Решение № 1364 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2015 г.

Решение № 1364 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Тихол Йорданов Петров от гр. Бургас, подадена чрез адв. Надежда Арнаудова, срещу решение № 875 от 18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2234/2014 г. от Административен съд - Бургас. С него съдът е отхвърлил жалбата на Тихол Йорданов Петров против отказ на началника на Общинска служба "Земеделие" Айтос, обективиран в писмо № 363/07.07.2014 г., да издаде скица и удостоверение за размера и категорията на нива с площ от 3,9 дка, находяща се в местността "Тержемен гечит" в землището на с. Мъглен, община Айтос, представляваща част от нива с обща площ от 8,9 дка. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочат се конкретни оплаквания за недопускане на повторна експертиза по делото или допълнителна задача към вещото лице и необсъждане от страна на съда на изтъкнатите в жалбата основания за отмяна на отказа, с което било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението и отмяна на постановения изричен отказ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендират се и разноски. Ответникът - началникът на Общинска служба "Земеделие" Айтос не ангажира становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него обосновано съдът е приел, че при липса на предпоставки за издаване на исканата скица изричният отказ на административния орган се явява законосъобразен. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Бургаския административен съд е образувано по жалба от Пенка Стефанова Генева, Кирил Стефанов Киров, Елка Йорданова Желева, Йовка Иванова Кунева, Росица Иванова Щерева и Тихол Йорданов Петров против отказ да се издадат скица и удостоверение за размера и категорията на нива с площ от 3,9 дка, находяща се в местността "Тержемен гечит" в землището на с. Мъглен, община Айтос, представляваща част от нива с обща площ от 8,9 дка, обективиран в писмо № 363/07.07.2014 г. на началника на Общинска служба "Земеделие" Айтос. С Определение № 2079 от 13.11.2014 г. по адм. дело № 2234/2014 г. съдът е приел, че се касае за оспорване на отказ да се извърши административна услуга, поради което е конституирал като жалбоподател иницииралия административната процедура пред Общинска служба "Земеделие" Айтос Тихол Йорданов Петров и е заличил останалите жалбоподатели. Това определение е влязло в сила. С обжалваното решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата, като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че имотът за който е поискано издаване на скица и удостоверение представлява част от нива от 8,9 дка в местността "Тержемен гечит" в землището на с. Мъглен, община Айтос. Установил е, че жалбоподателят е провел производство по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ само за 5,000 дка от нея, приключило с решение № 189/19.07.2007 г. по гр. дело № 119/2007 г. на Районен съд - Айтос. С него е прието за установено по отношение на ОСЗГ - Айтос правото на жалбоподателя на възстановяване собствеността върху нива с площ от 5,000 дка в землището на с. Мъглен, местността "Тержемен гечит". По делото не са налице данни останалата част от 3,9 дка да е заявявана за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 или ал. 2 ЗСПЗЗ. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице с Протокол № 704М/27.08.2007 г. ОС Земеделие Айтос е отказала да възстанови собствеността върху нивите съобразно постановеното съдебно решение, като на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е указала на жалбоподателя да подаде заявление за предпочитания начин на обезщетяване. Жалбоподателят подал молба вх. № 716/10.09.2008 г., с която е заявил желание да бъде обезщетен с равностойна земя. В резултат на това е издадено Решение № 720/03.12.2008 г. на ОС Земеделие Айтос, с което му е предоставена собственост върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ от общинския поземлен фонд. Възстановяването на земеделските земи в землището на с. Мъглен е било осъществено с план за земеразделяне, т. е. в нови граници, поради което съдът е приел, че имотът, представляващ нива от 8,9 дка, не може да се идентифицира. Също така не може да се идентифицира и търсената част от него с площ от 3,9 дка. Идентифицирането на имота по нотариален акт може да се изисква, ако възстановяването на собствеността се извършваше в стари реални граници. С тези съображения съдът е приел отказът за издаване на скица и удостоверение за размера и категорията на нива с площ от 3,9 дка, находяща се в местността "Тержемен гечит" в землището на с. Мъглен, община Айтос, за законосъобразен. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, като въз основа на нея е стигнал до обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Видно от данните по делото, Тихол Петров е поискал издаване на скица за имот от 3,9 дка, представляващ част от нива с обща площ от 8,9 дка, находяща се в местността "Тержемен гечит", в землището на с. Мъглен, община Айтос, така както е описан в нотариален акт № 80/1935 г. За останалата част от имота от 5,000 дка има влязло съдебно решение, с което по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е установено по отношение на ОСЗГ Айтос правото на жалбоподателя на възстановяване собствеността. Земята не е била възстановена в стари реални граници, а с план за земеразделяне по изрично заявление на жалбоподателя за обезщетяването му със земя от общинския поземлен фонд. За останалите 3,9 дка не е проведена процедура по възстановяване на собствеността. Скицата на конкретен поземлен имот представлява извадка от картата на възстановената собственост (КВС) и отразява състоянието на имота към датата на издаването й по данните в регистъра. По силата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, същата обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. От назначената по делото СТЕ се установява, че възстановяването на земеделските земи в землището на с. Мъглен се е осъществило с план за земеразделяне, т. е. в нови граници, а не по съществуващи или възстановими стари реални граници. Поради това имотът не може да се идентифицира, така както е описан в титула за собственост на жалбоподателя. След като имотът, за който се иска издаване на скица не е наличен в КВС нито като разположение и граници, нито дори като местност, в която се претендира да се намира, то обективно няма как да се издаде и исканата скица. Неоснователно е основното възражение в жалбата за недопускане на допълнителни задачи към съдебно-техническата експертиза, доколкото с тях е целено да се идентифицира имот, за който обаче не е осъществена процедура за възстановяване правото на собственост по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи също, че в плана за земеразделяне не фигурира посочената в нотариалния акт за собственост местност. В този план имотът не съществува като разположение и като местност, поради което правилно административният съд е приел, че отказът да се издаде скица е законосъобразен. По изложените съображения решението на Бургаския административен съд като правилно следа да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора искането за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,