Решение № 4659 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13106/2009 г.

Решение № 4659 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13106/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Нови Искър", Столична община срещу решение № 41 от 13.07.2009 г. по адм. дело № 3410/2008 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 33 състав, с което е отменена заповед № РД-09-216 от 22.04.2008 г. на кмета на район "Нови Искър", Столична община, в частта, с която е определена площ за възстановяване в размер на 1749 кв. м. от имот № 30017, к. л. № Б-13-2-В по помощния кадастрален план на гр. Нови Искър, кв. "Курило"с площ по графични данни от 5 612 кв. м. и вместо нея е определена за незастроена площта от 3 612 кв. м. заключена между букви АБВГДА на приложената към заключението от основната съдебно - техническа експертиза, неразделна част от решението, както и е осъдена Столична община, район "Нови Искър" да заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер на 800 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материални и процесуални норми, както и в противоречие с трайната съдебна практика. Подробни доводи са изложени в писмени бележки чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Младенов и в съдебно заседание чрез адв. Тотева. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответниците - Тодорка Радоева Илкова, Йорданка Радойкова Тодорова, Симеон Радойков Стоименов, Костадин Трайков Атанасов, Иван Костадинов Атанасов, Сашка Костадинова Стоянова, Румяна Костадинова Георгиева и Сийка Стефанова Евгениева, чрез пълномощника адв. Караилиева, оспорват жалбата като неоснователна и излагат доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила и бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Смята, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, като са направени противоречиви и в отклонение от смисъла на приложимите разпоредби изводи по фактите, както и че в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ релевантно е наличието на фактическо строителство върху терена, за който се издава скица. В този смисъл изследването законността на строежа е без значение, а окончателната преценка се прави от ОСЗГ в производството по обезщетяване. Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решение № 41 от 13.07.2009 г. по адм. дело № 3410/2008 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 33 състав, е отменена заповед № РД-09-216 от 22.04.2008 г. на кмета на район "Нови Искър", Столична община, в частта, с която е определена площ за възстановяване в размер на 1749 кв. м. от имот № 30017, к. л. № Б-13-2-В по помощния кадастрален план на гр. Нови Искър, кв. "Курило" с площ по графични данни от 5 612 кв. м. съгласно приложена скица № 6 от 21.03.2008 г. по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, попадащ в границите на урбанизирана територия, определени със застроителен и регулационен план на гр. Нови Искър, одобрен със заповед № РД-50-09-234 от 12.06.1984 г. и вместо нея е определена за незастроена площта от 3 612 кв. м. заключена между букви АБВГДА на приложената към заключението от основната съдебно - техническа експертиза, неразделна част от решението, както и е осъдена Столична община, район "Нови Искър" да заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер на 800 лева. В производството съдът е назначил съдебно - технически експертизи и въз основа на заключението на основната е приел, че свободна незастроена площ за имот № 30017 е площта от 3 612 кв. м., обозначена между букви АБВГДА на скицата към експертизата. Съдът е приел, че тази част е свободна от застрояване, тъй като незавършената сграда по предвиждането "за училище" не представлява строителство или "груб строеж" по смисъла на § 5, т. 46 от ПЗР на ЗУТ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 168, ал. 2 от АПК. Административният съд не е съобразил материалноправните предпоставки за производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и компетентността на административния орган в това производство, като не е извършил проверка по чл. 168, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд при осъществяване контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт, който изисква и контрол на решението на помощния орган - техническата комисия, е назначил съдебно-технически експертизи, с които за процесните имоти са определени различни площи като застроени, респ. свободни от застрояване, с изготвени и приложени скици, в които не са индивидуализирани, както и са противоречиви заключенията относно характера на недовършената сграда в част от процесния имот и определянето й като "груб строеж". Решаващият съд в съответствие с различните заключения на вещите лица и различните скици е отменил обжалвания административен акт само в частта, с която е определена площ за възстановяване в размер на 1749 кв. м. от имот № 30017, к. л. № Б-13-2-В по помощния кадастрален план на гр. Нови Искър, кв. "Курило" с площ по графични данни от 5 612 кв. м. съгласно приложена скица № 6 от 21.03.2008 г. по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, попадащ в границите на урбанизирана територия и вместо нея е определена за незастроена площта от 3 612 кв. м. заключена между букви АБВГДА на приложената към заключението от основната съдебно - техническа експертиза, неразделна част от решението. Съдът е отменил административния акт в позитивна част за жалбоподателите и не се е произнесъл по жалбата, с което е поискана отмяна на целия акт. Решаващият съд не е осъществил прецизен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт в съответствие с приложението на материалния закон - чл. 11, ал. 4, чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, не е направил обосновани правни изводи по непрецизно установените фактически обстоятелства по делото. Съдът не е съобразил, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ изисква решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота, като не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността. Съдът не е съобразил в конкретния случай, че с решението на помощния орган - техническата комисия по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, не е определена застроена, съответно свободна от застрояване част от процесния имот, а е взето решение по отношение на каква част от имота, с площ от 1749 кв. м., се възстановява без ограничения и че в останалата част не се възстановява. С обжалвания административен акт е одобрено решението на техническата комисия, като е определена "Площ за възстановяване 1749 кв. м.", с приложени удостоверение и скица, неразделна част от заповедта. В нарушение на материалноправните разпоредби административният орган по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и неговия помощен орган - техническата комисия, са се произнесли по отношение възстановяване на собствеността върху част от процесния имот, което е извън кръга на техните правомощия по цитираната разпоредба. Възстановяването на собствеността съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, при спазване изискванията и реда по чл. 11 от ППЗСПЗЗ. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ компетентността на административния орган е да определи единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността, по което ще се произнесе ОСЗ. Техническата служба при общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони / обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми, следва да определи застроената част от имота включен в урбанизирана територия, чието решение се одобрява от кмета на общината. В случая с издадената заповед кметът на район "Нови Искър" е излязъл от кръга на своята компетентност, като се е произнесъл по възстановяване на собствеността върху част от процесния имот, като не е определена застроена площ, респ. свободна от застрояване, в който смисъл следва да се издадат удостоверение и скица, а е определил площ за възстановяване. Административният съд в нарушение на чл. 168, ал. 2 от АПК не е осъществил контрол относно компетентността на органа да се произнесе по възстановяване на собствеността върху процесния имот и в производството не е установил и обявил нищожността на акта. Предвид на изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и по същество в съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде обявена за нищожна заповед № РД-09-216 от 22.04.2008 г. на кмета на район "Нови Искър", Столична община и в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК следва да се изпрати делото като преписка на административния орган - кмета на район "Нови Искър", Столична община, за провеждане на редовно производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с указания за издаване на решение от техническата служба за определяне на застроената част от процесния имот, респ. свободна от застрояване част при спазване на изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони / обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми и чл. 11, ал. 3, във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ, като се индивидуализират отделните части. По отношение на спорната "недовършена сграда" в имота следва да се съобразят § 1в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ДР на ППЗСПЗЗ и § 5, т. 15, т. 38 и т. 46 от ДР на Закона за устройството на територията и дадените легални определения на: "Застроена площ", "Строежи" и "Груб строеж", с оглед законосъобразното определяне на застроената част от имота в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и за нуждите на конкретното производство. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК район "Нови Искър", Столична община, следва да бъде осъден да заплати на първоначалните жалбоподатели /ответници по настоящето производство/ направените по делото разноски общо в размер на 1300 лева, представляващи адвокатски възнаграждения и възнаграждения за вещи лица, за двете инстанции. Водим от гореизложеното и на чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение