Решение № 2800 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11946/2020 г.

Решение № 2800 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11946/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Бюро по труда" – Поморие, чрез юрисконсулт И. Иванова против решение № 975/30.07.2020 г. по адм. дело № 788/2020 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), чл. 20, ал. 4, т. 7, чл. 18, ал. 5 от ЗНЗ, съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради неизлагане на мотиви по важни за спора факти и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – К. Пеева, от гр. Поморие, чрез адвокат П. Владикова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 975/30.07.2020 г. по адм. дело № 788/2020 г. Административен съд – Бургас е отменил решение от 20.02.2020 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" – Поморие, потвърдено с решение № 2/09.03.2020 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта", с което е била прекратена, считано от 29.01.2020 г. регистрацията на К. Пеева, от гр. Поморие. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че К. Пеева е безработно лице с регистрация в Бюро по труда – Поморие от 24.09.2019 г. На 29.01.2020 г. в качеството си на съдебен заседател е взела участие в разглеждането на н. о. х. д. № 371/2019 г. в Районен съд – Поморие. За изпълнението на тези функции по правораздаване тя е получила сумата от 18, 50 лева, съответстваща на времетраенето на съдебното заседание – 15 минути. За тези обстоятелства е уведомила Дирекция "Бюро по труда" – Поморие при посещението си на 20.02.2020 г, като е попълнила и предоставената и декларация. Органите по заетостта са приели, че са налице материалноправните основания по чл. 20, ал. 4, т. 7 вр. с чл. 18, ал. 5 ЗНЗ за прекратяване на регистрацията в Бюрото по труда поради недеклариране в срок на обстоятелства, касаещи статуса на безработното лице. Легална дефиниция на понятието "безработен" е дадена в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта и гласи, че "Безработен" е лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". С оглед на установеното от фактическа и правна страна решаващият съд правилно е приел, че не е налице промяна в правния статус на лицето. Признаците, заложени като материалноправни предпоставки за квалифициране на едно лице като безработен са налични в случая и статуса на съдебен заседател не детерминира тяхната промяна. Дейността по правораздаване е особен вид публична дейност. Правоотношението, в което участват съдебните заседатели подобно на магистратското правоотношение може да бъде причислено към категорията регулативни отношения от активен тип със специфичния за него комплекс от права и задължения, обезпечаващи реализацията на конституционно регламентирани правомощия. Не са налице обстоятелства на полагане на труд по трудово правоотношение, нито е налице хипотезата на полагане на труд по извънтрудово правоотношение и получаване на възнаграждение при наличието на спецификите на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО. Органите по заетостта неточно и разширително са тълкували разпоредбите на чл. 20, ал. 4, т. 7 вр. с чл. 18, ал. 5 ЗНЗ, което е довело до неточности при тяхното прилагане и неспазване на целта на закона. Административният съд законосъобразно и обосновано е приел за налични пороците по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК и е отменил оспорения индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на адвокатско възнаграждение, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие сер. БС № 0000015910/10.11.2020 г. възлизат на сумата от 150, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение