Решение № 11309 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14431/2012 г.

Решение № 11309 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14431/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Добринка Стоянова Дженева и Мария Стоянова Костова, двете от гр. Казанлък против решение № 150/08.10.2012 г. по адм. дело № 137/2008 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-78/09.04.2012 г. на началника на РДНСК-Югоизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Антре", находящ се в УПИ VIII-5223, кв. 12 по плана на гр. Казанлък. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът началник на РДНСК - Югоизточен район взема становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение, а разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, Старозагорският административен съд е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Обсъдени са възраженията на страните и обосновано е прието, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР от ЗУТ, съобразно предназначението и начина на ползване, а при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения, водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. По делото е установено, че процесното антре е извършено през 1977 г. от бащата на адресатите на заповедта, в качеството му на собственик, като продължение на входното антре към основната сграда и е разположено на страничната регулационна линия с УПИ VII-5222, кв. 12 по плана на гр. Казанлък. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. По силата на посочената разпоредба строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. По делото са събрани доказателства, включително и заключение на техническа експертиза, което не е било оспорено от страните, че процесният строеж е изграден в посочения в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ период. Същият е допустим по действащия към момента на изграждането му подробен устройствен план и съответства на правилата и нормите на застрояване към същия период. Без правно значение в случая е, че е налице удостоверение на гл. архитект на Община Казанлък, че строежът не е търпим. Това удостоверение няма обвързваща доказателствена сила и административният орган, както и съдът служебно следва да изследват наличието на условия за признаване статут на търпимост на строежа, доколкото той е пречка за премахването му. Незаконосъобразно и необосновано е първоинстанционният съд приема, че липсата на съгласие на съсобствениците на имота е основание да се приеме, че строежът не е търпим. Собствеността върху терена, върху който е изграден незаконния строеж и липсата на съгласие на съсобствениците на имота не са сред изброените в § 16 ПР на ЗУТ предпоставки строежът да бъде определен като търпим. Това са само основания за допустимост по съответния подробен устройствен план, както и на строителните правила и нормативи. "Правилата и нормативите" по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ представляват техническите, строителни такива, а не нормативните, изискващи съгласие на собственика, респ. съсобственика на имота за извършване на строежа. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за законосъобразност на процесната заповед се явява необоснован и несъответен на нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи в режим на търпимост не подлежат на премахване и забрана за ползване. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени процесната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение