Решение № 14418 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 483/2013 г.

Решение № 14418 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 483/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 224 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Димитър Дойчинов Димитров от гр. Стара Загора против решение № 246/29.11.2012 г., постановено по адм. дело № 428/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Наведени са доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се неговата отмяна. Касационният ответник - началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Стара Загора не е изразил становище по касационната жалба и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок съгласно чл. 211 от АПК и от страна с правен интерес от оспорването и като такава е процесуално допустима. Същата се явява неоснователна по следните съображения: Със заповед № 56541/24.09.2012 г. на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Стара Загора, оспорена пред Административен съд - Стара Загора на касационния жалбоподател полицай I степен Димитър Дойчинов Димитров - младши автоконтрольор в група "ОДПКПД" при сектор "Пътна полиция" към отдел "ОП" при ОД на МВР - Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание "порицание", на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т . 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от Правилника за приложението на Закона за Министерството на Вътрешните работи ППЗМВР, за срок от десет месеца. Решаващият съд приема, че при издаване на заповедта са спазени материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Приема, че жалбоподателят извършва дисциплинарно нарушение, за което се налага предвиденото в чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР наказание "порицание". При постановяване на решението първоинстанционният съд не допуска нарушение на закона. Направените от него констатации, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановена форма е правилен. Доводите на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждането на дисциплинарното производство подробно са обсъдени от съда във връзка със събраните доказателства. Обосновани са изводите му, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е извършена в съответствие с изискванията на закона. Първоинстанционният съд правилно е направил извода, след като е обсъдил представените по преписката доказателства, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Предприети са всички действия, които гарантират правото на защита на жалбоподателя, като от него са снети писмени обяснения. Спазено е изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, в което алтернативно е предвидено изискването да се изслуша държавния служител или да се приемат писмените му обяснения преди да му бъде наложено наказанието. Оспорваната заповед е издадена и в предвидения законов срок за това при спазване на нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. В решението си съдът подробно е изложил доводите си, че при постановяване на акта не е допуснато нарушение на материалния закон. Настоящата касационна инстанция намира за правилен извода на решаващия състав на съда, че легална дефиниция на понятието дисциплинарно нарушение не съществува нито в ЗМВР, нито в ППЗМВР, но основанията за дисциплинарна отговорност на всички държавни служители в МВР са регламентирани в ЗМВР. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и показанията на свидетелите по делото и правилно е достигнал до извода, че в дадения случай е налице нарушение на т. 64 от раздел III на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като Димитров е проявил бездействие със своето поведение. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че касационният жалбоподател извършва дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3, а именно неспазване на служебните правомощия. Данните от административната преписка сочат, че касаторът, чрез свое бездействие е прикрил доведено до знанието му правонарушение, извършено от Делчев, като не е предприел действия по неговото разкриване и по този начин е осъществил състава на вмененото му дисциплинарно нарушение. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е взел предвид възражението му за липсата на мотиви в атакувания административен акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че наказващия орган е оценил всички доказателства, при който е извършено нарушението и цялостното поведение на служителя по време на службата му. Изводът на съда, че заповедта съдържа всички обстоятелства относно виновното поведение на Димитров е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Доказателствата събрани в административната процедура и в съдебното оспорване, и обсъдени в съвкупност им налагат безспорния извод, че е налице деяние което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, за което се налага предвиденото в чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР наказание "порицание". В заповедта за налагане на наказанието е посочено правното основание, като не е налице съществено нарушение на закона, тъй като няма промяна на фактите, който обуславят нарушението на служебната дисциплина. Решението на Административен съд - Стара Загора е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, пето отделение на Върховния административен съд