Решение № 12123 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2010 г.

Решение № 12123 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Таско Тасев е обжалвал решението от 07.04.2010 г. постановено по адм. д. № 36/2010 г. на Административен съд гр. Търговище, с което е отменена заповед № 3-01-169/18.02.2010 г. на кмета на община - Търговище, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ на Кирил Венев Трайков е наредено да бъде премахнат "минибасейн" и 2 и "навес" върху минибасейна, изградени извън границите на УПИ I - 3567 на общински терен УПИ- V за компл. жилищно застрояване, търговия, адвокатски офиси и трафопост от кв. 138 по ЗРП на гр. Търговище. Наведени са оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът Кирил Трайков изразява становище за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Община гр. Търговище не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на същото и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Обжалваната заповед е и немотивирана. Във всички случаи административният орган е длъжен освен да посочи правното основание за издаването на акта, още и фактическите основания. Това в още по-голяма степен се отнася за заповеди по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, в който са изброени няколко различни хипотези. В случая заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Липсва фактическа обосновка защо процесните обекти са неподходящи по местонахождение и разположение. Не представлява такава изложеното в констативния акт с констатация за нарушение на чл. 182 ЗУТ. Административният орган е допуснал и смесване на правомощията по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. За издаване на заповед на посоченото правно основание не е необходимо кумулативното наличие на неподходящност по местонахождение и разположение на обектите. Необходимо е било излагане на съображения защо обектите са неподходящи по местоположение или разположение. Липсата на съображения на административния орган при издаване на административния акт не могат да бъдат заместени от тези на съда, с което както законосъобразно е прието е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което само на това основание оспорената заповед е била незаконосъобразна. На изложените основания обжалваната заповед е подлежала на отмяна. Като е достигнал до този извод изводи, първоинстанционният съд е постановил решението в съответствие с материалния закон. Наред с това изводите на съда доколкото може да се касае до незаконно строителство изведени от съставения констативен, законосъобразно е приел, че премахването му касае компетентността на органите на ДНСК по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Смесването на двете производства това по чл. 195, ал. 5 ЗУТ и чл. 225, ал. 1 ЗУТ е още едно основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт. А друго самостоятелно основание за отмяната е и това за нарушение на разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, която визира задължение на назначената със заповед на кмета комисия да изслуша заинтересуваните лица в производството по по издаване на административния акт по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. При така изяснената фактическа обстановка решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,