Решение № 7561 от 2.8.2022 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение02.08.2022 г.докладчик Жанета Петрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 4334/31.07.2020 г. по адм. дело 2905/2019 г. по описа на Административния съд- град София.
ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на докладчика по делото Жанета Петрова
Особено мнение на съдията Жанета Петрова: Намирам, че решение 4334/31.07.2020г. по адм. дело 2905/2019 г. по описа на Административния съд-град София следва да се остави в сила, макар и не по съображенията, които са ръководили първоинстанционния съд. Съгласно чл.299, ал.1 АПК за вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. По делото е установено незаконно принудително изпълнение на влезли в сила заповеди, издадени от орган на Столична община, с които на "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД се нарежда да премахне незаконно поставени от дружеството рекламно-информационни табла на територията на град София. Съдът е отменил действията по изпълнението, тъй като органът по изпълнението не е спазил предвидения в заповедите 14-дневен срок за доброволно премахване на съоръженията. Съгласно чл. 82 от Наредбата на Столичния общински съвет за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, приета с решение 717 на СОС по протокол 71 от 06.11.2014 г., фактическото изпълнение на премахването се възлага от Столична община по реда на Закона за обществените поръчки. Изнесеното движимо имущество се предава на собствениците му, а в случай че същите не желаят да го приемат или ако не може да се установи неговият собственик, служителите по чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията съставят опис за вида, състоянието и количеството му при изнасянето и същото се оставя на отговорно съхранение в помещение, определено от кмета на района. След изпълнението на заповедта за принудително премахване се съставя протокол за установяване състоянието на обекта и терена след завършване на принудителното изпълнение от служителите на района, представител на изпълнителя, представители на експлоатационните дружества и органите на Министерството на вътрешните работи. Премахнатият обект или елемент се съхранява от изпълнителя на определено за това място за срок от един месец. В исковата молба се съдържа твърдение, че ищецът е понесъл имуществена загуба от премахването на рекламно-информационните табла, но не е посочено в какво се изразява тя. Първоинстанционният съд също не е обосновал как е намаляло имуществото на дружеството, собственик на рекламно-информационните табла. Рекламните елементи са преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, което означава, че само по себе си премахването им не би могло да доведе до тяхното унищожаване. В исковата молба не се твърди, че те са били повредени или унищожени при изпълнението или че не са били съхранявани в течение на посочения в наредбата срок. Ищецът има задължение да направи съответни на искането си твърдения и да представи доказателства за тях. Това процесуално задължение не е изпълнено, поради което предявените искове подлежат на отхвърляне.
Съдия: "
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
Мотиви
"Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД със седалище и адрес на управление София е подала касационна жалба срещу решение 4334/31.07.2020г. по адм. дело 2905/2019 г. по описа на Административния съд-град София, с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу Столична община иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 56395, 20 лева за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на орган по изпълнението при Столична община, отменени с влязло в сила решение 6268/17.10.2016г. по адм. дело 9968/2014г. по описа на Административния съд - София-град, както и иска за присъждане на изтеклата върху главницата мораторна лихва в размер на 13 769,83 лева, считано от 17.10.2016г. до 18.03.2019г., и за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Столична община е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД, с която срещу Столична община е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 46 046 лева за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразните действия на орган по изпълнението при Столична община, предприети за принудителното премахване на посочените в заповеди РД-18-144/25.07.2014г., РД-18-139/25.07.2014г., РД-18-142/25.07.2014г., РД-18-119/25.07.2014г., РД-18-137/25.07.2014г., РД-18-136/25.07.2014г., РД-18-129/25.07.2014г., РД-18-122/25.07.2014г., РД-18-121/25.07.2014г., РД-18-133/25.07.2014г., РД-18-120/25.07.2014г., РД-18-123/25.07.2014г., РД-18-143/25.07.2014г., РД-18-132/25.07.2014г., РД-18-140/25.07.2014г. и РД-18-141/25.07.2014г. рекламно-информационни елементи, тип Пиза", отменени с влязло в сила решение 6268/17.10.2016г. по адм. дело 9968/2014г. по описа на Административен съд София-град, както и иск за заплащане на изтеклата върху главницата лихва за забава, считано от 17.10.2016г. до датата на завеждане на исковата молба - 18.03.2019г. С определение в съдебно заседание на 19.09.2019г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, е допуснато увеличение на предявения искове, при което се претендирала главница 46 996 лева с ДДС 9 399, 20 лева, представляваща стойността на имуществената загуба на ищеца, и изтеклата за периода 17.10.2016г. - 18.03.2019г. върху главницата мораторна лихва в размер на 13 769 ,83 лева, заедно със законната лихва, считано от 18.03.2019 г. Административният съд установил, че с решение 6268/17.10.2016г по адм. дело 9968/2014г. по описа на Административния съд-София-град, в производство по чл.294298 АПК, са отменени действията по изпълнението на заповеди РД-18-144/25.07.2014г., РД-18-139/25.07.2014г., РД-18-142/25.07.2014г., РД-18-119/25.07.2014г., РД-18-137/25.07.2014г., РД-18-136/25.07.2014г., РД-18-130/25.07.2014г., РД-18-129/25.07.2014г., РД-18-122/25.07.2014 г., РД-18-121/25.07.2014г., РД-18-93/26.06.2014г., РД-18-128/25.07.2014г., РД-18-133/25.07.2014г., РД-18-120/25.07.2014г., РД-18-127/25.07.2014г., РД-18-123/25.07.2014г., РД-18-143/25.07.2014г., РД-18-132/25.07.2014г., РД-18-138/25.07.2014г., РД-18-131/25.07.2014г., РД-18-140/25.07.2014г., РД-18-141/25.07.2014г. и РД-18-92/26.06.2014г., издадени от директора на дирекция Общински строителен контрол, направление Архитектура и градоустройство при Столична община. С тези заповеди е разпоредено на "Прима-продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД да премахне незаконно поставените на различни места на територията на София рекламни елементи, като е допуснато предварително изпълнение и е даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Видно от констативен протокол акт 180, том І, рег. 2111 от 07.10.2014г., съставен от помощник-нотариус при нотариус с регистрационен номер 031 на Нотариалната камара, с район на действия София, на посочените в протокола адреси липсвали рекламни елементи. Ответникът не оспорвал, че рекламно-информационните елементи са премахнати в изпълнение на издадените заповеди. Съгласно заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, стойността на загубата на 16 броя рекламно-информационни елементи, тип Пиза, съгласно приложен опис, възлиза на сумата 56 395,20 лева, която включвала освен данъчната основа в размер на 46 996,00 лева, и 20% ДДС в размер на 9 339,20 лева. Мораторната лихва върху тази сума за периода 21.10.2016г. - 18.03.2019г. възлизала на 13 769, 83 лева. В съдебно заседание на 19.09.2019г. вещото лице е обяснило, че сумата е изчислена на базата на представените фактури за извършени плащания. По делото е била допусната и допълнителна експертиза, която обаче съдът впоследствие заличил, тъй като вещото лице заявило, че поради липса на счетоводни документи не може да отговори каква е била остатъчната стойност на рекламно-информационните елементи към датата на тяхното премахване - 28.07.2014г., каква е категорията на данъчния амортизируем актив по смисъла на чл.55, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане и дали са приспаднати данъчните амортизации на рекламно-информационните елементи. Съгласно представения от ищеца протокол 25-02/17.12.2018г. счетоводните документи са унищожени поради изтекъл срок за съхранението им. Според обяснението на вещото лице, единственият счетоводен документ, който можел да се ползва, е годишният финансов отчет на "Прима-продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД, който бил представен в Националната агенция за приходите, но той не съдържал конкретна информация относно направените амортизационни отчисления. От правна страна административният съд приел, че поставените от "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД рекламно-информационните табла са били демонтирани в резултат на предприетите от Столична община действия по изпълнението на влезли в сила административни актове, разпореждащи тяхното премахване. Тези действия са били отменени като незаконни по реда на чл.294-298 АПК с решение 6268/17.10.2016г. по адм. дело 9968/2014г. по описа на Административния съд - София-град, влязло в сила на датата на постановяването му. Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 АПК за вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. В разглеждания случай орган по изпълнението е директорът на дирекция Общински строителен контрол, направление Архитектура и градоустройство при Столична община. За ангажиране на имуществената отговорност на юридическото лице, в чийто състав е органът, провел незаконосъобразното изпълнение, следвало да се установят освен незаконосъобразни действия и възникването на имуществени вреди, причинени на ищеца в пряка и непосредствена връзка с незаконното принудително изпълнение. Според изложените от съда мотиви, ищецът е понесъл имуществени вреди, тъй като са били премахнати 16 броя рекламно-информационни елементи, вследствие на което неговото имущество намаляло. Не бил доказан обаче размерът на имуществените вреди. Стойността на загубата по заключението на съдебно-счетоводната експертиза, възлизаща на 56 395, 20 лева, с включен в нея ДДС, била изчислена към датата на монтажа/поставянето на рекламно-информационните елементи. Вещото лице проверило фактури за изработването на рекламно информационните елементи, съставени през 2004, 2005 и 2006 година. Само две от тях били от 2008 година, а рекламно-информационните елементи са били премахнати през 2014г., което предполагало прилагането на обезценка на материалните активи. Съдът посочил, че според чл.2 от Счетоводен стандарт 16 - "Дълготрайни материални активи", приет с ПМС 46 от 21.03.2005г. ( в сила от 01.01.2005г., обн. ДВ, бр.30 от 7 април 2005г., и. ДВ, бр.86 от 26 октомври 2007г)., рекламно-информационните елементи представляват дълготрайни материални активи. Те се определяли като установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които имат натурално-веществена форма, използват се за отдаване под наем, очаква се да бъдат използвани през повече от един отчетен период. Според чл.4 от Счетоводния стандарт първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена /включително митата и невъзстановимите данъци/ и всички преки разходи, а съгласно чл.7.1. след първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Съгласно чл.8 от Счетоводен стандарт 16 амортизирането на дълготрайните материални активи се осъществява съгласно Счетоводен стандарт 4 - "Отчитане на амортизациите". В чл.2 от Счетоводен стандарт 4 са дадени определения на понятията "отчетна стойност" и "остатъчна стойност". Отчетна стойност е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Остатъчна стойност е предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след извеждането му от употреба. Във всички случаи след завеждането на актива се правят амортизационни отчисления, които се определят от амортизационната политика на предприятието, а това означавало, че получената от вещото лице стойност на рекламно-информационните елементи въз основа на данните от представените по делото фактури следвало да бъде намалена със стойността на направените в годините амортизационни начислявания. Отговор на този въпрос обаче не можело да бъде даден поради унищожаването на счетоводната документация на дружеството. С аргумент, че не е доказан размера на действително понесената от ищеца имуществена вреда, съдът отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е имал основание да отхвърли исковете поради това, че не е установен техният размер. Не е приложена разпоредбата на чл.162 ГПК, според която съдът определя размера на предявения иск по своя преценка, когато той е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. Основателно е оплакването в касационната жалба, че прилагането на счетоводните стандарти има отношение към финансовата отчетност на предприятията. В случаи като разглеждания използването им не може да е задължително условие за определяне на действителната стойност на материалните активи при положение, че съответната счетоводна информация не е съхранена. Съгласно чл.12, ал.1 от Закона за счетоводството счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове: 1. ведомости за заплати - 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят; 2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции-10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят; 3. всички останали носители на счетоводна информация - три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. При наличието на данни за цената на придобиване на рекламно-информационните елементи и на периода на тяхното използване, считано от придобиването до тяхното премахване през 2014 година, би могла да се определи остатъчната им стойност, като се допусне, че те са били ползвани непрекъснато в стопанската дейност на предприятието. Административният съд не възложил такава задача на вещото лице, поради което размерът на понесените от ищеца имуществени вреди не е бил установен. Поради допуснатото процесуално нарушение решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени с връщането на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да назначи експертиза за определяне на стойността на рекламните пана към момента на премахването им, като от покупната им цена се приспадне съответния процент овехтяване. Тъй като разглеждането на делото продължава разноски на страните не се присъждат По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд