Решение № 8468 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2009 г.

Решение № 8468 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Емилия Валериева Иванова срещу решение № 2 от 03.02.2009 г. на Административен съд - Русе по адм. дело № 525/2008 г., в частта, с която е прекратено производството по делото по оспорването като унищожаема на заповед № 634/31.03.2008 г. на ректора на Русенски университет "Ангел Кънчев" гр. Русе и в частта за разноските. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваните части и се иска отмяната му. Ректорът на РУ "Ангел Кънчев" е подал касационна жалба срещу решение № 2 от 3.02.2009 г. на Административен съд - Русе по адм. дело № 525/2008 г., в частта, с която е обявена за нищожна заповед № 634/31.03.2008 година. Прави оплаквания за постановяване на решението в оспорената част при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и моли да се отмени, като се отхвърли първоначалната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ректора на РУ "А. Кънчев" и на касационната жалба на Емилия Иванова в частта, с която оспорва присъдените й разноски от първоинстанционния съд и за основателност относно решението на АС - Русе в прекратителната част. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, като прецени доводите и възраженията на страните, данните по делото, прие за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Емилия Валериева Иванова срещу заповед № 634/31.03.2008 г. на ректора на РУ "Ангел Кънчев", в частта, с която е отстранена от РУ "Ангел Кънчев". Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е била записана за студент в Юридическия факултет при университета. Поради това, че за II семестър на учебната 2007/2008 г. не е заверила семестъра в определените срокове и на основание чл. 29, ал. 3 от Вътрешните правила за учебната дейност на университета, с обжалваната заповед е била отстранена, като е установено по делото, че актът е подписан от заместник - ректора по учебната работа. Ответникът пред първата инстанция е поддържал, че съгласно негова заповед № 167/28.01.2008 г. компетентен да издаде заповедта по чл. 29, ал. 2 от вътрешните правила е именно заместник-ректора по учебната работа. Жалбоподателката е поискала с молба от 7.08.2008 г. ректорът на висшето учебно заведение да възстанови правата й, тъй като е била неправомерно отстранена, по повод на която с резолюция от 19.08.2008 г. същият е отказал да уважи искането. Жалбата до съда е подадена на 15.09.2008 година. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че оспорването на акта като унищожаем е просрочено поради подаване на жалбата след изтичане на 14-дневния преклузивен срок, считано от приетия първоначален момента на узнаването й от жалбоподателката - 7.08.2008 година. При това положение и на основание чл. 159, т. 5 от АПК съдът не я е разгледал по съществото относно доводите за унищожаемост на процесната заповед и е прекратил производството по делото в тази част. По отношение доводите за нищожност на административния акт, съдът е приел, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование, компетентен да решава въпросите във връзка с приемането, отписването и приемането на студенти, докторанти и специализанти във съответното висше учебно заведение е ректорът на същото. В закона не е предвидена възможност за делегиране на правата му на друг административен орган, при което съдът е извел извод за нищожност на оспорената заповед от заместник-ректора по учебната част на РУ ДА. Кънчев" като издадена от некомпетентен орган. При тези съображения, съдът е прекратил производството по оспорването на заповед № 634/31.03.2008 г. на ректора на РУ "Ангел Кънчев" като унищожаема и е прогласил същата за нищожна. С оглед този изход на спора е присъдил разноски на жалбоподателката, като на основание чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК е редуцирал размера им на 230 лв. По касационната жалба на ректора на РУ "Ангел Кънчев": Правилно при решаване на спора за законосъобразност на оспорената заповед, подписана със запетая за ректора на РУ "Ангел Кънчев", съдът е приел, че е издадена от некомпетентен административен орган. По делото е установено, че актът е подписан от заместник-ректора по учебната част, като ответникът е твърдял, че притежава правото да издаде същия по силата на делегираните му правомощия с негова заповед № 167/28.01.2007 г., които доводи съдът аргументирано е счел за неоснователни. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, ректорът на висшето училище решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. Както правилно е счел решаващият съд, законът не предвижда възможност за делегиране на тези правомощия на органа, поради което ректорът не притежава правото да натовари друг орган да ги изпълнява дори и по силата на нарочна заповед. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в цитираната заповед не се съдържа подобна делегация на права относно заповедите за отписване на студенти от учебното заведение. Поради това съдът правилно е приел, че обжалваният акт е издаден от орган, който не притежава компетентност да постанови акт от категорията на визираните в чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО и следователно е нищожен. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. По касационната жалба на Емилия Валериева Иванова: Решението на административния съд в прекратителната част е неправилно. В оспорената заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва същия. Според правилото на чл. 140 от АПК, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. След като съдът обосновано е приел, че жалбоподателката е била уведомена за издадената заповед на 7.08.2008 г. (в т. см. са и изявленията на процесуалния представител на ответника пред първата инстанция), изводът, че подадената на 15.09.2008 г. жалба до съда е просрочена е неправилен. Съдът, в нарушение на правилото по чл. 140, ал. 1 от АПК е приел, че същата е процесуално недопустима и прекратил производството по оспорването й като унищожаема. Решението в тази част, имаща характер на определение, следва да се отмени. Същевременно, с оглед правилния краен резултат, делото не следва да се връща за ново произнасяне. По аргумент от чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът служебно проверява валидността на оспорения акт, дори да няма изрично искане за това. След като правилно, въз основа на данните по административната преписка и с оглед релевантните материално правни разпоредби, съдът е достигнал до извод за некомпетентност на издателя на акта и е прогласил недействителността му, не дължи обсъждане на доводите във връзка с неговата унищожаемост. Нищожността съставлява такъв тежък порок на административния акт, при наличието на който същият не поражда правни последици, а създава само привидност за настъпили такива. Правото на оспорване не е обвързано със срок в случаите на нищожен административен акт, като установяването му прави безпредметна преценката дали е налице друг порок от изброените в чл. 146, т. 3 - 5 от АПК, който да обуславя неговата унищожаемост. Основателна е касационната жалба и в частта, с която РУ "Ангел Кънчев" е осъден да заплати на жалбоподателката Иванова сторените разноски по делото, намалени при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК в размер на 230 лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, субсидирано приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от съдържанието на разпоредбата е, че съдът разполага с правото да редуцира размера на сторените разноски от страната, в чиято полза е решен спора, само ако е направено възражение за прекомерност на тяхната стойност от насрещната страна. В случая, в хода на първоинстанционното производство такова искане не е било направено от ответника, поради което съдът незаконосъобразно е приел, че е изпълнено условието по чл. 78, ал. 5 от ГПК, при наличието на което разполага с правото да прецени дали заплатените разноски са прекомерни съобразно фактическата и правна сложност на делото и съответно да намали стойността им. Решението в тази част е незаконосъобразно и следва се отмени, като се постанови друго с което да се осъди ответното висше учебно заведение да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото в размер на 1260 лв. Предвид направеното искане за заплащане на разноски пред касационната инстанция и с оглед основателността на касационната жалба, РУ "А. Кънчев" следва да заплати на Емилия Валериева Иванова сторените разноски в размер на 485 лв., от които 480 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и 5 лв. държавна такса. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,