Решение № 14310 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7472/2019 г.

Решение № 14310 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7472/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Г., чрез процесуален представител срещу решение № 112/12.04.2019 г., постановено по адм. дело № 19/2019 г. на Административен съд - С. З. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - прокурор при Окръжна прокуратура - С. З., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. З., в производство по реда на дял трети, Глава десета, Раздел трети от АПК, образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - С. З., е обявил нищожността на Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета - домашни любимци и овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на община Г., приета с Решение № 485 от 25.10.2018 г. на Общински съвет - Г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Наредбата е издадена при отсъствие на материална компетентност на органа да приеме акт с такъв характер, тъй като ОбС - Г. не разполага с правомощия, произтичащи от закона да уреди процесните обществени отношения с подзаконов нормативен акт по чл. 8 от ЗНА, като оспорената Наредба по съществото си урежда обществени отношения, които вече са регламентирани и уредени с нормативни актове от по-висока степен. Съдът е счел, че нито едно от възприетите правни основания за приемане на Наредбата, а именно чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, както и чл. 47, ал. 5 от Закона за защита на животните и чл. 133, ал. 1, чл. 178 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, не предоставя компетентност на общинския съвет да приеме тази Наредба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са и доводите, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се прилага за издаване на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение - чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове и чл. 76, ал. 3 от АПК. Правилно е прието от административния съд, че в случая оспорената наредба на Общински съвет - Г. е издадена от некомпетентен орган, тъй като урежда обществени отношения, регламентирани с нормативни актове от по - висока степен и при липса на овластяване, дължимо се съгласно разпоредбите на чл. 76, ал. 1 АПК и чл. 2, ал. 1 ЗНА. Обществените отношения свързани с овладяване популацията на безстопанствени кучета са уредени в Глава пета "Безстопанствени животни" от Закона за защита на животните. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от този закон Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на Република България, а министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Законът изрична предвижда доуреждането на обществените отношения да стане с наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, като не предоставя компетентност в тази област на общинските съвети. Съгласно действащата към момента на приемане на оспорената наредба и към настоящия момент разпоредба на чл. 40, ал. 3 от Закона за защита на животните, общинските съвети следва единствено да приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които да отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2. С приетите изменения и допълнения в ЗЗЖ е премахнато правомощието на общинските съвети, съществуващо в чл. 40, ал. 5 от ЗЗЖ, вр. ал. 1 от същия закон /ред. до измененията приети с ДВ, бр. 34 от 03.05.2016 г./, да приемат наредби за овладяване популацията на безстопанствените кучета, за изпълнение програмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета, във вр. с вмененото им задължение по чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ /ред. до измененията приети с ДВ, бр. 4 от 03.05.2016 г./ да приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им. В настоящият случай проекта на наредбата е внесен в ОбС - Г. с предложение от 17.10.2018 г. на кмета на общината, а решението за приемането й е взето на заседание на ОбС - Г. на 25.10.2018 г., т. е общинския съвет въпреки, че към тази дата не е разполагал с материална компетентност да приеме акт от такъв характер, се е произнесъл с решение, с което е приел оспорената наредба. Обществените отношения, касаещи регистрацията и стопанисването на домашните кучета, също предмет на оспорената наредба, от своя страна са регламентирани в разпоредбите на Раздел шести от Глава трета на Закона за ветеринарномедицинската дейност, които също не предоставят компетентност на общинските съвети да издават подзаконови нормативни актове по приложението им. Единствено с чл. 178 от ЗВМД се въвежда задължение на кметовете на общини, райони и кметства по контрола за спазване изискванията на чл. 172, т. 1 и т. 2 и чл. 173, т. 1 и чл. 177, т. 3 и 4 от закона. Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за наличие на материална компетентост на общински съвет - Г. за приемане на оспорената наредба, предвид разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 АПК. В процесния случай не е налице хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, вр. ал. 2 от същия закон, тъй като с наредбата е направен опит за решаване на въпроси, които не само не са от местно значение, но съгласно действащите към датата на приемане на наредбата материално правни норми на ЗЗЖ и ЗВМД са от изключителна компетентност на други органи. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена доказателствена тежест на доказване в процеса, съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение