Решение № 60 от 24.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 174/2018 г.

Решение № 60 от 24.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 174/2018 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата С. Б. А. против решение № 332 от 12.07.2017 г. по внохд № 116/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. В нея се твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, свързани със задълженията му при проверката на първоинстанционната присъда да отговори на всички наведени му доводи за нейната неправилност и да изгради вътрешното си убеждение след пълен, всестранен и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства. Незаконосъобразно съдът е отхвърлил защитаваната от подсъдимата теза, че са налице условията за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Определеното наказание е явно несправедливо, съпоставено с малкото количество и ниска стойност на наркотично вещество, предмет на извършеното от подсъдимата престъпление. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, а при алтернативност- оправдаване на подсъдимата при хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК или намаляване на наложеното й наказание. Пред касационния състав служебно назначеният защитник на подсъдимата поддържа жалбата по изложените в нея и в представените писмени бележки основания и искане. Прокурорът даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 332 от 12.07.2017 г. по внохд № 116/2017 г. на Софийския апелативен съд е потвърдена присъда № 328 от 12.12.2016 г., постановена по нохд № 3395/2015 г. на Софийския градски съд. С присъдата подсъдимата С. А. е призната за виновна в това, че на 19.01.2015 г. в [населено място], без надлежно разрешително е разпространила като е продала на свид. И. А. П. високорисково наркотично вещество-коноп/марихуана с нетно тегло 0.95 грама и процентно съдържание на активния компонент-тетрахидроканабинол 16% на стойност 5,70 лв. и е държала в себе си с цел разпространение още 5,34гр. - пет пакетчета марихуана/ подробно описани в присъдата по грамаж, съдържание на активен компонент/, всичко на обща стойност 32.04 лв /, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 8 /осем/ месеца, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложено кумулативното наказание"глоба". На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" е отложено за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което А. е била задържана под стража, считано от 09.12.2016 г. до 12.12.2016 г. В полза на държавата е отнет предметът на престъплението. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, които възложил в тежест на подсъдимата. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна. При извършената проверка касационният състав не констатира въззивната инстанция да е допуснала визираните в жалбата нарушения на процесуалния и на материалния закон. От страна на защитата не се оспорва обстоятелството, че на инкриминираната с обвинителния акт дата и място подсъдимата е държала в себе си, без надлежно разрешително, петте пакетчета високорисковото наркотично вещество-марихуана /посочени по-горе в решението по нетно тегло, съдържание на активен компонент и цена/, с цел разпространението му и че е разпространила също такова високорисково наркотично вещество, с нетно тегло 0.95грама и процентно съдържание на активния компонент-тетрахидроканабинол 16% на стойност 5,70 лв, чрез продажбата му на свидетеля И. А. П.. При установените от събраните и проверени доказателствени източници и приети от съдилищата фактически положения защитата поддържа, че дори формално да е осъществен съставът на чл. 354а, ал. 1, изр. 1 пр. 4 и пр. 5 от НК, то деянието не притежава необходимата степен на обществена опасност и се явява малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Поднесената от защитата теза е била представена и пред въззивния съд, който при потвърждаване на присъдата аргументирано и съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК е изложил съображения, защо не я възприема. Тази теза не може да бъде възприета за основателна и от настоящия касационен състав, поради следното: Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК може да бъде приложена само в случаите, когато обществената опасност като елемент от състава на престъплението изобщо липсва или е незначителна. В случая, въззивният съд правилно е приел, че този законов текст е неприложим, поради факта, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, изводимо от обстоятелството за наличие на две от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК; от предварителната подготовка за разпространение на наркотичното вещество с разфасовките му по отделни пакетчета; от засегнатите обществени отношения и последиците от извършването му, свързани с риск от увреждане на здравето на гражданите с възможни тежки последици. Последователна и непротиворечива е съдебната практика в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава на деянието и не може да се основава само на ниската стойност на предмета на престъплението, която преценка контролираният съд е извел след законосъобразен и верен анализ на събраната и проверена по делото доказателствена съвкупност. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, поддържано в условията на алтернативност е основано на аналогични доводи с тези по прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК. За да потвърди присъдата в санкционната й част, въззивният съд е отчел високата степен на обществена опасност на деянието и тази на подсъдимата, свързани с начина на осъществяване на престъплението и предварителната подготовка преди извършването му, които определят качествената характеристика на подсъдимата като деец. Независимо, че разпространеното от А. количество наркотично вещество и държаното от нея високорисково наркотично вещества с тази съставомерна цел е малко, степента на обществена опасност на конкретното деяние е висока, видно от размера на санкцията, предвидена за него от законодателя - от две до осем години лишаване от свобода и глоба от пет до двадесет хиляди лева. От друга страна, двете решаващи делото по фактите съдилища са отдали необходимото внимание на ниската стойност на предмета на престъплението, което наред с младата възраст на А. и чистото й съдебно минало е намерило отражение при индивидуализиране на наказанието, определено при приета наличност на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като на основание ал. 3 от същата наказателна норма не й е наложено кумулативното, предвидено за престъплението, наказание глоба. Тази преценка е правилна, като наложената санкция по вид, размер и начин на изпълнение не е явно несправедлива, с нея ще се постигнат целите на чл. 36 от НК, като допълнителното й намаляване при отчетените от съдилищата обстоятелства за индивидуализирането й ще бъде проява на необоснована снизходителност. С оглед изложените съображения, обжалваното въззивното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение