Решение № 8241 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12667/2017 г.

Решение № 8241 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12667/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, гр. С., чрез юрисконсулт Д. С., против решение № 4663 от 12.07.2017 г. постановено по адм. дело № 659/2017 г. на Административен съд С.-град с което е отменено решение № 13519 от 19.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на Н. М., лице от женски пол, гражданин на Афганистан. В жалбата са развити доводи, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени подробни съображения касаторът моли на основание чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде отменено обжалваното решение, В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Илиева, касационният жалбоподател поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че изложените в нея основания доказват правотата на взетото от административния орган решение. Ответната страна - Н. М., сама и в присъствието на майка си З. М. и чрез адв. Нилсен, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прави искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение. Заинтересованата страна- Агенция за социално подпомагане, отдел "Закрила на детето" чрез процесуален представител Г. Т. не взема становище по жалбата. Представя характеристични данни за Н. М.. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд С. - град, в производство по реда на чл. 87, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменил по жалба на Н. М. от Афганистан, решение № 13519 от 19.12.2016 г . на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на Н. М., за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, при съобразяване на дадените в решението указания. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че за да е правилно решението за отказ да се предостави бежански и хуманитарен статут, то следва да е надлежно обосновано с актуалното положение в страната по произход на молителя. Приел е, че за да постанови оспорения отказ административния съд неправилно е приел, че чужденката търси закрила по икономически причини, търсейки по висок стандарт за живет. Дал е вяра на твърденията на лицето, че при завръщането си в страната по рождение- Афганистан, ще бъде подложена на широко разпространени традиционни практики за сключване на принудителен брак, което я поставя в заплаха от насилие, свързано с пола, на ограничаване на основни права и свобозди, включително и правото на свободно придвижване и упражняване на професия. С оглед изложеното от Н. М. съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 8, ал. 5, т. 6 ЗУБ, която квалифицира действия, насочени към лица по причина на техния пол или срещу деца като действия на преследване. Предвид установеното от съда, същият е приел, че направената от ответника преценка за приложимостта на чл. 8, ал. 5, т. 6 и ал. 6 от ЗУБ е извършена едностранно и при неправилно тълкуване на актуалната към датата на неговото решение информация, която не се подкрепя от другите данни, установени от съда, а напротив, се опровергава от данни, които са били актуални към датата на решението на съда. С оглед на изложените съображения, съдът е направил извод, че отказът на административния орган да предостави бежански и хуманитарен статут на жалбоподателя следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което нарушение води и до неправилно приложение на материалния закон. Затова е счел, че се налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ - МС и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила. Така постановеното съдебно решение е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Н. М., гражданин на Афганистан, срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата касационна инстанция. В обжалваното решение, съдът е приел, че актът е постановен въз основата на пълно игнориране личните причини на чужденката да напусне Афганистан, като решаващо значение за промяна на социалния й статус след смъртта на баща й. Този извод се явява необоснован и в противоречие със събраните в хода на роизводството доказателства. На първо място съдът не е взел предвид, че самата принадлежност към определена социална група не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец/т. 79 от Наръчника за процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН/. За да бъде предоставен такъв статут, не е достатъчно определен вид преследване да е характерно за дадена страна поначало, а следва преследването да е насочено конкретно спрямо търсещото закрила лице. В конкретния случай не са налице доказателства/ освен нейните твърдения/, че спрямо нея е имало преследване или съществува риск от преследването й в бъдеще, по причини, посочени в ЗУБ. В тази част изводите на съда са формирани при несъответствие с установените по делото факти. От данните по приложената административна преписка и по-конкретно в проведеното интервю, като причина за напускане на Афганистан лицето посочва семейни проблеми, които имал нейния баща с роднини и които са му отправяли заплахи. В същото време няма изложени никакви подробности около тези твърдяните заплахи и каква е причината за тях. По-скоро сочените от чужденката проблеми/ако действително са налице/ са от криминален характер ине могат да бъдат отнесени до нарушаване на основни човешки права. Констатацията на съда, че бащата на молителката е починал след напускане на страната, освен, че не се доказва от никакви други доказателства, освен твърденията на нейната майка, е и ирелевантно за случая. Обсъждането дали са нарушени конкретни права в държавата по произход или в трета държава се прави във връзка с преценка основанията за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, което е направено от административния орган. С оглед констатациите, че чужденката не е преследвана парсонално, а страхът й от конкретни посегателства е необоснован, неправилен е изводът на АССГ, че предвид данните за недоброто състояние на човешките права в Афганистан, следва от административния орган да се обсъдят последствията, които биха били налице в случай на връщането й там. Това е така, тъй като опасност в по-общ платн може да се свързва само с наличието въоръжен конфликт, какъвто въпреки напрегнатата ситуация в страната не е налице в Афганистан. От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност "при ДАБ относно положението в И. Р. А., актуална към 5.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, същата е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване на терористи от най- застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаване на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо да американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. От справката е видно, че в страната се наблюдава и по-голям икономически растеж, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. С оглед изложеното и събраните по делото доказателства, в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. На следващо място съдът не е взел предвид доказателствата по делото, съдържащи данни за семейното положение на Н. М., която е придружена в Р. Б. от своята майка и шестте си братя и сестри, сред които е и нейния пълнолетен брат, което е в пълно противоречие с извода за липсата на мъжка подкрепа и закрила. Не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на лицето. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Правилно, при тълкуването на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, административният орган е извел извод, че по отношение на чужденеца не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Съгласно пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на съда в Люксембург и предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледно насилие в Афганистан следва да е изключително, каквото видно от информацията не е. Не е установено спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. На основание изложеното до тук, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение № 13519/19.12.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на Н. М., гражданин на Афганистан, е обосновано и законосъобразно. Решението на Административен съд С. - град като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената от Н. М., гражданин на Афганистан жалба против отказа на Председателя на ДАБ при МС да му предостави бежански и хуманитарен статут. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,