Решение № 413 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2015 г.

Решение № 413 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане, подадено от Йовчо Иванов Кьосев гр. София за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 7173 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 8224/2014 г. на Върховен административен съд. Твърди, че е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, с които при решаване на делото страната не е разполагала. Според молителя такова обстоятелство е откриването на т. нар. "обратно писмо", съставено между него и неговия брат на датата 14.11.2006 г. във връзка с договора за дарение, по който те са били страни. Същото се представя от молителя като доказателство по делото. Документът няма достоверна дата. Ответникът по искането за отмяна - директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София не изразява становище. Искането за отмяна е направено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустимо раз разглеждане по същество, но е неоснователно. С решение № 7173/16.06.2015 г. по адм. д. № 8224/2014 г., чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е оставил в сила решение № 2930 от 7.05.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2630/2014 г., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № 2171302179/12.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 2147/12.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП. С РА в обжалваната част са определени данъчни задължения както следва: за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 20816 лв и лихви за забава в размер на 12240,98 лв. По делото е било установено, че с нотариален акт № 41 от 14.11.2006 г. Васил Иванов Аргиров и Станка Стоилова Аргирова даряват на Йовчо Иванов Кьосев недвижим имот. С НА № 42 от 4.04.2007 г. Йовчо Кьосев продава същия недвижим имот на "ДИГ-94" ЕООД за сумата от 100 000 лева. Ревизираното лице е едноличен собственик и управител на това дружество. Тази сума е била приета от органите по приходите за облагаем доход и е съответно обложена с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (в действащата за 2007 г. редакция) в размер на 20916 лв. и съответните лихви за забава. Видно от мотивната част на ревизионния акт, както и от мотивите на двете съдебни решения - първата и касационната инстнация, възражението за привидност на сделката по нот. акт № 41/2006 г. е било предмет на обсъждане. Това възражение не е ново, като върху него се крепи доказателствената теза на оспорващия. Видно от мотивите на първоинстанционния съд същият приема, че нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява с обвързващата доказателствена сила безвъзмездността на сключената сделка. Решаващият състав изключва възможността да се касае за наличие на привидна сделка, поради липса на доказателства за това. Касационната инстанция изцяло е споделила правните изводи на АССГ, като е приела, че данъкът се дължи тъй като е налице реализиран доход от продажба на недвижим имот. В мотивите се сочи, че реалността на този относим към настоящия спор факт /реализиран доход/ не се опровергава по никакъв начин от това при какви обстоятелства е придобита собствеността върху имота от страна на продавача Йовчо Кьосев - при дарение, при покупко-продажба или по какъвто и да било друг начин. Дори и да се приеме, че дарението е привидна сделка, която прикрива даване вместо изпълнение, това не променя по никакъв начин обстоятелството, че Кьосев е продал недвижим имот и срещу това е получил доход, който е облагаем по смисъла на чл. 12 ЗДДФЛ. Характерът на сделката, по силата на която Йовчо Кьосев е придобил имота, е от значение само за определянето на данъчната основа по реда на чл. 33, ал. 1 вр. ал. 6 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 239 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основанията за отмяна на съдебния акт са посочени изчерпателно и не могат да бъдат прилагани разширително поради стабилитета на съдебния акт. Твърдението, че такова доказателство е представения документ, наименован "обратното писмо", за което се сочи, че е подписано от молителя, не съответства на изискването на закона то да не е могло да бъде известно на страната. Видно от доказателствата по делото т. нар. обратно писмо не е било представено по делото, но и на него страната не се позовавала в хода на съдебното производство. Не могат да се приемат за основателни причините за непредставянето на този документ, изтъкнати в искането за отмяна. Страните в съдебните производства разполагат с процесуални средства за обезпечаване на доказателства с цел представянето им пред съдебната инстнация за установяване на обективната истина. Освен това представеният документ няма достоверна дата и не може да се извърши преценка доколко удостоверените в него обстоятелства са от значение за правния спор. С оглед изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение решение № 7173/16.06.2015 г. по адм. д. № 8224/2014 г. Искането следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд