Решение № 5698 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2012 г.

Решение № 5698 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Интертрейд - 2003" ЕООД, седалище и адрес на управление - гр. София, чрез пълномощника си адв. К. Георгиева, против Решение № 1788 от 24.07.2012 г., постановено по адм. д. № 783/11 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу действия на териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив по предсрочно предявяване на банкова гаранция № 210-010-90 от 8.07.2009 г. - ТБ "МКБ ЮНИОНБАНК" РКЦ "София", издадена в полза на ТД на НАП - Пловдив - ИРМ - Пазарджик, потвърдени с Решение № 159/17.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Панова в писмена защита излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред АС са били действия на териториалния директор на ТД на НАП -Пловдив по предсрочно предявяване на банкова гаранция № 210-010-90/08.07.2009 г. - ТБ "МКБ ЮНИОНБАНК" РКЦ "София", издадена в полза на ТД на НАП - Пловдив - ИРМ - Пазарджик, потвърдени с Решение № 159/17.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел за установено, че жалбоподателят е подал на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, искане за възстановяване на ДДС въз основа на подадената справка-декларация от 14.05.2009 г. Във връзка с искането е възложена Ревизия със ЗВР № 900271/1.06.2009 г. и в хода на производството, търговското дружество е поискало на основание чл. 92, ал. 8 и ал. 9 ЗДДС възстановяване на ДДС в размер на 452 682.98 лв., като е представило банкова гаранция от 8.07.2009 г., издадена от МКБ Юнионбанк в полза на ТД на НАП - Пазарджик, с която банката е поела безусловно и неотменимо задължение за заплащане на сумата в посочения размер и е със срок до 15.03.2010 г. На основание банковата гаранция и в изпълнение разпоредбите на чл. 92, ал. 8 и ал. 9, с АПВ № 901954/13.07.2009 г. органите по приходите са възстановили на лицето сумата от 451 104.90 лв, като е извършено и прихващане на изискуеми към момента публични задължения на лицето в размер на 1 578.08 лв. Със ЗВР № 900395/5.08.2009 г., № 1000216/21.01.2010 г. и № 1000294/29.01.2010 г. първоначално определеният срок за приключване на ревизията е удължен. Със ЗВР № 1000294/29.01.2010 г. е определен краен срок за приключване на ревизията - 1.03.2010 г. С ИПДПО № 5031/25.02.2010 г. жалбоподателят е уведомен да предприеме действия по продължаване срока на предоставената банкова гаранция, предвид това, че първоначално определеният срок на гаранцията - 15.03.2010 г. изтича преди определяемата дата на приключване на ревизионното производство, като е указан 10-дневен срок за представяне на доказателства за продължаване срока на банковата гаранция или нова безусловна и неотменяема такава със срок на валидност до 30.06.2010 г. или по-дълъг ". Искането-покана е получено от жалбоподателя на 08.03.2010 г., а от ТД на НАП - Пловдив, на 9.03.2010 г. чрез обслужващата банка /Инвестбанк/ е изпратено Искане за плащане до МКБ Юнионбанк, което е изпълнено и сумата е преведена на 15.03.2010 г. С уведомление изх. № 010-115/10.03.2010 г., МКБ Юнионбанк е уведомила ТД на НАП - Пазарджик относно удължен срок на валидност на банковата гаранция във връзка с постъпило искане от "Интертрейд 2003 ЕООД,; заявление от 12.03.2010 г. до ТД на НАП-Пазарджик с прилагане на оригинална банкова гаранция № 210-010-90/08.07.2009 г. до 16.06.2010г, Срокът на първоначалната банкова гаранция е 15.03.2010 г., на която дата е издаден ревизионният доклад, като за безспорно съдът е приел, че на 10.03.2010 г., жалбоподателят е отправил искане до банката за удължаване срокът на действие на гаранцията, за което действие е уведомил ТД на НАП-Пловдив. Въз основа на РД е издаден РА № 1000294/12.04.2010 г. с която на "Интертрейд - 2003 ЕООД" е определен ДДС за внасяне в размер на 658 005.82 лв., включващ и възстановения по реда на чл. 92, ал. 8 и ал. 9 ЗДДС - 451 104:90 лв., ведно със законната лихва към дата на издаване. С решение на ВАС е отхвърлена жалбата на дружеството против издадения РА от 12.04.2010 г. При така установеното съдът е приел, че банковата гаранция е със срок до 15.03.2010 г., след която дата същата "изтича изцяло и автоматично в случай, че до 17 часа на 15.03.2010 г. искането за плащане, предявено по посочените в гаранцията условия не е постъпило в МКБ". Ангажиментът на гарантът се обезсилва, независимо дали оригиналът на банковата гаранция е върнат на банката или не. В съдържанието не е поставено условие за изпълнение със сумата по гаранцията преди нейното освобождаването с изтичане на срока по нея, поради което така представена банковата гаранция е "безусловна и неотменяема" по смисъла на чл. 92, ал. 8 ЗДДС. Понятието "неотменимост" се свърза с липсата на условия за плащане на гаранцията. Изрично в банковата гаранция е вписано, че МКБ поема неотменимо и безусловно задължение да изплати сумата след получаване на надлежно подписано и подпечатано искане за плащане, деклариращо, че дружеството е в нарушение на своите задължения към държавата във връзка с извършената ревизия по ЗДДС. Разгледано в частта на правоотношението от публичноправен характер, съдът е приел, че предявяването на банковата гаранция преди да бъдат установени насрещни и изискуеми вземания към дружеството, действително засяга правата му. Действията по предявяване на банковата гаранция са извършени преди съставяне на РД, а фактическото усвояване на сумата е станало на 15.03.2010 г., когато е съставен РД. На следващо място съдът е приел, че дори към момента на предявяване на банковата гаранция действията да засягат права и интереси на дружеството, с оглед датите на уведомяване за удължаване срок на банковата гаранция и на усвояването й, то следва да бъде взета предвид датата на издаване на РД - 15.03.2010 г., както и фактите настъпили към момента на произнасяне по същество съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 АПК, към който е постановено решението на ВАС, с което е отхвърлена жалбата против РА от 12.04.2010 г. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и въз основа на подробен анализ на относимите доказателства по спора. Подробно са обсъдени действията на органа по приходите във връзка с обжалваните действия по предсрочно предявяване на банкова гаранция № 210-010-90/8.07.2009 г. - ТБ "МКБ ЮНИОНБАНК" РКЦ "София", издадена в полза на ТД на НАП - Пловдив - ИРМ - Пазарджик. Основателен е основният довод в касационната жалба свързан с възражението, че действията по предявяване на банковата гаранция са извършени преди издаване на ревизионния доклад, с предложения за установяване задължения на лицето и преди издаване на РА, т. е. преди наличието на изискуемо вземане и в срока на продължена банкова гаранция, но както правилно е приел АС при условията на чл. 142, ал. 2 АПК, следва да бъдат съобразени новите факти от значение за делото след издаване на акта, в случая след оспорените действията по предявяване на банковата гаранция. В тази насока правилно съдът е приел, че предявяването на банковата гаранция преди да бъдат установени насрещни и изискуеми вземания към дружеството, засяга правата на дружеството. Действията по предявяване на банковата гаранция са извършени преди издаване на РД, а фактическото усвояване на сумата е станало на 15.03.2010 г., когато е издаден РД. Въпреки този извод, правилно съдът е приел, че съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Тази разпоредбата има предвид такива факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение, какъвто е настоящият случай. С РА издаден въз основа на РД от 15.03.2010 г. са доначислени ДДС 656 701.78 лв. и лихви, а банковата гаранция е в размер на 451 104.90 лв. Жалбата срещу същия РА е отхвърлена с Решение на ВАС, поради което към момента на постановяване на обжалваното в настоящото производство съдебно решение, принципът на съразмерност не е нарушен. В приетите по делото ПНПОМ за възбрана на самостоятелен обект в сграда /13 194.70 лв. - данъчна оценка/ и запор по налични и постъпващи сума по банкови сметки до размера на предполагаемото задължение, са посочени ЗВР, които в една част са тези по процесното ревизионно производство, приключило с РА от 12.04.2010 г., но другите не касаят проведената ревизия и упражненото в хода й право по чл. 92, ал. 8 ЗДДС. С оглед цялостното отхвърляне на жалбата от ВАС, към момента на издаване на РА от 12.04.2010 г., действията на териториалния директор не могат да се квалифицират като неправомерни или прекомерни. Към този момент за приходната администрация вземанията към дружеството са вече насрещни и изискуеми, тъй като ревизионното производство е приключило окончателно. Следва да се отбележи и липсата на конкретни възражения за вреди, настъпили в периода от 15.03.2010 г. до 12.04.2010 г., датата на издаване на РА, който съгласно чл. 127, ал. 2 ДОПК, подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на поддържаното касационно основание, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. На ответника по жалбата не се присъждат разноски, тъй като за настоящото производство в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК, юрисконсултско възнаграждение е присъдено. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение,