Решение № 8915 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3330/2022 г.

Решение № 8915 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3330/2022 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Завет" АД, [ЕИК], гр. Завет, чрез адв. Соколов, срещу решение 23/21.02.2022 година на Административен съд гр. Разград по адм. д. № 277/2021 година, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу решение № РД-11-1449 от 15.11.2021 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 (РУО на ОПИК 2014-2020 г.). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита извода на съда, че УО не бил допуснал съществено процесуално нарушение за неправилен, тъй като не било съобразено обстоятелството, че свързаността на "Завет" АД с визирането в акта търговски дружества се осъществявала чрез физическо лице. Твърди, че нормата на чл. 4, ал. 8 от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП) предвижда три кумулативно свързани предпоставки, които следва да са налице, за да е изпълнен фактическият й състав, като в процесния случай не била осъществена предпоставката, свързаните предприятия да извършват дейност на същия или вертикално свързан пазар. При тези обстоятелства не били налице и трите кумулативно изисквани елементи, което обосновавало липса на свързаност съгласно нормата на чл. 4 от ЗМСП. Нито административния орган, нито съда били съобразили вида на дружествата, с оглед регистрационната им форма и предмета им на дейност. Въз основа на тези възражения, касаторът прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът, Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Разград е образувано по жалба на "Завет" АД срещу решение № РД-11-1449 от 15.11.2021 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 година, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на проектното предложение на "Завет" АД с референтен № BG16 RFOP002-2.089-1624, процедурата на подбор на проекти BG16 RFOP002-2. 089 "Подкрепа малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". За да отхвърли подадената жалба, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване процедурата по издаването му и в съответствие с материалния закон и неговата цел. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Във връзка с приложимите правни норми следва да се уточни следното: Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. С разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: "Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление". Съгласно разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на § 71, ал. 1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на ал. 2 с. з. приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., като съгласно § 71, ал. 3 - нормативните актове по ал. 2 ще се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2021 – 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същия се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и се отнася до управлението на средствата от ЕСИФ. Нормите приложими в настоящото съдебно производство са в относимата редакция на закона към момента на издаване на административния акт – ДВ бр. 52 от 9.06.2020 г. По възражението за допуснати съществени процесуални нарушения: В хода на съдебното производство не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на съдебното решение. Доводите на касатора в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към постановения от органа отказ. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Досежно правилното приложение на материалния закон: Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 38, т. 3, хипотеза първа във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и чл. 20, ал. 1, т. 3 от Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. В т. 11.1.3 от Условията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по ОПИК 2014-2020 година по процедура за подбор на проекти BG16 RFOP002-2. 089 е посочено, че по същата са допустими само кандидати, които отговарят на изискването за малко предприятие съгласно ЗМСП и препоръките на Комисията от 06.06.2003 година относно определението за микро, малки и средни предприятия (OB L 124, 20.5.2003 г.). "Завет" АД е подало проектно предложение с рег. № BG16 RFOP002-2. 089-1624, в рамките на процедурата за подбор на проекти BG16 RFOP002-2. 089 "Подкрепа малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". След извършена документална проверка на подаденото проектно предложение с покана, издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), кандидатът е поканен от екипа по договаряне в срок 30 (тридесет) календарни дни да представи описаните в поканата доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер. В предоставения срок дружеството представя отчети, справки и обяснителна записка във връзка с дадените указания. С оспорения административен акт, след като са взети предвид представените от "Завет" АД допълнителни документи, е постановен оспореният отказ за предоставяне на БФП. Административният акт е мотивиран с констатирано несъответствие на кандидата с изискването на т. 11.1.3 от Условията за кандидатстване за предоставяне на БФП по програмата, тъй като същото не отговаря на изискванията за малко предприятие. Обстоятелството, че кандидатът е малко предприятие, се удостоверява и с попълването и представянето на декларация по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, преди сключване на административния договор за предоставяне на БФП. В подадената от кандидата декларация е посочено, че търговецът е със статут на свързано предприятие, като са изброени 5 предприятия. Съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗМСП статуса на предприятието се определя на базата на 2 последователни финансови години, от които едната е последната приключила финансова година и в случай, че същото превиши или слезе под границите по чл. 3, то това ще се отрази на неговия статут. Безспорно с извършената служебна проверка в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел от административния орган се установява, че за 2019 и 2020 г. "Завет" АД е мажоритарен акционер в "ИНОВЕКС ПАРТНЪРС ГРУП" ЕООД, което от своя страна е едноличен собственик на капитала на: "ФУУДС ЕНД СЪПЛАЙМЪНТС" ЕООД; "БИОКОНТРОЛ КОРПОРАЦИЯ" ЕООД; "АЛФА ГРУП – 7" ЕООД; "СПЕКТРОМЕД" ЕООД и ДЗЗД КОНСОРЦИУМ "ИДЕНТИФИКЕЙШЪН СЪРВИСИС" (заедно с "БИОКОНТРОЛ КОРПОРАЦИЯ" ЕООД). Физическото лице Г. Ч. е едноличен собственик на капитала на "ИНОВЕКС ПАРТНЪРС ГРУП" ЕООД като лицето е и едноличен съдружник и във "Ветпрактика" ЕООД и "ГРИЙН УЕЙ БГ" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП свързани предприятия са предприятията, между които едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие, което условие несъмнено е налице по отношение на кандидата и останалите дружества на чиито капитал мажоритарен собственик е "ИНОВЕКС ПАРТНЪРС ГРУП" ЕООД. При добавяне на данните от последните две приключили финансови години (2019 г. и 2020 г.) за средносписъчен брой на персонала, годишен оборот и стойност на активите на дружествата свързани със "Завет" АД чрез "ИНОВЕКС ПАРТНЪРС ГРУП" ЕООД се установява, че за 2020 г.: средносписъчният брой на персонала се равнява на 62 лица, годишния оборот възлиза на 32 410 000 лв. и стойността на активите се равнява на 48 090 000 лв., а за 2019 г. средносписъчният брой на персонала се равнява на 53 лица, годишния оборот възлиза на 45 610 000 лв. и стойността на активите се равнява на 54 680 000 лв. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМСП, квалифицира като малко предприятие такова, чиито средносписъчен брой на персонала е по-малък от 50 души и чиито годишен оборот не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв. Видно от тези данни дружеството кандидат не отговаря на изискването за малко предприятие, а на това за средно. Следва да се отбележи, че цитираната от касатора хипотеза на свързаност по чл. 4, ал. 8 ЗМСП по отношение сочените от ръководителя на УО дружества не е налице, доколкото органът не е изследвал свързаността на "Завет" АД с двете дружества, чиито едноличен собственик на капитала е физическото лице Г. Ч.. Досежно юридическите лица, чиито едноличен собственик на капитала е "ИНОВЕКС ПАРТНЪРС ГРУП" ЕООД, мажоритарен собственик на което е "Завет" АД, е налице свързаност по чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП. Именно тази разпоредба е приложена и от издателя на акта, като същата представлява основание за определяне на кандидата за средно предприятие посредством установената свързаност. С оглед изложеното, правилни са изводите на административния орган, потвърдени и от първоинстанционния съд, че "Завет" АД не отговаря на изискванията за бенефициер, тъй като качеството му на средно предприятие не покрива критериите за бенефициер по програмата, съгласно т. 11.1.3 от Условията за кандидатстване за предоставяне на БФП. Ето защо настоящата инстанция приема, че законосъобразно ръководителят на УО е отказал на предоставянето на БФП на основание чл. 38, т. 3, хипотеза първа във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) с оспорения пред административния съд акт. Изложеното мотивира заключение за законосъобразност на индивидуалния административен акт. Достигайки до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер от 100 (сто) лева за настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение