Решение № 1238 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3898/2007 г.

Решение № 1238 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3898/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на "Н" О., гр. Б., представлявано от управителя му Н. В. Й., против въззивното решение от 6.03.2007 г. по гр. д. № 1358/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което дружеството, касатор е осъдено да заплати на "П" ЕО., гр. С. сумата 17 080 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 24 срещу 25.03.2004 г. и изразяващо се в изравяне и извозване на скална маса от обект "С" в кв. Враждебна, гр. С., ведно със законната лихва от 25.03.2004 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2 085 лв. В касационната жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Касаторът моли за неговата отмяна и вместо това предявеният против него иск бъде отхвърлен. Ищецът - "П" ЕО., оспорва жалбата като недопустима - въззивното решение е изключено от касационен контрол, на основание чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) с оглед характера на делото като търговско и цената на иска под 25 000 лв. Моли същата да се остави без разглеждане, евентуално я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационното производство е допустимо, поради естеството на спорното право - претендира се обезщетение за вреди, причинени от непозволено увреждане, поради което и обстоятелството, че страни по делото са търговски дружества е ирелевантно за определянето му като търговско дело. Следователно, постановеното по този спор въззивно решение подлежи на касационен контрол. За да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявеният иск от ищцовото дружество против касатора е уважен, въззивният Софийски апелативен съд намерил, че са налице предпоставките на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено, че на 24 срещу 25.03.2004 г., след приключване на съществуващите договорни отношения между страните, служители на ответното дружество са осъществили действия по изравяне и извозване на скална маса около 1000 - 1200 куб. м. от обекта, на който са работили по договора. Това действие е противоправно, тъй като не е направено съответно възражение при подписването на окончателния протокол № 19 за извършените строително-монтажни работи с оглед спор за неплащане от страна на ищеца на цялата дължима сума за извършената работа, като съдът се е позовал на извънсъдебното признание на управителя на касатора В. Й. пред полицейските органи за извършеното, потвърдено и от показанията на разпитаните свидетели Ал. Д. и Тр. Г. В подкрепа на установяване факта на разравянето на площадката са и констатациите в протокола за оглед по образуваната предварителна проверка. Относно размера на причинените от действията на служителите на касатора вреди, въззивният съд приел, че това е стойността, която ищецът е заплатил за възстановяване на предишното състояние на трето лице "С" АД, удостоверена с констативен протокол и сметка от 9.04.2004 г. и възлизаща на сумата 17 080 лв. Решението е неправилно, поради следните съображения: Въззивният съд необосновано е изключил от преценката си за установяване на фактическите отношения между страните приетите заключения на изслушаните тройни съдебно-техническа и икономическа експертизи, като неотносими към спора, а същевременно е изградил изводите си и въз основа на представени писмени доказателства, установяващи съществувалите между страните договорни отношения по извършване на изкопни работи, извозване на земна маса и насипване на площадката. Правилно и обосновано е приел, че по силата на сключен договор между страните, касаторът е бил изпълнител, а ищецът възложител, както и че същият е изпълнен с подписването на протокола от 19.03.2004 г. и сметката по него, като предмет на спора е осъществено след тази дата /на 24 срещу 25.03.2004 г., както се сочи и в самата искова молба, поради което и твърдението на касатора за обратното е неоснователно/ действие отстрана на ответника, изпълнител по извозване на скална маса от обекта. Действително е установено по делото, че такова действие е извършено, като позицията на ищеца е била, че то е противоправно и вредоносно, а тази на ответника - че е доставил повече количество скална маса, която не е била употребена за направа на площадката и не е била заплатена от възложителя, поради което и я е извозил. Обсъждането на тези доводи на ответника обуславя отговор на въпроса за количеството скална маса, необходима и вложена в изпълнение на поетите по договора задължения, респ. какво количество е платено от ищеца, възложител по договора. Именно в подкрепа на тези си доводи ответникът е поискал назначаване на експертизите, изслушани и приети по делото, които въззивният съд не е обсъдил, вероятно поради липсата на висящност по спора по предявения от него насрещен иск. А данни за различие в доставеното количество трошено- каменна настилка /скална маса/ и заплатеното такова се съдържат в изслушаното заключение на тройната съдебно-икономическа експертиза, която при липса на представен проект от възложителя, както и каквато и да е друга възлагателна документация, няма основание да не бъде кредитирана. В подкрепа на извод за възникнала необходимост от по-дълбоко копаене /над 60 см. до 65 см./, свързано неминуемо с необходимост от по-голямо количество скална маса за насипа, са и показанията на свидетеля Н, геодезист при направата на площадката, както и тези на свидетеля Г, консултант на ищеца, установяващ разлика при извършване на изкопа от предвиденото по проекта, съответно признаване при заплащането на извършените работи тези по проектната документация. Правените от ответника доводи за наличие на негова скална маса в обекта е налагало обсъждане на приетите заключения на тези експертизи, поради което и като ги е изключил от преценката си въззивният съд е нарушил процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Неправилен и необоснован от доказателствата е и изводът на въззивния съд за наличието на вреда и нейния размер, представляващ платената по представената сметка от 9.04.2004 г. на "С" АД сума. От показанията на свидетеля на ищеца Г. Г. е видно, че ищецът е имал договорни отношения с това дружество по изкопните и насипните работи, поради което и установеното плащане не обосновава направения от съда извод за стойността на причинените от касатора вреди. Ищецът носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин претенцията си, което в случая с посочване на текста в създадения без участието на касатора констативен протокол № 6 не е осъществено, още повече, че са налице различия между приетите изпълнени СМР и заплатените такива по същия констативен протокол. В заключение, въззивното решение следва да се отмени поради наличието на касационните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния Софийски апелативен съд за преценка на всички доказателства във връзка с доводите на страните. При него съдът следва да присъди и направените разноски съобразно изхода на спора. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение