Решение № 4276 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 95/2017 г.

Решение № 4276 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 95/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Г. против решение № 2285 от 30.11.2016 г. по адм. дело № 2222/2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-210/17.08.2016 г. на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., потвърждаващо разпореждане № 7803034665/протокол № 2140-15-328 от 28.04.2016 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване", с което на Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата, тъй като отговаря на всички условия за придобиване право на пенсия съгласно чл. 69, ал. 4 КСО. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - П. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставен в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - П. е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд аргументирано приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - П.. Правилно е заключението, че административният акт е постановен от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 КСО), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, след като са събрани необходимите доказателства и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Изводът на съдебния състав за съответствие на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - П. с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Установено е, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 4 КСО 23.12.2015 г. жалбоподателят има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 32 години, 11 месеца и 21 дни, от които 1 години, 1 месец и 23 дни, положен при условията от първа категория труд, 1 г., 06 месеца и 00 дни от трета категория и 14 години 04 месеца и 05 дни на летателни длъжности в реактивната и във витломоторната авиация през периода 18.08.2001 г. - 22.12.2015 г. Като стаж на длъжност от летателния състав не е зачетен периода от 01.03.1998 г. до 23.04.1999 г., през който Г. е курсант във ВВВУ "Г. Б.". На тази база пенсионният орган приема, че жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 69, ал. 4 КСО и отказва да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст по този текст. При тези факти при правилно приложение на нормативната уредба и в съответствие с представените доказателства административният съд приема, че по отношение на жалбоподателя предпоставките за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 4 КСО не са изпълнени. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията ДВ, бр. 14 от 2015 г. лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им. В случая първоинстанционният съд правилно приема, че периодът, през който жалбоподателят е курсант - летец на кадрова военна служба и се обучава във ВВВУ "Г. Б." не представлява стаж на длъжност от летателния състав и не следва да се взема предвид при изчисляване на стажа по цитирания текст. Според действащата по време на обучението на жалбоподателя Инструкция за реда на класиране на летателния състав от Българската армия, утвърдена със заповед на министъра на отбраната № ОХ-137/23.04.1996 г., за летателен състав се считат военнослужещите и военните служители, които заемат летателни длъжности по щатовете на поделенията, утвърдени от министъра на отбраната и от началника на ГЩ на БА. Липсват данни, че през периода на обучение курсантът е бил назначен на летателна длъжност по щатове на поделение, утвърдени от компетентните органи. Действително част от времето на обучение във военно-въздушното училище е зачетено от пенсионния орган за кадрова военна служба и осигурителен стаж от първа категория, но за целите на пенсионирането по чл. 69, ал. 4 КСО този стаж не се приравнява на такъв, придобит на длъжности от летателния състав или парашутисти във военновъздушните сили. По време на обучението летателната дейност е извършвана с учебна цел и с цел придобиване на летателна правоспособност, а летателната практика на курсанта не е самостоятелна, със съответстващите й тежест и рискове. През периода на обучението лицето не притежава летателна правоспособност и не е назначен на длъжност от летателния състав по смисъла, изяснен по-горе. Тези изводи се подкрепят и от текста на чл. 18, ал. 2 от Правилника за кадрова военна служба, приет с ПМС № 277 от 22.12.2000 г., според който за срока на обучение гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба. Изплащаните през периода на обучението възнаграждения не са с характер на работна заплата с дължими върху нея осигурителни вноски. Представените с касационната жалба инструкция и заповеди относно възнагражденията не опровергават този извод, поради което доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Поради изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не отговоря на изискванията за пенсиониране по чл. 69, ал. 4 КСО. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и на това основание отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и със събраните доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на съдебния акт съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Този извод на настоящата инстанция се формира от обстоятелството, че в касационната жалба не са изложени твърдения за конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, а съображенията на касационния жалбоподател на стр. 8 и 9 от жалбата всъщност са за неправилно приложение на материалния закон и за несъответствие на правните изводи на съда с представените доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че при постановяване на решението на Административен съд - П. не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт се обосновава от представените доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че упълномощеният от ответника юрисконсулт представя писмен отговор на касационната жалба и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - П. сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,