Решение № 11726 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10656/2014 г.

Решение № 11726 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10656/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, фонда/ът), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Боян Митев, срещу Решение № 408 от 16.07.2014 г. постановено от Административен съд - Пазарджик (АСП) по адм. д. № 98/2014 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Фондация "Ракитово", е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/5137 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от вр. и. д. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансово подпомагане на Фондация "Ракитово", преписката е изпратена на ответника за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила и ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 960,00 лв. Доколкото касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно, наведени са всички основания за това по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е приел, че спорното УП е немотивирано, както и това, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По подробно изложени съображения за наличието на твърдените пороци се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който жалбата срещу процесното УП, в оспорената му част, да бъде отхвърлена изцяло. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Фондация "Ракитово", чрез адв. Данаил Калинчев, оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор. Иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира деловодни разноски и такива за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание се представлява от упълномощения адвокат, който от негово име оспорва жалбата, по същество иска оставяне в сила на обжалваното решение и представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Установено е от първоинстанционния съд, че със спорното УП е оторизирана сумата от 5815,12 лв. по Схемите и мерките за единно плащане на площ (СЕПП) за декларираните в заявление за плащане на площ с УИН 13/290512/63824 за кампания 2012 г. след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. Тъй като са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането, е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) за имоти с идентификатор 62004-14-2-2, 62004-245-13-1 и 62004-814-1-1 - при проверки на място е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. За декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2012 г. площи по НР1 и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г., е оторизирана сумата от 5591,05 лв. Отказано е финансово подпомагане на основание чл. 14 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., за имоти с идентификатор 62004-14-2-2, 62004-245-13-1 и 62004-814-1-1, тъй като при извършване на кръстосани проверки са установени двойно заявени площи, както и поради това, че са заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните. Съдът е посочил, че възприема като компетентно изготвено заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), но го взима предвид и го оценява само в отделни части, без да ги конкретизира. Възприел е като компетентно изготвено и заключението на съдебно-агрономическата експертиза (САЕ). Въз основа на представения протокол № РАZ-1-II-489 от 18.09.2012 г., е приел за установено, че физически блокове 62004-18, 62004-20, 62004-24, 62004-814 и 62004-816 са били обект на теренна проверка от страна на общински/областни служби на МЗХ - през 2012 г. от ОСЗ Велинград са извършени теренни проверки на физически блокове на землищата, а не на конкретни БЗС. Съдът е приел, че протоколът за специализирана теренна проверка на място не е посочен в оспорения акт, не е предвидено съставянето му чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., според който проверките са административни проверки и проверки на място, и е недостатъчно ясен и конкретен, неустановяващ действителното състояние на заявените площи към релевантната година за конкретното БЗС. Наред с това е отчел, че резултатите от тази теренна проверка не са връчени на жалбоподателя, нито му е предоставена възможност да направи своите възражения по констатациите в тях. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което процесното УП е в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е направил изводи, че "... изложеното в оспореното уведомително писмо категорично компрометира актуалността на допустимия слой по отношение на заявлението за подпомагане подадено през 2012 г., каквото е и процесното, доколкото е възможно през стопанската 2012 г. много от констатациите за заявените площи да се различават съществено от заснетото през 2010 г. Административният орган при подобна неяснота е следвало да изясни въпросите по действителното положение на място като включи заявените за подпомагане площи в плана за извършване на проверка на място, която да отрази действителното фактическо положение през 2012 г.". Административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи с оглед осигуряване на възможност за обективно индивидуализиране на заявените за подпомагане имоти именно въз основа на него. При липсата на актуална графична база за 2012 г., както и на доказателства за извършена проверка на място, доколкото процесните площи не са попадали в обхвата на извършените 5% проверки на място за 2012 г. съгласно разпоредбите на Регламент № 1122/2009, според съда, те е следвало да бъдат изключени от подпомагане само въз основа на безспорни доказателства, че към 2012 г. не са отговаряли на изискванията за подпомагане. В тежест на издателя на административния акт е било да докаже твърдените факти в оспореното писмо, което в спорната хипотеза, според съда, не е направено. Като се е позовал на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК съставът на АСП е приел, че чрез посочването в УП, че не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 ЗПЗП по СЕПП, чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП по СНДП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. по НР1, органът не е изпълнил изискването на АПК за яснота досежно това в какво се състоят тези изисквания и кое от тях е нарушено. Направените констатации в таблиците на УП, че е установена недопустима площ, заради което е отказано финансово подпомагане, не внасят яснота как е формирана волята на административния орган. Според съда, фактически основания в спорния акт не са изложени, а доколкото има такива, те противоречат на събраните по делото доказателства. Тези противоречия и доказателства на са конкретизирани в решението. Въз основа на така приетото, първоинстанционният съд е направил извод, че при издаването на УП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Приел е, че установените по делото обстоятелства оборват констатацията от административната проверка, че заявените площи не са обработвани. Тъй като изчислението на допустимата площ и съответно на оторизираната сума е в компетентността на ответника, е отменил акта в оспорената част и е изпратил преписката за преизчисление на оторизираната сума, в съответствие с мотивите, изложени в решението. Решението е неправилно. Установява се, че с оспореното пред първоинстанционния съд УП е оторизирана и изплатена сума по СЕПП в размер на 5815,12 лв. (при искана 10059,44 лв.) и по НР1 - 5591,05 лв. (при искана 9671,82 лв.) при оторизирана площ и по двете мерки 21,99 ха, при декларирана площ 38,04 ха, установена площ 32,69 ха, санкционирана площ 10,70 ха. Настоящият състав не споделя изводите на съда за допуснато от административния орган нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаване на спорното УП поради липса на фактически основания за неговото издаване. Относителната неяснота, която се обосновава в решението, е следствие на автоматичното (машинно) генериране на УП и е преодолима при съобразяване на всички приобщени по делото доказателства, които са част от административната преписка по издаването му и приобщаването на специални знания под формата на заключение на СТЕ. С решението, предмет на проверка, първоинстанционният съд е отменил спорното УП във всичките му части, с които е направен отказ от подпомагане, в това число досежно площите, заявени от повече от един земеделски стопанин (парцел/БЗС 62004-14-2-2), за което обаче, в решението не са изложени мотиви. Установено е по делото, че на Фондация "Ракитово" е изпратено уведомително писмо за известяване за площи, декларирани от повече от един кандидат с приложение таблица на установените застъпвания, което е връчено на адресата. В придружителното писмо, с което жалбата, подадена от Фондация "Ракитово" срещу спорното УП е изпратена до министъра на земеделието и храните е посочено, че кандидатът за подпомагане не се е явил в ДФЗ в определения му срок и заявлението му е обработено служебно. Установява се, че предвид констатирано застъпване на посочения БЗС, неявяването на Фондация "Ракитово" за разрешаване на двойно застъпени площи и непредставяне на документи за правното основание за ползването им, застъпена площ е приспадната, като според УП разликата между декларираната и установената площ (наддекларирана площ) по заявените мерки е 0,08 ха. Твърдения в обратна насока не се правят от настоящия ответник по касация нито в първоинстанционната му жалба, нито в отговора на касационната такава. При така установените по делото факти, неправилно и необосновано на приобщените доказателства, съставът на АСП е постановил решение, с което е отменил УП, в тази част. Въпреки че конкретни мотиви не са изложени от съда, предвид това, че делото е изяснено от фактическа страна в тази част, следва да се постанови акт по същество от настоящия съд чрез отмяна на решението, в тази част. Доколкото са налице посочените в УП материалноправни предпоставки за постановения отказ за подпомагане, след отмяната на решението в тази част, жалбата на Фондация "Ракитово" срещу УП, в същата част, следва да бъде отхвърлена. В останалата част, решението също е неправилно. Съдът е посочил, че кредитира и съобразява приетата по делото СТЕ в отделни нейни части, но не ги е конкретизирал. Наред с това е направил извод, че доколкото са налице фактически основания в УП, те противоречат на събраните по делото доказателства, но също не е конкретизирал какви основания приема, че са посочени и на кои именно доказателства противоречат те. В този смисъл съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), тъй като в мотивите на обжалвания акт не е направена преценка на доказателствата, не са посочени фактите (фактическите констатации), такива каквито са възприети от съда. Наред с това, съставът на АСП е приел заключението на СТЕ, без да отчете, че даването на отговор на въпроси от 1-3 и 5-7 и въпрос 9 (по номерацията от заключителната част на заключението) не изисква специални знания, тъй като се касае за фактически такива. Не е изяснил, също така, въз основа на какви данни, респективно приложени по делото доказателства, вещото лице е отразило в констативно-съобразителната част на заключението, че още при регистрацията и очертаване на земеделските парцели за кампания 2012 г. парцел/БЗС 62004-814-1-1 не е бил в допустимия слой за подпомагане. Впрочем, както този въпрос, така и приложеното доказателство, отразяващо резултатите от автоматични проверки на въведените данни относно БЗС 62004-814-1 и 62004-245-13, не са коментирани от съда. При така допуснатите нарушения, постановеното решение, в частта, с която е отменен отказа за финансово подпомагане относно парцел/БЗС 62004-245-13-1 и 62004-814-1-1, следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АСП. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК съдът следва да назначи допълнителна СТЕ, която да даде отговор на посочените въпроси, а при съобразяване на приетия слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. да изясни излизащите части извън него на кои от предпоставките по приложимите материалноправни норми не отговарят. Едва след това съдът следва да пристъпи към постановяване на крайния съдебен акт като изложи самостоятелни фактически изводи и извърши анализ на всички относими към спорния въпрос доказателства. При това съдът следва да обоснове защо дава вяра на всички или на част от доказателствата (конкретно посочени), а на други не, и да направи съответните правни изводи. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да прецени, че решението, като неправилно, подлежи изцяло на отмяна на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. На основание чл. 222, ал. 1 АПК, вместо него, настоящият съд следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Фондация "Ракитово" срещу спорното УП, в частта, с която е отказано финансово подпомагане досежно парцел/БЗС 62004-14-2-2. В останалата част делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АСП, на основание чл. 222, ал. 2 АПК, при спазване на дадените указания в мотивите на настоящото решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,