Решение № 2761 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2008 г.

Решение № 2761 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Бисера Ганчева Василева, в качеството й на зам.-директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна (заповед № 725 от 20.09.2006 г. на изп. директор на НАП за изпълняване правомощията на директор на дирекцията) срещу решение № 1127 от 25.07.2008 г. по адм. д. № 985 по описа за 2008 г. на административен съд - гр. Варна, с което е отменен протокол № 12822 от 7.08.2007 г. за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 109 от 7.04.2008 година на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, като в условията на евентуалност и за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Груп Сервичи Петролиере" С. А., чрез процесуалния си представител адв. Пенка Михалева оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил протокол № 12822 от 7.08.2007 г. за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 109 от 7.04.2008 година на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Установено е, че "Груп Сервичи Петролиере" С. А. е реализирало доход, на основание сключен с "БМ Гаст" ЕООД, гр. Варна договор за "Стандартен тайм-чартър за кораби за офшорни услуги, с кодово име SUPLYTIME 89", деклариран от него като "тайм чартър за ползване на кораб". С договора и анексите към нега са определени предмета, класификационната организация на м/к AKTIVE QUEEN - 8 000 к. с. - 90 т., BP AHTS - влекач, района на плаване, срока на действие, наемната цена. Наемодателят е чуждестранно лице, с фирмена регистрация в Р. Румъния, поради което получената наемна цена е доход на чуждестранно лице. Органът по приходите се е позовал на чл. 12, ал. 3 от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото, обн. ДВ, бр. № 22 от 7.03.1995 г., в сила от 12.09.1995 г. Тази разпоредба дава дефиницията "авторски и лицензионни възнаграждения", като включва и използването на "търговско или научно оборудване". Приема, че това е обединяващо понятие за всички видове движими вещи и е относимо и за корабите. Според органа по приходите тези възнаграждения подлежат на облагане съобразно чл. 12, ал. 2 от Спогодбата в договарящата страна, от където произхождат, като определеният данък няма да надвишава 15 % от брутния размер на дохода. Предвид размера на данъка при източника по чл. 200, ал. 2 от ЗКПО - 10 %, е направил извода, че СИДДО с Р. Румъния в конкретния случай не предвижда облекчения за чуждестранното лице, което прави искането без основание. За да отмени обжалвания акт съдът е констатирал за безспорни посочените факти, както и че размерът на получения доход от "Груп Сервичи Петролиере" С. А. е 2 168 174.46 лв. Наемодателят е чуждестранно лице, с фирмена регистрация в Република Румъния, поради което получената наемна цена е доход на чуждестранно лице. Също така е приел, че корабът като особена движима вещ не може да бъде разглеждан като вид търговско или промишлено оборудване с оглед на специфичните функции, които изпълнява. Позовава се на разпоредба на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Спогодбата с Р. Румъния, която има за предмет авторски и лицензионни възнаграждения, като в ал. 3 при изброяване на възможните хипотези, се включва " или за използването на, или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване", но въпреки това легално определение на тези понятия не се съдържа. На основание чл. 3, ал. 2 от Спогодбата, съдът е счел, че е обвързан от законодателните разрешения на българското право, към които в случая препраща договорът между двете страни. Подробно е обсъдил разпоредбата на чл. 4 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТМ), съгласно която корабът е особена движима вещ с оглед на нейните специфични характеристики и предназначение за осъществяване на законово определените дейности в чл. 3 на същия кодекс. Като е анализирал клаузите на сключения между страните "Груп Сервичи Петролиере" С. А. и "БМ Гаст" ЕООД договор е приел, че отговаря на нормите на чл. 184 и сл. от КТК. Последната разпоредба на КТК изрично определя предмета на договора като подчертава, че той включва "цял кораб", като съдържанието на договора е също законово регламентирано с разпоредбата на чл. 185 от КТК. Като краен извод съдът е приел, че корабът може да бъде определен като "промишлено, търговско и научно оборудване" в широкия смисъл на понятието, но разпоредбите на чл. 12 от Спогодбата имат предвид не всяко промишлено, търговско и научно оборудване, а само свързаното с авторски или лицензионни отношения, каквито в процесния случай не са установени. След като "тайм-чартърът на кораб" не е ползване на "промишлено и търговско оборудване", то следва да се приложи чл. 7 от СИДДО с Р. Румъния, т. е. след като в случая се касае за печалба от наем на кораб на юридическо лице-местно лице на Р. Румъния, което няма място на стопанска дейност в Р. България, то тези печалби от тай-чартър на кораб следва да се облагат само в Р. Румъния, а не в Р. България, поради което на "Груп Сервичи Петролиере" С. А. следва да се признае исканото данъчно облекчение в размер на 216 817.45 лв. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Неоснователен е касационният довод за недопустимост на обжалваното решение, поради произнасяне на съда по недопустима жалба, понеже тя е подадена срещу акт, който по смисъла на чл. 110, ал. 4 от ДОПК не подлежи на обжалване, респ. е налице подадена жалба при липса на правен интерес. В конкретния случай проверката е извършена въз основа на искане вх. № R-37582 от 11.06.2007 г. на ответника по касационната жалба за прилагане на СИДДО между Р. България и Р. Румъния, т. е. за ползване на данъчно облекчение в размер на 216 817.45 лв. С обжалвания акт, в който той е наименуван като "протокол" е прието, че липсва основание за прилагане на СИДДО, като същият е издаден от орган по приходите, който е компетентен орган затова. Същият отговаря на всички изисквания за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, респ. на такъв по чл. 141, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК. С оглед на изложеното е налице и правен интерес по отношение на жалбоподателя, понеже се отказва признаването на исканото данъчно облекчение. Не е основателно и възражението, че актът не е постановен в 60-дневния срок по чл. 141, ал. 1 от ДОПК, след като датата на сезирането е 11.06.2007 г., а на произнасянето е 7.08.2007 г. Аргумент е и че този акт е обжалван като такъв пред по-горестоящия административен орган по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК, като е прието, че той е годен такъв акт. В мотивите на обжалваното решение е прието също, че спорът относно допустимостта на жалбата пред него е решен с влязло в сила определение по адм. дело № 191 по описа за 2008 г. на АС - гр. Варна. Настоящият състав не може да обсъжда този акт в мотивите си поради обстоятелството, че същият не е приложен в съдебното досие. Доколкото изложеното по-горе обуславя преценка за наличие на акт по чл. 141 от ДОПК, то следва да се приеме, че първоинстанционното решение е постановено по допустима жалба и същото не се явява недопустимо, каквото е първото касационно възражение. По отношение на второто касационно възражение, направено в условия на евентуалност, което е насочено към допуснати съществени процесуални нарушения, които водят и до неправилно приложение на материалния закон, то същото е неправилно формирано, а разгледано и неоснователно. По делото е установено, че процесното данъчно облекчение е в резултат на получен доход от "Груп Сервичи Петролиере" С. А. на основание договор за "Стандартен тайм-чартър за кораби за офшорни услуги, с кодово име SUPLYTIME 89" с "БМ Гаст" ЕООД, деклариран като "тайм-чартър за ползване на кораб". В хода на проверката е установено, че наемодателят е чуждестранно лице, местно на Р. Румъния, с фирмена регистрация в Р. Румъния, поради което получената наемна цена е доход на чуждестранно лице, понеже не произтича от място на стопанска дейност в Р. България. Спорният момент е дали заплащаното наемно възнаграждение следва да бъде квалифицирано като доход от използването на "промишлено, търговско или научно оборудване" по смисъла на чл. 12, ал. 3 от СИДДО с Р. Румъния, в който случай българското дружество е следвало да удържи и внесе данък при източника или се отнася за друг доход, който следва да бъде облаган само в Р. Румъния по силата на тази спогодба, при което на "Груп Сервичи Петролиере" С. А. следва да се признае исканото данъчно облекчение. Правилно е прието от решаващия съд, че доходът от отдаването на кораб на тайм-чартър неправилно е квалифициран като доход от "използване на промишлено или търговско оборудване", а оттам и като "авторско и лицензионно възнаграждение" по смисъла на цит. СИДДО. Правилно също е прието, че с оглед липсата на легално определение в тази спогодба на понятията "използване или отстъпване ползването на промишлено, търговско или научно оборудване" тълкуването на същите следва да бъде съобразено с чл. 3, ал. 2 от нея. Също така правилно и съобразно българското законодателство съдът е изследвал регламентацията на корабите в КТМ, както и на договорите "тайм-чартър" на кораб, при което той се отдава изцяло, респ. е обсъдил и разграничаването на понятията "кораб" и оборудване", което се прави от него. След като "тайм-чартърът" не е ползване на "промишлено и търговско оборудване", правилно съдът е преценил, че приложение намира чл. 7 от СИДДО с Р. Румъния, а не чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от същата. Понеже в случая се касае за печалба от наем на кораб на юридическо лице, местно на Р. Румъния, което няма място на стопанска дейност в Р. България, то тя следва да се облага само в Р. Румъния, а не в Р. България, поради което и на "Груп Сервичи Петролиере" С. А. следва да се признае исканото данъчно облекчение в посочения размер. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 4 726.35 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение,