Решение № 557 от 18.1.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ю. Антов срещу решение 1949 от 09.04.2020 г. по адм. дело 13870/2019 г. на Административен съд София град. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Ю. Антов срещу заповед 8121к-13758/13.11.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. и чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 15, 19, 20 и 28, б. б и в, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, представляващо деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложил на Ю. Антов дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното му правоотношение за длъжността разузнавач ІІІ степен в сектор 04 Противодействие на престъни структури, извършващи незаконна дейност по превеждане през границата на хора и подпомагане на чужденци да пребивават или да преминат в страната в отдел 03 Контратероризъм при ГДБОП МВР. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът е следвало да отложи разглеждането на делото, насрочено за 13.03.2020 г. поради обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание на Р България и като не е сторил това съществено е ограничил процесуалните му права. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна, т.к. дисцплинарно наказващият орган не е обсъдил и правилно оценил събраните в хода на дисцплинарното производство доказателства. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени съдебния акт и се реши спора по същество като се отмени обжалваната уволнителна заповед. Ответникът по касационната жалба министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационнни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна последните съображения: Неоснователни са касационните доводи за постановяване на съдебното решение при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на касатора. Страните са били надлежно уведомени за насроченото съдебно заседание на 13.03.2020 година. С разпореждане на съда от 04.02.2020 г. са им дадени указания за правото да представят доказателства и искат събирането на нови в подркрепа на позицията си по делото. Не са били в сила нормативни и административни разпоредби, по силата на които да бъде отложено насроченото съдебно заседание. Касаторът не е направил в хода на процеса доказателствени искания и не е изтъкнал уважителни причини за неявяването си в съдебно заседание. Поради това съдът като е разгледал оспорването и приключил съдебното дирене в съдебното заседание на 13.03.2020 г. в отсъствието на жалбоподателя не е нарушил съдопроизводствените правила и ограничил правото му на защита. Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по спора, подробно ги е обсъдил и е достигнал до обосновани правни изводи. Правилни и обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 204, т. 1 ЗМВР, като отговаря на изискванията за форма и съдържание. Съдът е установил, че в уволнителната заповед подробно са описани фактическите обстоятелства, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание на служителя, объсъдени са доводите и възраженията на жалбоподателя и мотивирано е посочено защо не се кредитира защитната му теза. Съдът е проследил проведеното дисциплинарното производство и правилно е приел, че е спазена установената процедура в чл. 207, ал. 1 12 ЗМВР при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Дисцплинарното производство е образувано е със заповед 8121К-6815/08.03.2019 г. на министъра на вътрешните работи по повод предложение рег. 1266р-4581/26.02.2019 г. по описа на ГДБОП за това, че на 12.12.2018 г., около 18. 45 ч., в извън работно време, в гр.София Ю. Антов е управлявал личния си лек автомобил марка "Форд", с концентрация на алкохол в кръвта 2, 65 промила, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, като държавния служител е извършвал опасни за останалите участници в движението маневри, за което е бил подаден сигнал на 112, като на място му е съставен АУАН, серия Д 942916/12.12.2018 година. Дисциплинарното разследване е приключило с изготвянето на обобщена справка 1266р-17590/08.08.2019 г., в която са описани подробно фактите по дисциплинарното производство, посочени са като нарушени разпоредбите на т. 15, 19, 20 и 28, буква "б" и "в" от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР" и поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведени на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", за което следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". На 09.08.2019 г. до Ю. Антов е отправена писмена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения, връчена му на 12.08.2019 г. В същата е посочено, че в срок от 24 часа има право да даде допълнителни обяснения или възражения. С протокол 1266р-18211/14.08.2019 г. дисциплинарно разследващият орган е удостоверил, че допълнителни обяснения или възражения не са представени от Ю. Антов в предоставения му срок. За резултата от проведеното дисциплинарно производство, дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище 1266р-18252/15.08.2019 г. до министъра на вътрешните работи. На 30.08.2019 г. с покана рег. 8121р-15485 на министъра на вътрешните работи, на Ю. Антов е предоставен срок от 24 часа от връчването, да представи писмени обяснения. Поканата е връчена на 09.09.2019 г. На 09.09.2019 г. служителят е предоставил на дисциплинарно наказващия орган писмено обяснение 1266р-20028/09.09.2019 г., в което е заявил, че не са приложени по преписката и не са приети обяснения и показания на свидетели по дисциплинарното производство. Със заповед 8121к-12439/26.09.2019 г. на министъра на вътрешните работи е наредено да бъдат събрани допълнително доказателства от дисциплинарно разследващия орган по дисциплинарното производство образувано със заповед 8121К-6815/08.03.2019 година. В изпълнение на заповедта на министъра на вътрешните работи, към материалите по преписката са приобщени материали от досъдебното производство, сведения от служители на МБАЛ "Св. Анна", сведения от свидетели. След провеждане на производство по събиране на допълнителни доказателства, е изготвено становище от дисциплинарно разследващия орган, с което е предложено на служителя да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Ю. Антов е запознат с издадените актове по дисциплинарната преписка, със събраните материали по делото и изготвеното становище от дисциплинарно разследващия орган. Представил е писмено обяснение по случая, което е обсъдено от дисциплинарно разследващия орган и отново е потвърдил предложението си да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. С обжалваната пред административния съд заповед 8121к-13758/13.11.2019 г., министърът на вътрешните работи, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за нарушение на т. 15, 19, 20 и 28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е уронило престижа на службата, е наложил на Ю. Антов дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното му правоотношение за заеманата длъжност. Възражението в касационната жалба, че е неправилна преценката на съда за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед, е декларативно, не е обосновано с конкретни фактически и правни съображения, поради което касационната инстанция го намира за неоснователно. Съдът правилно е приел, че дисциплинарното производство е проведено в съответствие с предвидената в ЗМВР процедура, в рамките на законовите срокове и при спазване правата на дисциплинарно привлеченото лице. Изводите на съда за материална законосъобразност на уволнителната заповед и съответствието й с целта на закона почиват на доказателствата по делото и са правно аргументирани. Съдът правилно е приел, че дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран служителят, е установено по фактическа страна. От данните по дисциплинарната преписка е видно, че 12.12.2018 г. около 18,45 часа в гр.София инспектор Ю. Ангелов е управлявал МПС лек автомобил марка Форд, модел Фокус, с концентрация на алкохол в кръвта - 2. 65 на хиляда. При управление на лекия автомобил е извършвал опасни за останалите участници в движението маневри като е криволичил по пътя, спирал и потеглял рязко, качил се на бордюра от дясната страна на пътното платно, създавайки опасност за живота и здравето на други участници в движението, поради което е подаден сигнал на тел. 112. Тези действия са станали достояние на служители на МВР контролните органи от отдел "Пътна полиция", които са извършили проверката с техническо средство Алкотест Дрегер, на полицейските органи, които имат отношение по задържането за срок до 24 часа по реда на ЗМВР и гражданите свидетелите очевидци, които са подали сигнал на 112. Правилно е отхвърлена като недостоверна защитната теза на служителя, че по същото време е имал стоматологичен проблем, поради което по препоръка на лекаря дентист е използвал за жабурене медицински спирт 95%. По дисциплинарното дело са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, както и са приобщени съдебно-медицински експертизи, които опровергават фактическите твърдения на касатора. Гласните доказателства от показанията на посочения от него свидетел мотивирано са приети за изолирани и правилно не са кредитирани от съда при преценка на защитната му позиция по казуса. Не са потвърдени от приложената медицинска документация и гласните доказателства и твърденията за грешно издаден медицински талон за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта като причина да не се направи същото. Доводите в касационната жалба в тази насока са били релевирани пред решаващия съд, който обосновано ги е счел за неоснователни. Правилно съдът е приел от правна страна, че поведението на жалбоподателя не съответства на дължимото такова от служител на МВР и е в противоречие с разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗМВР, която задължава държавните служители да спазват правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С действия си служителят е нарушил посочените в дисциплинарната заповед разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: По т. 15 държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1. 2 на хиляда). По т. 19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, т.к. с неправомерното си поведение служителят е увредил името на ведомството, като е създал впечатление, че служители на МВР могат да си позволят да управляват автомобил след като са употребили алкохол. По т. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, а в случая поведението на инспектор Антов провокира хората да не спазват установените правила за движени по пътищата. По т. 28 служителят, управлявайки автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда и неизпълнявайки предписанието на контролните органи (отказвайки) да му бъде извършено медицинско изследване и да му бъдат взети биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му в МБАЛ "Св. Анна", въпреки издадения му талон за изследване 0013493, е нарушил изисквания към държавния служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение, да се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск; в) на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. С поведението си служителят е формирал негативен облик за МВР, като с неспазването на установения обществен ред и на служебната етика е уронил престижа на службата. Действията на касатора правилно са подведени към фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, т.к е налице тежко нарушение на етичните правила, което е рефлектирало негативно върху авторитета на МВР и води до намаляване или загуба на обществено доверие в институцията. По силата на законовата разпоредба на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за извършеното дисциплинарно нарушение дисциплинарно наказващият орган е наложил дисциплинарно наказание уволнение, което съдът правилно е посочил, че съответства на тежестта на дисциплинарната простъпка и е в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременното искане на касационния ответник за присъждане на разноски, Ю. Антов следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,