Решение № 6196 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2016 г.

Решение № 6196 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Конов" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Т. срещу решение № 54 от 28.05.2016 г. по адм. д. № 45/2015 г. на Административен съд Л., с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 062 от 26.09.2014 г., издаден от И. И. на длъжност старши инспектор МДТ в отдел "МДТ" при О. Т., и мълчаливо потвърден от Началника на отдел "МДТ" при О. Т., по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК и е осъдено дружеството да заплати направените по делото разноски. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че никога не е подавал декларация за установяване на задължения за такса "битови отпадъци" и установяването на задълженията му за ТБО за 2013 г. и 2014 г. е следвало да бъде по реда на чл. 108 ДОПК. Представените от административния орган писмени доказателства не установяват дължимостта на таксата в определения размер. Дружеството не е уведомено поставеният пред неговите обекти съд тип "Бобър" по кой от договорите сключени между община Тетевен и "Е. Т." ЕООД се обслужва. От представените доказателства не може да се установи колко на брой са съдовете тип "Бобър" в с. Р.. Административният орган не е установил какво е количеството боклук от всички съдове поставени на територията на с. Р., нито общия размер на таксата за битови отпадъци за всички обекти на тази територия, не се установи колко съдове са поставяни и подменяни както и данни за реално извършени дейности по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ и за закриване на нерегламентирани сметища. Изложени са доводи за нарушения на правото на Европейския съюз. Първоинстанционният съд не е анализирал събраните по делото данни за "явно несъразмерните разходи" за битови отпадъци наложени на жалбоподателя. Твърди се, че е допуснато нарушение и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител, с което се поддържа жалбата, претендират се разноски по представен списък и е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, както и възражение за липса на доказателства за реалното им заплащане. Ответникът - Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Тетевен чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски, за които е представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС - Л., с което е потвърдена законосъобразността на установените с оспорения АУЗД задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 15 215.35 лева и лихва за просрочие в размер на 514.76 лева, изчислена към 26.09.2014 г., за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. и от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. по отношение на притежаваните и декларирани от жалбоподателя недвижими нежилищни имоти - земя, хотелски сгради и ресторант, находящи се в с. Р., община Тетевен и попадащи в регулационния план за селото. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за постановяване на акта от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. При проверка за съответствие на АУЗД с процесуалните разпоредби на издаването му, първоинстанционният съд не е констатирал допуснати нарушения на административно производствените правила при издаването на процесния акт. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението по декларация в 30-дневен срок от искането. В случая е налице такова искане, направено от "Конов" ЕООД във възражение от 11.08.2014 г., и в законовия срок компетентният орган по приходите в отдел МДТ при О. Т. след извършена проверка е издал оспорения акт. Съдът е приел, че размерът на таксата за битови отпадъци /ТБО/ в промили по трите компонента за 2013 г. са определени с Решение № 381/29.01.2009 г. на О. Т., които размери са в сила за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и за с. Р. са както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 5.6 промила; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа - 1.9 промила и за поддържане чистота и територии за обществено ползване - 2.5 промила. А, за 2014 г. са определени с Решение № 515/20.12.2013 г. на О. Т., за сметосъбиране и сметоизвозване 6.05 промила; за обезвреждане на битови отпадъци в депа 2.48 промила и за чистота на териториите за обществено ползване 1.47 промила. З. О. Т. основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е определена за 2013 г. с Решение № 261/27.12.2012 г. /в което по т. 4 е отразено, че Решение № 381/29.01.2009 г. за определяне ТБО остава непроменено/ и за 2014 г. с Решение № 515/20.12.2013 г., двете на О. Т.. Задължението за ТБО в оспорения акт е изчислено на посочената законова база и при съобразяване приетите от ОбС промили. Отбелязано е, че в съответствие с изискването на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, кметът на О. Т. със Заповед № 636/23.10.2012 г. за 2013 г. е определил вида на предлаганите услуги по чл. 62 от с. з., границите на районите и честотата на обслужването, в които ще се извършва: организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за ТБО и чистота на територии за обществено ползване на територията на О. Т. през 2013 г., а със Заповед № 685/29.10.2013 г. е определил за 2014 г. В раздел 2 от цитираните заповеди е видно, че района на с. Р. е определен да се извършват услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо за битови отпадъци два пъти седмично и са определени два типа съдове - тип Бобър и тип Мева, като ул. П. ..№... не е посочена сред изброените по точки от т. 1 до т. 23 изключения. По делото не са представени доказателства жалбоподателят да е ползвал от така определените два типа съдове за отпадъци индивидуално. Съдът е отбелязъл, че извършените от "Е. Т." ЕООД дейности по изпълнението на договорите се установяват от приложените и приети за доказателства по делото протоколи, съставени на основание чл. 66, ал. 1, т. 2, т. 3 от ЗМДТ и подписани без забележки и възражения по предоставените услуги, фактури и актове за извършена работа по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на с. Р.. По изложените съображения са приети за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не са представени данни за реално извършени дейности по чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. След анализ на доказателствения материал по делото, съставът на АС Л. е обосновал идвод, че административният орган безспорно е доказал предоставянето през 2013 г. и 2014 г. по отношение на имотите на жалбоподателя услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като задълженията на "Конов" ЕООД за такса битови отпадъци за 2013 г. и 2014 г. на декларираните от дружеството пред община Тетевен имоти са правилно установени в оспорения акт. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на този вид услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и какво количество битови отпадъци генерира. Прието е за безспорно установено по делото, че за 2013 г. и 2014 г. за с. Р. се предоставят услугите по почистване на териториите за обществено ползване, включително поддържане на зелени площи, озеленяване и снегопочистване. Следователно при доказана престация на услугите по чл. 66 от ЗМДТ, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимия имот. Въз основа на изложеното съдът е направил извода, че актът е издаден в съответствие с материалния закон. За неоснователни са приети доводите на оспорващия, че размерът на таксата е определен в противоречие с нормите на националното законодателство, разпоредбите на Правото на ЕС и нормите на КЗПЧОС, респ. че размерът на ТБО не може да бъде обвързан с размера на отчетната стойност на имота, а следва да бъде определен въз основа на реалното количество отпадъци, генерирани от обектите на дружеството, както и оплакването в жалбата, че редът, по който е определена ТБО за процесния имот, противоречи на европейският принцип "замърсителят плаща", посочен в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. Съдът е отбелязъл, че не обосновава извод за несъответствие на АУЗД с Правото на Европейския съюз и даденото задължително тълкуване с Решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по преюдициално запитване по дело С-254/08 тъй като с това решение не се изключва възможността размерът на таксата да се определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен обект количества отпадъци, както е в случая, като при действащото съюзно право националните власти разполагат с широко право на преценка по отношение на определянето на реда и условията за изчисляване на такава такса. Предвид характера на услугите, предоставяни в обществен интерес и оправданото разпределение на участието на лицата в общите разходи за финансиране на системата по управление на битови отпадъци, неоснователно се явява оплакването за неравно третиране и произволна и диспропорционална намеса в правната сфера на дружеството и в правото му на собственост. Не е налице противоречие на оспорения АУЗД с разпоредбите на чл. 14 от КЗПЧОС и чл. 1 от Първия протокол към Конвенцията, тъй като задължаването на собственика на имота за заплащане на ТБО не представлява форма на дискриминация или нарушено право на собственост. Решението е правилно. Не се установяват сочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическите установявания на приходния орган, възприети и от съда, съответстват на данните по делото. В съдебното производство не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган. Бланкетно заявеното оспорване на част от приложените по делото документи не представлява оспорване на конкретен документ по смисъла на чл. 193 ГПК. Първостепенният съд е ценил събраните в производството доказателства съобразно приложимите правила на ГПК. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото, поради което оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В. е изводът на съда за законосъобразност на АУЗД, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Неоснователно е възражението на дружеството за неприложимост на проведеното от приходната администрация производство към хипотезата на установяването на задължения за местни такси. Противно на тезата на касатора, видно от нормата на чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, който препраща към правилата на ДОПК. Следователно, по силата на изрично законово предписание спорното правоотношение попада в приложното поле на уредбата по ДОПК. Доколкото се касае за вземания от публичен характер, законодателят е предвидил еднакъв процесуален режим за установяване на дължимата ТБО и на местните данъци, поради което таксите по ЗМДТ не са изключени от обхвата на производството по чл. 107 ДОПК. Преценката на съда за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи дължимост на процесната такса съответства на приложимия материален закон - адресатът на акта е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината е осигурила реално предоставяне на дейностите по управление на отпадъците, формиращи размера на публичното задължение. Тези правнорелевантни факти не се и отричат от задълженото лице. Несъгласието на ползвателя на посочените обществени услуги с начислената му ТБО е насочено към принципа за определянето й - според дружеството таксата неправилно била изчислена върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите вместо върху действителното количество генерирани от експлоатацията на притежаваните от него обекти отпадъци, като размерът й неправомерно надвишавал разходите на общината по предоставяне на услугите. Позовава се на поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с генериращите по-голямо количество отпадъци лица, притежаващи имоти със същата отчетна стойност, на недопустима намеса в правната му сфера с оглед противоправното засягане на правото му на собственост, в нарушение на чл. 14 КЗПЧОС и на чл. 1 от Първия протокол към Конвенцията. В. е изводът на административния съд, че размерът на таксата е определен съобразно националните и съюзните нормативни предписания. За разлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. В случая събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се изведе обосновано заключение, че процесните услуги са извършвани на територията, в която се намират имотите на дружеството. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер. Поради това, при доказана в настоящия казус престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимите имоти. По делото няма спор, че дружеството не е подавало декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината. След като процесният имот не е бил снабден с индивидуален съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци, дължимата ежегодна ТБО за него правилно е определена с оспорения акт по правилата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - на база по-високата величина между декларираната отчетна стойност и данъчната оценка на имотите. Поради това, не може да бъде възприет доводът, че определянето на ТБО е дискриминационно или в колизия с принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Не води на извод за несъответствие на АУЗД с правото на Европейския съюз и даденото задължително тълкуване с Решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по преюдициално запитване по дело С-254/08. Според СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране, като националната юрисдикция следва да провери въз основа на представените й конкретни данни от фактическа и правна страна дали оспорената пред нея такса за обезвреждането на вътрешните твърди битови отпадъци не води до положение, при което на определена категория притежатели се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат. В този смисъл с цитираното от касатора решение не се изключва възможността размерът на таксата да се определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен обект количества отпадъци, както е в случая. В съответствие с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. При изчисляване размера на задължението на дружеството е приложен редът по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в приложимата редакция на текста), съгласно който, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. При липса на заявени от касатора вид и брой съдове за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината, хипотезата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е обективно неприложима, т. к. действителният обем генерирани отпадъци не може да бъде установен. Количеството битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, може да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ само, когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните от него отпадъци. Случаят не е такъв, поради което законосъобразно ТБО е определена по правилото на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, чието конкретно съдържание в разглеждания казус е дефинирано от разпоредбата на чл. 18а, ал. 1, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Тетевен и посочените по-горе решения на ОбС - Тетевен. От данните по делото не би могло да се направи и заключение, че дружеството, стопанисващо разположените в процесните имоти обекти (хотелски сгради, басейн и ресторант), е натоварено с такси, чиито размер е очевидно несъизмерим с обема или естеството на потенциалните отпадъци от дейността му. Според констатациите на вещото лице, размерът на действително дължимата от дружеството ТБО за 2013 и 2014 г. дори е по-висок от определения му с АУЗД такъв. Поради това, като е отхвърлил жалбата, съдът е приложил правилно материалния закон. В контекста на изложеното, предвид характера на услугите, предоставяни в обществен интерес и оправданото разпределение на участието на лицата в общите разходи за финансиране на системата по управление на битови отпадъци, неоснователно се явява оплакването за неравно третиране и неправомерна намеса в правната сфера на дружеството. Липсва противоречие на АУЗД с разпоредбите на чл. 14 КЗПЧОС и чл. 1 от Първия протокол към Конвенцията, т. к. задължаването на собственика на имота за заплащане на ТБО, независимо от размера на произведените отпадъци, не представлява форма на дискриминация или нарушено право на собственост. Извън предмета на спора са развитите в касационната жалба доводи, свързани с изчисляването на единичната цена на отделните услуги, респ. - с направените от общината разходи по предоставянето им и с доказването на целевото разходване на предвидените в план-сметката за 2013 и 2014 г. публични средства. Ирелевантно за спорното правоотношение е обстоятелството, че касаторът не бил уведомен от общинската администрация по кой от трите цитирани договора се обслужва поставеният пред обектите му съд тип "Бобър", нито установяването на факта какъв е точният брой на всички ползвани съдове в с. Р. или въпросът за закриването на нерегламентираните сметища. Без връзка с казуса са и възраженията, основани на анализ на вътрешните финансови отношения между възложителя и изпълнителя по действащите договори за извършване на процесните услуги. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, в полза на същата се дължат направените такива, поради което "Конов" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на община Тетевен сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие и разходен касов ордер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение