Решение № 5818 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2545/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. В. В. срещу Решение № 599 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1082/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-76/07.05.2025 г. на и.д. директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на В. против разпореждане [номер]/Протокол № Р01010 от 30.01.2025г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение, както и административният акт. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – и.д. директор на ТП на НОИ – Пловдив в писмен отговор чрез юрк. К. Минкова, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно Решение № 599 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1082/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на И. В. В. против Решение № 2153-15-76/07.05.2025 г. на и.д. директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалба на В. против разпореждане [номер]/Протокол № Р01010 от 30.01.2025г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 75 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 30, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е възобновена и увеличена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. В. В., считано от 23.12.2024г. пожизнено. Административен съд – Пловдив е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. За безспорно по делото е прието, че изплащането на отпуснатата на И. В. пенсия за инвалидност е възобновена, считано от 23.12.2024 г. Няма спор и относно закъснялото иницииране на преосвидетелстването на лицето и съответно последващото издаване на експертното решение. Първостепенният съд е посочил, че спорът е правен и се концентрира върху началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при възобновяването. Административният съд е приел, че от представеното досие на оспорващия се установява, че Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ е изпълнила своето задължение по чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, както и Регионални картотеки на медицинската експертиза /РКМЕ/ своето задължение по чл. 56, ал. 2 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ в приложимата редакция, а именно писмено да уведоми оспорващият за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия, за да може той да подаде в срок необходимите документи за редовното преосвидетелстване, с оглед лицето да няма прекъсване при получаването на пенсията си. Първоинстанционният съд е посочил, че Експертно решение /ЕР/ на териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ № 94506/21.12.2023 г. не е обжалвано от В. и е влязло в законна сила, като в него е вписано, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето, поради това обстоятелство административният съд е счел, че вписването на това обстоятелство води до неприложимост на разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от НПОС, тъй като не са изпълнени условията посочени в чл. 101б, ал. 2 от ЗЗ. Решаващият състав е достигнал до извод, че РЗИ е изпълнила своето задължение по чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ и РКМЕ своето задължение по чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, което съдът е установил от представените писмени доказателства от РЗИ /изготвено уведомително писмо с изх. № 40/27.03.2024 г. и изпращането му чрез Български пощи на заявения адрес от жалбоподателя/. Като аргумент в полза на крайните си изводи съдът е изложил, че от предоставените писмени доказателства се установява, че това не е първо преосвидетелстване на В., като предното е извършено с ЕР 3883 от зас.№ 135/13.08.2021 г., с оглед на това съдът е преценил, че В. е следвало да бъде запознат с процедурата по преосвидетелстване. АС- Пловдив е констатирал, че видно от представените писмени доказателства уведомлението с непрепоръчано писмо е доставено до обща пощенска кутия на адреса на В.. Съдът е достигнал до извод, че липсата на достъп до жилищната сграда или поставена персонална пощенска кутия на лицето за извършване на доставката не следва да бъдат вменявани, като задължения и отговорност на административния орган. Първостепенният съд е констатирал, че органът за медицинска експертиза е забавил обработката на подадените документи. В тази връзка е приел, че неподаването на заявлението за преосвидетелстване в срока по чл. 101б, ал. 2 от ЗЗ, води до неприложимост на правилата за забава на медицинската експертиза. Според съда, в случая забавата за подаване на документите за преосвидетелстване е поради неизпълнение на задължение на В.. Предвид изложеното и съдът е достигнал до краен извод, че жалбата срещу обжалваното решение е неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до това дали органите на НОИ правилно са определили началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при възобновяването. По делото е установено и не се спори, че по силата на разпореждане [номер] /Протокол № N01293 от 29.10.2014 г, на В. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 11.09.2014 г. при 50 на сто трайно намалена работоспособност. С последвало експертно решение /ЕР/ № 3883/135/13.08.2021 г. ТЕЛК при УБАЛ “Пловдив” АД - Пловдив при преосвидетелстване определя 70 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане и срок на определената трайно намалена работоспособност - 01.08.2024 г. С разпореждане [номер] /Протокол № Р01072 от 13.09.2021 г. на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. е възобновена и определена да се получава в същия размер от 02.08.2021 г. до 01.08.2024 г. И. В. е подал заявление-декларация за преосвидетелстване вх.№ 162024071008647/10.07.2024 г. в РКМЕ Пловдив по повод изтичане срока на последното експертно решение. С ЕР № 95060/229/23.12.2024 г. на ТЕЛК при “МБАЛ - Пазарджик” АД - Пазарджик при преосвидетелстване са определени 71 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане без потребност от чужда помощ и срок на определената трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане - пожизнен. С решение № 00974/049/22.01.2025 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив е потвърдено ЕР № 95060/229/23.12.2024 г. Административният съд не е взел предвид и не е обсъдил посоченото в ЕР № 95060/229/23.12.2024 г. на ТЕЛК при “МБАЛ - Пазарджик” АД – Пазарджик, че причината за произнасяне на ТЕЛК извън срока по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ във връзка с чл. 69, ал. 3 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ е поради това, че от допълнителното въвеждане на искане 21.06.2024г. до 30.11.2024г. са постъпили около 4000 заявления за ЕР, което прави обективно невъзможно произнасянето на ТЕЛК в нормативно определения срок при спазване на трудовото законодателство съгласно Кодекса на труда /КТ/. Допълнително е посочено, че се е наложило изискване на медицинска документация с писмо /л. 69/. Тук следва да се посочи разпоредбата на чл. чл. 69, ал. 3 от НМЕ съгласно, която когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2 - /крайният срок на ЕР/, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. Разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ обаче не съдържа изрично изискване ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването. Компетентен в случая е пенсионният орган, който съгласно изискването на чл. 30, ал. 3, предл. 3 от НПОС е следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не е. В чл. 30, ал. 4 от НПОС се съдържа изразът "уважителни причини", като единствено мотивираното им неналичие би било условие за прилагане на разпоредбата. Касационната инстанция намира, че в разпореждане [номер]/Протокол № Р01010 от 30.01.2025г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив неправилно е възприето, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване следва да бъде възобновена от датата на ЕР, тъй като заявлението в РКМЕ е подадено след срока по чл. 101б, ал. 2 от ЗЗ. В Решението на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и в потвърденото с него разпореждане не се съдържат фактически констатации относно наличието на "неуважителни причини" по смисъла на чл. 30, ал. 4 от НПОС. Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от НПОС, /в относимата редакция ДВ. бр.40 от 17 Май 2019г./, предвижда, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Предвид липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 30, ал. 4 от НПОС не е имало и основание за неговото приложение. Касационната инстанция констатира, че в случая не е спазена нормата на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, която вменява в задължение на Регионалната здравна инспекция да уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото административният съд е приел, че от представените писмени доказателства се установява, че уведомлението с непрепоръчано писмо е доставено до обща пощенска кутия на адреса на В.. Видно от писмо изх. № 11-01-978-2/10.12.2025г. от представител на гл. изп. директор на „Български пощи“ ЕАД от представения опис от РЗИ се установява, че на 28.03.2024г. пратка за лицето И. В. В. с адрес на доставяне: гр. Пловдив, [улица] приета като непрепоръчана. От „Български пощи“ ЕАД е изрично посочено, че проследяване движението на непрепоръчани пощенски пратки не може да бъде извършено от службите на „Български пощи“ ЕАД, тъй като същите не притежават собствен номер (баркод), с който да бъдат описани в служебните документи. От данните, съдържащи се в писмото, не може да се установи към кой момент е извършена проверката и констатациите за достъпа до жилището. Уточнено е, че от „Български пощи“ ЕАД не могат да предоставят информация за датата на доставка на непрепоръчанана пратка. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че по делото не са представени доказателства за надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ. В допълнение, не е съобразена и разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, която предвижда задължение за РЗИ да уведоми служебно лицата по ал. 1 от същата разпоредба, каквото лице се явява и В., за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия. По делото не се установява подобно уведомяване да е извършено. Следва да се посочи, че в административното производство не е спазен и принципът за последователност и предвидимост, тъй като видно от доказателствата по делото всички други съобщения са получавани от В. при изпращане на писмо с обратна разписка, а само служебното уведомление от РЗИ по реда на чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ е изпратено като непрепоръчано писмо. При така установеното, съдът намира, че закъснялото преосвителстване се дължи на неуведомяване от страна на РЗИ по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ и чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ на подлежащото на преосвидетелстване лице. В тази връзка е следвало пенсията на последното да продължи да се изплаща и след 01.08.2024 г. на основание ЕР на ТЕЛК № 3883/135/13.08.2021 г., каквато е и целта на закона. Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, пенсионният орган и и.д. директор на ТП на НОИ - Пловдив са постановили актовете си без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждане на неправилен извод, че вината за късното преосвидетелстване е на И. В. В.. Предвид изложеното решението на административният съд като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решението на и.д. директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции от страна на касатора е основателна за размер от 276,10 евро, включваща: 15,34 евро държавна такса за разглеждане на делото пред ВАС, 5,11 евро държавна такса за разглеждане на делото пред АС - Пловдив и 255,65 евро адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред първата инстанция. Така определеното адвокатско възнаграждение е във връзка с направеното възражение на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред първоинстанционния съд. Касационната инстанция го намира за основателно. Съгласно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване – минималното адвокатско възнаграждение е 500 лв. (255,65 евро) /чл. 8 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/. Следователно претендираната сума в размер на 700 лева (357,90 евро) значително надхвърля този размер, поради което на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро за първата съдебна инстанции, която сума съответства на фактическата и правна сложност на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,