Решение № 5259 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2019 г.

Решение № 5259 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив е подала касационна жалба срещу решение № 1323 от 17.06.2019 г. по адм. дело № 1048/2019 г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е осъдена да заплати на Г. Б. обезщетение в размер на 480 лева за имуществени вреди, причинени от отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва от 29.11.2018 г. и разноски за производството в размер на 370 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено изцяло, включително в частта за присъдената законна лихва, или частично с намаляване на размера на обезщетението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. Б. е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски при условията на чл. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред Административния съд – Пловдив е образувано по исковата молба на Г. Б., с която срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив е предявен иск за заплащане на обезщетение от 480 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление № А-562/18.05.2018 г. на началника на Районно полицейско управление – Асеновград, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018 г. Административният съд установил, че с решение № 160 от 01.11.2018 г. по НАХД № 488/2018 г. по описа на Районния съд – Асеновград е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № А-562/18.05.2018 г., издадено от началника на Районно полицейско управление – Асеновград, с което на Г. Б. била наложена глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 264, ал. 2 ЗМВР. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между Г. Б. и адвокат В. Давчев за процесуално представителство по делото. В договора е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение от 480 лева е платено в брой. Административният съд е приел, че по причина на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено при упражняване на възложената на органа административна дейност, ищецът понесъл имуществена вреда в размер на 480 лева, поради което на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ му присъдил обезщетение в същия размер заедно със законната лихва от предявяването на иска и направените разноски в размер на 370 лева. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. По делото са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за възникване на отговорността на ответника – имуществена вреда, настъпила за ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Първоинстанционният съд е съобразил постановеното от Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г., според което адвокатските възнаграждения, платени в производството по обжалване на наказателни постановления, отменени от съда, представляват пряка и непосредствена последица от издаването на постановленията по смисъла на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тълкувателното решение съдържа разрешение, което не се различава от това, залегнало в соченото от касационния жалбоподател Тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълкувателно дело № 1/2017 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд, що се отнася до случаите на претенции, основани на заплатени от ищците необосновано високи адвокатски възнаграждения. Възприета е възможността за намаляване на обезщетението, ако адвокатското възнаграждение е необосновано високо и несправедливо. В конкретния случай административният съд не е обсъждал намаляване на обезщетението, тъй като в хода на първоинстанционното производство ответникът не е направил възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Отделно от това, възнаграждението от 480 лева, платено на адвокат Давчев, съпоставено с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юни 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който предвижда минимално възнаграждение от 300 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, не може да се счете за прекомерно. Не се оправдава оплакването на касационния жалбоподател и относно присъдената върху обезщетението законна лихва. Съдът законосъобразно е присъдил законната лихва от момента на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, което е задължително за съдилищата, при незаконни актове на администрацията "... началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението..... е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове... ". Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на адвокат В. Давчев, оказал безплатна правна помощ на ответника Б., следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд