Решение № 8465 от 13.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11018/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Еврокорект ООД с ЕИК 115097999 и със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица], против Решение 1462 от 06.08.2020 г., постановено по адм. дело 406 по описа на Административния съд Пловдив за 2020 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на Еврокорект ООД против Решение 117 от 06.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите и дружеството е осъдено да заплати на Министерство на околната среда и водите 100, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, навеждайки като основани - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът министърът на околната среда и водите с адрес в София, [улица], оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения такъв за дела без материален интерес в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, провери обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 117 от 06.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите (л. 21-23 от адм. дело 9620/2019 г. по описа на Върховния административен съд), с което, на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за водите (ЗВ), чл. 119, ал. 2 ЗВ и чл. 2, ал. 5 от Наредба 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (Наредба 37/10.11.2008 г./Наредба/та), е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително 02460005 от 22.07.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект акватория от язовир Въча с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, с титуляр Еврокорект ООД (л. 45-50, пак там). Оспореният отказ е издаден в производство по чл. 78 ЗВ, образувано по заявление на Еврокорект ООД, вх. ПВ-12/16.04.2019 г. (л. 30-32, пак там) с искане за продължаване срока на действие на издаденото в полза на дружеството от министъра на околната среда и водите Разрешително 02460005/22.07.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект акватория на язовир Въча в землището на [населено място] (южно от местността Осиковско дере), на източния бряг на язовира, на 150 м. от главен път Кричим-Девин, Община Девин, Област Смолян) с цел на ползването: аквакултури и свързаните с тях дейности (Разрешително/то). Съдът е установил, че служители на БДИБР и на ИАРА са извършили проверка на място относно изпълнението на условията на разрешителното. В хода на проверката проверяващият екип от експерти установил неизпълнение на условия и задължения по действащото Разрешително, изразяващи се в: 1. Неизвършване на анализи за качеството на водите в района на разрешеното ползване и обхвата на садковата база по показатели и честота на пробонабиране, указани в т. 1, Раздел 8 от Разрешителното Други условия и изисквания за опазване на водите, водния обект и околната среда, както и провеждане на собствен мониторинг и непредставяне в БДИБР на протоколи от провеждан мониторинг за периода на действие на Разрешителното; 2. Непредставяне в БДИБР на доклади по чл. 48, ал. 1, т. 12 ЗВ за изпълнение на условията в издаденото Разрешително през периода от 2010 г. до 2017 г. На 06.06.2019 г. министърът на околната среда и водите издал оспореното Решение 117, мотивирайки се че са налице три основания за отказ да бъде продължен срока на действие на Разрешително 02460005/22.07.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект акватория на язовир Въча в землището на [населено място] с цел на ползването: аквакултури и свързаните с тях дейности. Първият мотив на административния орган за издаване на отказа, основан на установеното по КП СМ 61/21.02.2019 г., е неизпълнение на условията на издаденото Разрешително. Вторият мотив е, че съгласно Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) в Източнобеломорски район 2016 г. 2021 г. язовир Въча е предвиден да се използва за питейно-битово водоснабдяване, като същият, в Раздел 7, Приложение 1 предвижда за язовир Въча мярка с наименование Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване с действие за изпълнение на мярката Прекратяване, след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване. Третият мотив на органа е, че продължаването на срока на действие на Разрешителното би противоречало на материалния закон чл. 2, ал. 5, предл. първо от Наредба 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите - държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, съгласно който в язовирите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, аквакултури не се разрешават. При така установеното от фактическа страна, съдът е преценил жалбата на Еврокорект ООД против Решение 117 от 06.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите за процесуално допустима за разглеждане по същество, но за неоснователна. Съобразявайки доказателствата по делото е приел, че в случая не са изпълнени условията по чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВ, поради което срокът на действие на процесното Разрешително не може да бъде продължен. Посочил е, че в хода на извършената от контролните органи на 21.02.2019 г. проверка на място, дружеството-жалбоподател не е представило доказателства, че е изпълнило условията по действащото Разрешително. Обосновал се е, че КП СМ 61/21.02.2019 г. представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, притежава материална доказателствена сила и е доказателство за направените в него установявания от длъжностните лица. Приел е, че материалната му доказателствена сила не е оборена в хода на първоинстанционното производство. Като обсъдил представените от Еврокорект ООД няколко протокола от изпитване на повърхностните води от язовир Въча (л. 29-36 от първоинстанционното дело), е преценил, че същите доказват изпитване на повърхностните води веднъж годишно, но не всяка година от действието на Разрешителното и не за четири пъти годишно пробонабиране за качеството на водите в района на разрешеното ползване и обхвата на садковата база, каквото е указано в Раздел 8, т. 1 от Разрешителното. Отчел е липсата на доказателства по делото, че на БДИБР са изпращани протоколи от провеждан мониторинг за периода на действие на Разрешително 02460005/22.07.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект, както и че са представяни в БДИБР доклади по чл. 48, ал. 1, т. 12 ЗВ за изпълнение на условията в издаденото Разрешително за периода от 2010 г. до 2017 г. На следващо място съдът е обсъдил другите две основания за издаване на оспорения отказ. Съобразил е, че с Решение 1106 от 29.12.2016 г. на Министерския съвет на Република България е приет ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016 г. 2021 г. и Националната програма за изпълнението му. Посочил е, че с Решение 12483 от 20.09.2019 г., постановено по адм. дело 1752 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. е отменен ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016 г. 2021 г. и Националната програма за изпълнението му, в частта относно предвидени мерки по отношение на водно тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез предприемане на следните мерки: Мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (код DW_4), действие 3. Прекратяване, след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване (код DW_4_3) и Мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (код DW_4), действие 4. Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване (код DW_4_4). Съобразил е обстоятелството, че към датата на постановяване на обжалвания в настоящото производство резултат, решението по адм. дело 1752/2017 г. на Върховния административен съд не е окончателно. Аргументирайки се, че процесният ПУРБ все още съществува в правния мир и е действал по време на постановяване на спорния акт, е формирал извод, че административният орган правилно е приложил предвидена там мярка с наименование Опазване на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване с действие за изпълнение на мярката Прекратяване, след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване. Позовавайки се на императивната норма на чл. 2, ал. 5 от Наредба 37/10.11.2008 г., е приел, че министърът на околната среда и водите, отказвайки да продължи срока на действие на Разрешително 02460005/22.07.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект с титуляр Еврокорект ООД, е процедирал в съответствие с приложимия материален закон. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение 117 от 06.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите. Мотивиран според посоченото, е постановил обжалвания съдебен акт. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд, като правилно. Обективната обстановка по спора, свързана с възникналото административното правоотношение по ЗВ е надлежно установена. Съдът е дал аргументиран отговор на всички доводите и възраженията на страните. Формираните от съда мотиви са в съответствие с приложимия материален закон. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 АПК не се констатира наведеното от касационния жалбоподател основание - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да се продължи срокът на действие на вече издадено разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект, е необходимо да са налице в кумулативност предпоставките, изброени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ. Органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата за продължаване срока на действие на разрешителното е подадена преди изтичането му; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. При преценката, дали да продължи срока на действие на разрешителното по чл. 78 от ЗВ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което, при липсата на някоя от предпоставките по чл. 78, ал. 2 ЗВ, е длъжен да откаже продължаване на срока на неговото действие. В конкретния случай е установено неизпълнение на условия на издаденото Разрешително 02460005/22.07.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект, изразяващо се, от една страна в неизвършване на пробонабиране в района на разрешеното ползване и обхвата на садковата база четири пъти годишно от датата на издаване на Разрешителното по една проба на всеки 3 месеца (условие по Раздел 8, т. 1 от Разрешителното), което пробонабиране цели изследване на конкретно посочени в Раздел 8, т. 1 от Разрешителното показатели, а от друга в непредставяне в БДИБР на протоколи от провеждан мониторинг за периода на действие на Разрешителното (условие по Раздел 8, т. 3 от същото). Неоснователно е касационното оплакване за формализъм на постановения отказ само заради две неизпълнени условия, които макар и разписани в ЗВ и Наредбата са несъстоятелни изначално, като съдържание. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ водоползвателите титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон. Задължението за извършване на собствен мониторинг на ползваните води е законово определено и не подлежи на преценка от титуляра на разрешителното да се спазва ли или не. Лицата, на които са предоставени права за водовземане или ползване на водни обекти са длъжни да провеждат собствен мониторинг за количеството и качеството на водите, съгласно изискванията на Наредба 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите (Наредба 1/11.04.2011 г.) и условията в издадените им разрешителни (чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗВ). Такова задължение произтича и от нормите на чл. 56, ал. 1, т. 14 ЗВ и чл. 67, ал. 1, т. 1 от Наредба 1/11.04.2011 г. Представените в хода на първоинстанционното производство протоколи за изпитване на повърхностни води от язовир Въча от 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2019 г. свидетелстват за вземане на водни проби в района на разрешеното ползване и обхвата на садковата база веднъж годишно, при това не всяка година от 10 годишното действие на Разрешителното. От данните в административната преписка става ясно, че Еврокорект ООД е нарушавало и законовото си задължение по чл. 48, ал. 1, т. 12 ЗВ, съгласно който водоползвателите титуляри на разрешителни трябва, ежегодно, в срок до 31 март на следващата отчетна година, да предоставят на директора на съответната басейнова дирекция доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни. Такъв доклад е депозиран единствено за 2018 г., а срокът на действие на издаденото на дружеството Разрешително е 2009 г. 2019 г. В тежест на първоинстанционния жалбоподател е било да представи доказателства пред първата инстанция, които да опровергаят констатациите на административния орган, което обаче не е направено. Относно оплакването на касатора, че административният орган незаконосъобразно е обосновал фактически постановения отказ с мерки за опазване на повърхностните води на язовир Въча, предвидени в ПУРБ в Източнобеломорски район 2016 г. 2021 г., отменени окончателно с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 2397/2022 г. по описа на Върховния административен съд, следва да се посочи, че действително тези мерки съставляват част от фактическите основания, обосноваващи Решение 117 от 06.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите. Същите обаче, съобразявайки съдържанието на оспорения индивидуален административен акт, не са единствените посочени от административния орган, още повече че отменените мерки по ПУРБ само приповтарят предвидени в закона мерки за опазване на качеството на питейните води с цел защита на обществения интерес. Страните по делото не спорят, че ПУРБ в Източнобеломорски район 2016 г. 2021 г. не е отменен в частта му, в която компетентният за това орган е предвидил ползването на язовир Въча за питейно-битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 1, т. 2 ЗВ правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели, като основна жизнена потребност, следва да бъде приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление. Когато водите се ползват за питейно-битово водоснабдяване всички усилия следва да са насочени към опазването им от реални или потенциални заплахи. Съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредба 37/10.11.2008 г. в язовирите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, аквакултури не се разрешават. При тази законова регламентация, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че решението на министъра на околната среда и водите е постановено в съответствие с приложимия материален закон. По горните съображение касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение, предмет на инстанционен контрол, следва да бъде оставено в сила, като правилно. Предвид изхода от спора в касационното производство и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация, Еврокорект ООД следва да бъде осъдено да заплати на Министерство на околната среда и водите юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящия съд в размер на 100, 00 лв., определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия