиер-охрана", заемана от ищеца, е била премахната, при което за работодателя не е съществувало задължение за подбор. Съкращаване на щата най – общо означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Задължението за подбор съществува тогава, когато работодателят съкращава част от бройките за една и съща длъжност и трябва да извърши преценка кои от работещите на нея ще запазят местата си. По силата на действащото към датата на уволнението щатно разписание не е съществувала длъжността, заемана от ищеца, поради което работодателят не е имал задължение да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ. Представено е новото щатно разписание, утвърдено със заповед на управителя на дружеството, за чиято представителна власт са представени доказателства – извадка от търговския регистър, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Налице е предварително разрешение от ИТ, като е изискано и мнението на ТЕЛК, поради което е спазена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Предвид изложеното, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна и предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни. Решението на въззивния съд следва да се отмени, като се постанови ново, с което се отхвърлят предявените искове. В полза на ответника по делото следва да се присъдят направените за трите инстанции съдебни разноски, в размер на 199 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС