Решение № 6179 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2018 г.

Решение № 6179 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. Зафиров е подал касационна жалба срещу решение № 128/1.06.2018 г. по адм. дело № 58/2017 г. по описа на Административния съд – Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството по делото е било образувано по исковата молба на А. Зафиров срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в периода 1.01.2014 г. – 8.03.2017 г. вследствие на нарушения на чл. 3, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, свързани с неосигуряването на адекватно медицинско обслужване от страна на администрацията на Затвора-[населено място]. Вредните последици за ищеца се изразявали в чувство на страх, незащитеност и малоценност поради липсата на подходящо лечение на неговите заболявания - ".. прекъснати нервни окончания на краката, разширени вени - тромбове, уголемена простата, отстранена жлъчка, образуване на пъпна херния, увредено зрение, бъбреци, пълни с камъни". Административният съд установил, че А. Зафиров изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-[населено място] от 18.12.2009 г. Във връзка с твърденията на ищеца, че не се полагали грижи за опазване на физическото му здраве, съдът назначил съдебно-медицинска експертиза, която установила заболяванията, от които той страда. Според медицинското заключение, на А. Зафиров е било осигурено необходимото лечение. На основата на представената медицинска документация вещото лице посочило, че не намира пропуски или нарушения в лечението на лишения от свобода. От правна страна административният съд приел, че твърденията на ищеца за неизпълнение на задълженията на администрацията да му осигури медицински грижи, вследствие на което той търпял болки и страдания и изпитал негативни преживявания, се опровергават от събраните по делото доказателства. На първо място, било установено, че в течение на исковия период ищецът е имал само част от сочените от него заболявания, като останалите са били придобити и диагностицирани след завеждане на делото. На второ място, заболяванията на ищеца били своевременно и адекватно лекувани. Той бил многократно консултиран от медицински специалисти, което изключвало тезата, че не е получил необходимото медицинско обслужване. Тъй като не било установено нарушение на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от страна на длъжностните лица в мястото, в което ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, административният съд отхвърлил предявения иск. Решението на съда съответства на материалния закон. Както правилно е отбелязал административният съд, фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; 2. настъпили вреди за ищеца; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и извършеното нарушение. Събраните от съда доказателства обосновават извод, че администрацията на Затвора-[населено място] не е проявила незаконосъобразно бездействие, вследствие на което ищецът е понесъл неимуществени вреди. Ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, при положение, че му е било осигурено необходимото лечение. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са уредени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (чл. 128 - чл. 148 ЗИНЗС) и Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Ищецът не е доказал, че длъжностни лица на ответника са допуснали нарушение на установените нормативни изисквания, поради което предявеният от него иск е бил отхвърлен. При отсъствието на соченото отменително основание касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ се явяват специални спрямо тези на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Те не предвиждат че при при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд