Решение № 7585 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1470/2013 г.
ВАСIV отделение04.06.2013 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 884 от 19.11.2012 г., постановено от Административен съд - София област по адм. дело № 758/2012 г.
Мотиви
Решение № 7585 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1470/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Костенец чрез председателя Йордан Николов Здравков, против решение № 884 от 19.11.2012 г., постановено от Административен съд - София област по адм. дело № 758/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - § 4, ал. 1 във връзка с § 3 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Твърди се, че съдът не е преценил правилно наведените факти, при което е направил необосновани правни изводи за приложимостта на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК). Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - Софийска окръжна прокуратура, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - кмета на община Костенец, редовно призован, не се явява и не се представлява. С представено по делото писмено становище, излага доводи за недопустимост на решението, поради това, че е постановено по протест на прокурора за който не е обосновал правния интерес от оспорване на административния акт, предмет на делото пред първоинстанционния съд, поради което прави поради което прави искане обжалваното решение да бъде обезсилено. В условията на алтернативност, излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което прави искане за неговата отмяна. Заинтересованата страна - "Езерото - Желязкови" ООД, гр. Костенец, обл. Софийска, редовно призована, не се явява представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на решението на АССО, с което по прокурорски протест е обявено за нищожно процесното решение на Общински съвет Костенец. Излага подробни съображения относно правилната преценка на съда за допуснати нарушения на специалния материален закон, като нарушението е съществено. Намира, че изводът на съда за липса на материална компетентност на ОбС - Костенец е правилен, поради което и решението с което е обявен оспорения индивидуален административен акт за нищожен е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 884/19.11.2012 г. е прогласена нищожността на решение № 38 ат 14.06.2007 г., взето по протокол № 6/14.06.2007 г. на Общински съвет - Костенец, в частта му за отдаване под наем на язовир от 23,267 дка. в местността "Нишана", имот 463 по плана за земеразделяне на с. Костенец, обл. Софийска. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че язовирът е актуван като публична общинска собственост (по делото е представен АПОС № 1100/30.05.2000 г., който има удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализирания в него обект), като предвид липсата на данни да е предназначен за напояване или да представлява елемент от напоителна система на територия на сдружение за напояване, с оглед на което обстоятелство не са приложими разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР ЗСН, а в случая е следвало да намерят приложение чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите (ЗВ) и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, респективно имотът не може да се отдава под наем по реда на Закона за общинската собственост. Първоинстационния съд е изложил съображенията си относно хипотезата на § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН, която визира предоставянето на ползването на имота по реда на ЗОбС, едва след съгласуване с надзорния орган. Съдът се позовал на приложеното по делото уведомително писмо с изх. - № 141/30.10.2012 г. на ОбС - Костенец, /посочено по делото с вх. № 3695/2.11.2012 г. на АССО/, от което е направен извод за обстоятелството, че не е извършено съгласуване с надзорния орган по смисъла на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/ съгл. изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. Обсъдено е приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОбС, посочена като правно основание за издаване на акта на ОбС, при което е съобразено, че тя изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. При тези данни е осъществена обоснована и правилна преценка за нищожността на оспореното решение на ОбС - Костенец, доколкото процесният язовир изобщо не е могъл да бъде обект, предоставян под наем по реда на Закона за общинската собственост. Обоснован е изводът, че решението на Общинския съвет предмет на делото има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което подадения протест от прокурор в Софийска окръжна прокуратура е процесуално допустим. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законосъобразността на административния процес и предприема действия за отмяната на незаконосъобразни административни и съдебни актове. Ето защо развитите съображения в писменото становище на заинтересованата страна - кмета на община Костенец в противоположния смисъл са необосновани. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Административен съд - София област точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за концесиите (ЗК), който е специален по отношение на Закона за общинската собственост. В тази връзка правилно е взето предвид, че от представените по делото доказателства не се установява язовирът да попада в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН. След като по делото безспорно е установено, че процесният язовир е публична общинска собственост и липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР ЗСН, то в случая е относимо правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, че обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Както правилно е отбелязано и в обжалваното решение, правилото на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС изрично изключва от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти, в кръга на които попада и процесния с оглед неприложимостта на § 4 ПЗР ЗСН. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от ОбС - Костенец административен акт. Съдебното решение не страда от наведените от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК
- чл. 14, ал. 7