Решение № 5078 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2015 г.

Решение № 5078 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С. против Решение № 7550 от 8.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7598/2014 г. по описа на Административен съд С. град, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № 2181308632 от 20.02.2014 г., издаден от П. Г. на длъжност Началник сектор Д. К. и И. Г. И. на длъжност Главен инспектор по приходите, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161 от ДОПК. Ответникът - "Мега медия" АД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт № 2181308632 от 20.02.2014 г., издаден от П. Г. на длъжност Началник сектор Д. К. и И. Г. И. на длъжност Главен инспектор по приходите, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК. По делото е установено, че ревизията е повторна във връзка с решение Решение № 933/27.05.2013 г. /л. 21/ на Директора на ДОДОП, с което е отменен РА от 5.02.2013 г. за задължения по ЗКПО за 2011 г. и административната преписка е върната за извършване на нова ревизия от друг ревизиращ екип. Първоинстанционният съд е установил, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 3.06.2013 г., издадена от П. Г. Г. - началник сектор Д. К. при ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия на М. М. АД за задължения по ЗКПО за 2011 г. ЗВР е изменена със ЗВР от 18.09.2013 г. и е удължен срокът за извършване на ревизията до 20.10.2013 г. Представена е ЗВР от 23.07.2012 г. /л. 305/, изменена със ЗВР от 8.11.2012 г. /л. 300/, въз основа на които е започната ревизия на дружеството - жалбоподател. С обжалваното решение Административен съд С.-град е обявил ревизионния акт за нищожен, като е приел, че органът, който следва да издаде РА след 01.01.2013 г. по ревизионни производства, започнали преди тази дата, т.е. преди изменението на чл. 119 от ДОПК, следва да бъде определен със ЗОКО по досегашния ред. Счел е, че РА е следвало да бъде издаден въз основа на ЗОКО, издадена от органа, издал ЗВР. В настоящия случай РА е издаден от П. Г., възложила ревизията и И. Г. И. - ръководител на ревизията съгласно новата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, която по гореизложените съображения не намира приложение. Решението е правилно. Както се посочи по-горе в разглеждания случай ревизионният акт е издаден в резултат на повторна ревизия, проведена по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с решение с което е отменен предходен ревизионен акт в частта на установените задължения по ЗКПО за 2011 г. По този начин и по аргумент от чл. 155, ал. 6 ДОПК е възстановена висящността на ревизионното производство. В съдебната практика по приложението на чл. 155 ДОПК константно се приема, че при възлагането на повторна ревизия, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното такова. Принципно действието във времето на процесуалните норми изисква приложението им и спрямо висящите производства, освен ако с изрична норма се предвижда друг ред. Такъв ред е предвиден в преходната норма на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, съгласно която всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. В случая след отмяната на предходния ревизионен акт е налице образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК, въз основа на първоначално издадената ЗВР № 1205540/23.07.2012 г., изменена със ЗВР № 1208043/8.11.2012 г., поради което процесуалният ред за провеждане на процесното ревизионно производство е редът, действащ до влизане в сила на измененията в чл. 119, ал. 2 ДОПК от ДВ бр. 82/2012 г. По силата на преходната норма органът, компетентен да издаде ревизионния акт в процесния случай следва да бъде определен със заповед на органа, възложил ревизията. Оспореният ревизионен акт не е издаден от такъв орган по приходите, а от П. Г., възложила ревизията и И. Г. И. - ръководител на ревизията, съгласно правомощията им предвидени в чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията, приложима от 1.01.2013 г. След като органът по приходите, издал акта не е определен съгласно приложимия процесуален ред, правилно първоинстанционният съд е приел, че актът е нищожен. С оглед на изложеното обжалваното решение, с което е прогласена нищожност на ревизионния акт в оспорената част, е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,