Решение № 572 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2009 г.

Решение № 572 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 82 от 5.02.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 604 от 17.04.2008 г. по гр.дело № 28/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав, с което е отменено решение № 122 от 12.11.2007 г. по гр. дело № 477/2007 г. на А. районен съд и вместо него е отхвърлен предявения иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено спрямо ОСЗГ А. правото на наследниците на И. Г. Я., починал на 9.03.1951 г., на възстановяване правото на собственост върху гора с площ 42.090 декара, като идеални части от ревир "Б" с площ от 2828.9 дка в землището на с. К., общ. Асеновград. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Ответниците по касация Р. д. на горите - П., Д. г. с. - Пловдив и Общинската с. "З" - А. са на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е бил уважен предявения от жалбоподателката иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ като е прието за установено, че нейният наследодател И е участвал с 30 дяла като член-кооператор във В. кооперация "С", с. К., която е била собственик на ревир "Б", в който гората е била с площ 2828.9 дка към момента на включването му в държавния горски фонд. Прието е било, че тъй като общият брой на дяловете на новообразуваната всестранна кооперация е 2015 (на събранието на 17.08.1947 г. присъствали 35 члена с 1179 дяла и отсъствали 61 члена с 836 дяла), на дела на И. Г. Я. отговарят 42.090 дка ид.ч. от ревира. Въззивният съд отменил решението и отхвърлил иска, като най-напред приел, че няма доказателства за законосъобразно възникване на Т. горска производителна кооперация "С", с. К. данни за вписване на кооперацията в регистъра на съда и обнародването му, както и за вписване устава на кооперацията съгласно чл. чл. 9, 12 и 13 от Закона за кооперативните сдружавания, приет през 1907 г. Според окръжния съд, не били представени доказателства и за вписване решението на О. събрание на ТГПК"С" за сливането й с Г. производителна кооперация "З", както и доказателства, че кооперацията е заличена от регистрите след 09.09.1944 г. С оглед на това, съдът е приел, че не е установено валидно членствено правоотношение на И. Г. Я. в кооперацията. Отделно от това, съдът е приел, че искът е останал недоказан по размер, тъй като се твърди, че преди сливането на кооперациите "С" и "З" Я. е имал 30 дяла от имуществото на ТГПК"С", но доколкото ПК"З" също притежава определено имущество, което се слива с имуществото на ТГПК"С", за което се изготвя съответен баланс, както е посочено в протокол № А* от 16.07.1947 г., то дела на наследодателя Я в новообразуваната кооперация следва да се намали, а данни за неговия размер няма. По делото е безспорно от фактическа страна следното: С У. № 806 от 30.08.1945 г. (л.40 от гр.дело № 477/2007 г. на АРС) е бил утвърден стопански план на кооперативен ревир "З" на Г. кооперация "З" в землището на с. К. от 1942 г. с общо описание на гората от смесен тип, с площ 2892.1 дка. Според представените във въззивната инстанция въпросници за стопанските единици за стопанските 1944-45 и 1946-47 години (л.21-24), ревирът с обща площ 2892.1 дка е частна собственост на ГК"З". С. протокол № 22 от 16.07.1947 г. за проведено заседание на членовете на управителните и контролните съвети на Т. горска производителна кооперация "С", с. К. и Г. производителна кооперация "З", с. К..17-19 от гр.дело № 28 (2008 г. на ПОС), взето е било решение за одобряване и провъзгласяване сливането на двете кооперации въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения (ДВ, бр. 54 от 8.03.1947 г.), като първата се определя за приемаща, а втората - за присъединяваща се, а след сливането наименованието се определя на Т. горска стопанска кооперация "С", с. К. На 17.08.1947 г. (срвн. протокол № 23 на л. 54 от делото) е било проведено извънредно общо събрание на ТГПК"С", с. К., като в протокола са посочени присъстващите и отсъстващите член-кооператори и техните дялове от общо 2015 такива, сред които под № 19 между присъстващите фигурира наследодателят на ищцата-касатор - И. Г. Я. с 30 дяла. Събранието е одобрило сливането с ГПК"З" с наименование на новосъздадената кооперация Т. горска стопанска кооперация "С", с. К.. С. е било одобрено с решение № 100 от 30.07.1947 г. на Управителния съвет на Българска земеделска и кооперативна банка, Ч. клон. Съгласно декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти от 5.07.1949 г. (л.6 от делото), подписана от нейния председател, В. кооперация "С" е собственик на гора "Б" с площ 2828.9 дка, както е записано в емлячния регистър - О. данъчна книга на с. К. от 1949 г., партиден № 1* стр.30. От протокол № 8 от 7.10.1951 г. (л.25-28 от гр.д. № 28/2008 г.) е видно, че е било взето решение за одобряване сливането на кооперация "С", с. К. към В. кооперация "С", с. Н. бани. От ревизионния протокол от 13.11.1951 г. (л.30-35) е видно, че ВК"С" е основана на 26.02.1927 г. като Т. горска производителна кооперация, която на 4.04.1948 г. е преименувана на В. кооперация със същото наименование, а на 30.03.1951 г. се е сляла към В. кооперация "С", с. Н. бани, от която дата е прекратила съществуването си. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд законосъобразно е приел, че исковата претенция е неоснователна, поради което правилно е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Обжалваното решение като краен резултат е правилно постановен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила поради следните съображения: Приложимата материалноправна норма в случая е разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ, която урежда хипотези като настоящата, когато кооперациите са продължили съществуването си след 09.09.1944 г., като е предвидено възстановяване на правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху г. или земите от горския фонд към датата на преобразуването на кооперацията, в която са членували. С чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ е въведен моментът на преобразуването на кооперацията, за да се свърже със съществуващото към същата дата членствено правоотношение. Релевантно е членството към същия момент, защото със сливането (преобразуването) членственото правоотношение не се прекратява, но настъпва промяна в обема на дела на член-кооператора, който дял следва да бъде съотнесен към новия правен субект. Същественото е кои са били член- кооператорите и какъв е бил обема на техния дял в кооперациите, от които се е формирал новия правен субект към датата на преобразуването. Това е така, защото с внасянето на гората в кооперацията, член-кооператорите не губят правото си на собственост и кооперацията не става вместо тях собственик на внесената гора. Затова, извършеното след преобразуването преразпределение и формиране на нови дялове няма вещнопрехвърлителен ефект и не води до изгубване на собствеността от едни член-кооператори и придобиването й от други член-кооператори. Член кооператор, който не е внесъл в кооперацията гора, не може да придобие право на собственост върху нея с факта на преобразуването (сливането), поради което за него липсва основание по чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ да иска възстановяване на собственост, която не е притежавал към датата на преобразуване на кооперацията. В настоящия случай, не се спори, че наследодателят на ищцата (касатор) И. Г. Я. не е бил член-кооператор на Г. производителна кооперация "З", с. К., а е членувал в Т. горска производителна кооперация "С" в същото село. Не е спорно, че процесният ревир е бил частна собственост само на ГПК"З" към момента на сливането й с ТГПК"С" през 1947 г. и доколкото липсват данни наследодателят на ищцата (касатор) И. Г. Я. да е имал дялово участие в ГПК "З", реституционната й претенция е неоснователна, поради което въззивният съд правилно е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск, макар и по съображения, различни от изложените от настоящия състав на Върховния касационен съд. Съобразно чл. 291, т. 1 ГПК следва да се посочи за правилна практиката на Пловдивския окръжен съд, намерила израз в онези въззивни решения, в които се приема, че за случаите като процесния намира приложение чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ, която разпоредба релевира момента на преобразуването на кооперацията след 9.09.1944 г., предвиждайки реституционни права на бившите член-кооператори към датата на преобразуването. В обобщение, липсват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.