Решение № 7622 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2021 г.

Решение № 7622 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2021 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б., чрез адв. И. П., срещу Решение № 6732 от 26.11.2020 г., постановено по адм. д. № 5006 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Националната агенция за приходите (НАП) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8000, 00 лв., която сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита във връзка с обжалването на Ревизионен акт № Р-22002218003201-091-001 от 03.01.2019 г. (РА), отменен с Решение № 551 от 01.04.2019 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (Д "ОДОП") – София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, Б. е осъден да заплати на НАП сума в размер на 300, 00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от съда извод за неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение по причина неустановяване на факта на заплащане на възнаграждението, претендирано като обезщетение - начинът на плащане не бил посочен в договора и не било упоменато, че плащането на възнаграждението следва да се осъществи в брой. Обръща се внимание на вписаното в договора, че Б. заплаща на адвоката в деня на подписването му сума в размер на 8000, 00 лв., като договорът ще служи вместо разписка удостоверяваща плащането, а нарочна такава няма да се издава. Акцентира се също така на това, че съдържанието на договора, представен още в хода на административното производство по обжалване на РА, не е оспорено от страна на НАП, нито е възразено по въпроса относно извършването на плащане по него. Моли се отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на такъв по същество на спора, с който предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и сторените в касационното производство разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендират се сторените по делото в касационното производство разноски съобразно представените доказателства за това и списък на разноските. Ответникът – НАП оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен юрисконсулт. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на касационната жалба – прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел исковата претенция за неоснователна. Мотивирал се, че е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността на НАП - наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт. Приел за безспорно също така, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадения РА. Направил извод обаче, че от събраните по делото доказателства не се установява, че в хода на административното производство пред директора на Д "ОДОП" – София са направени разноски за адвокат, тъй като не било установено заплащането на възнаграждение за адвокат в това производство. Като се позовал на разпоредбата на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012 г., първоинстанционният съд направил извод, че от доказателствата не се установява, адвокатското възнаграждение, претендирано като обезщетение, да е заплатено изобщо. В тази връзка съдът съобразил, че видно от съдържанието на представения договор не е посочен начинът на заплащане на възнаграждението, както и това, че то е въобще заплатено. Съдът отчел, че в договора изрично било отразено, че той служи вместо разписка, удостоверяваща плащане, но приел, че съобразно мотивите на посоченото тълкувателно решение, в него следвало да бъде посочено, че страната е заплатила уговореното възнаграждение. Приел, че от съдържанието на представения договор категоричен извод относно осъществяване на плащането не било възможно да бъде направен и като съобразил липсата на други доказателства в тази насока, направил извод, че настъпването на претендираната имуществена вреда не било установено и доказано по несъмнен начин. Предвид този изход на спора, съдът разпределил и отговорността на разноските в производството, като осъдил Б. да заплати на НАП 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Единствената възможност за настоящия касационен жалбоподател за репариране на вредите, съставляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на РА пред директора на Д "ОДОП" - София, е редът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, към който препраща и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). В тази насока правилно е приетото от съда досежно наличието на две от предпоставките (отменен РА и причинна връзка) за ангажиране отговорността на НАП в казуса и обезщетяването на Б. за платеното на адвоката възнаграждение за правната му защита в хода на производството по оспорване на РА пред решаващия орган. Необосновано на доказателствата по делото, в частност на уговорката по чл. 3 от Договора от 11.01.2019 г., обаче първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на иска като се мотивирал с липсата на доказателства за плащане на претендираната сума в размер на 8000, 00 лв., тъй като в договора не било изрично вписано, че тя е платена "в брой". Недвусмислено от уговорката по чл. 3 от този договор може да бъде направен еднозначния извод, че именно в деня на подписването му Б. е заплатил на адв. Д. в брой сума в размер на 8000, 00 лв., за което изпълнение самият договор служи за разписка. Липсата на изрично посочване, че плащането е "в брой" при така вписаните волеизявления на страните по договора, не обосновава обратен извод, какъвто е направил съставът на АССГ. Позоваването на чл. 78 ГПК в случая е неудачно, доколкото не се присъждат разноски в хода на съдебно производство, а се касае за репариране на претърпяна от лицето имуществена вреда във връзка със защитата му срещу издадения РА в хода на производството пред решаващия орган, която се изразява в заплатеното на адвоката възнаграждение. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на НАП още в първоинстанционното производство възражение относно размера на обезщетението за претърпяната имуществена вреда от Б., поддържано и в отговора на касационната жалба. Този размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) и съответства на оказаната правна помощ предвид характера на производството по оспорване на РА по административен ред, материалния интерес, поетия ангажимент за защита и положения труд от адвоката. В случая доказаната имуществена вреда се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащия Б. незаконосъобразен РА. Ето защо искането за намаляване на обезщетението под размера на 8000, 00 лв. е неоснователно въпреки, че той надхвърля минималния такъв на адвокатското възнаграждение, определен по правилата на чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция), във вр. с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на същата наредба. По така изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество като на Б. се присъди претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на исковата сума. Предвид направеното от него искане, то следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.06.2020 г. до окончателното му изплащане. При съобразяване изхода на спора от касационното оспорване и направените искания, на настоящия касационен жалбоподател се следва и присъждането на сторените разноски за адвокатски възнаграждения и държавни такси в двете съдебни инстанции, които са доказани в размер на 1010, 00 лв. за производството пред АССГ и в размер на 1005, 00 лв. за настоящото производство. Неоснователни са възраженията за прекомерност на разноските за платени адвокатски възнаграждения в двете производства при съобразяване на правната и фактическа сложност на делата и размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След връщане на делото в АССГ следва да се проведе производство за поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 6732 от 26.11.2020 г., постановено по адм. д. № 5006 по описа на АССГ за 2020 г. от постановилия го съдебен състав относно фамилното име на С. Б. като вместо "Б. " то бъде поправено на коректното "Б. ". Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение