Решение № 3274 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А 1 България ЕАД срещу решение 1120/22.02.2023 г., (неправилно индивидуализирано в касационната жалба с дата 22.03.2023 г.), постановено по адм.д. 11162/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът М. Стоилов, редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Хайков ЕООД, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1120/22.02.2023 г., постановено по адм.д. 11162/2022 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на А1 България ЕАД срещу решение ППН-01-455/2019/29.04.2021 г. на КЗЛД в частта, с която е обявена за основателна жалбата на М. Стоилов за основателна по отношение на А 1 България ЕАД и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (редакция ДВ, бр. 81 ог 2011 г.) на А1 България ЕАД в качеството му на администратор на лични данни е наложено задължително предписание да бъдат въведени правила за текущ контрол по отношение на изпълнението на техните изисквания за идентификация от подизпълнителите, обработващи или администратори, с които сключват договор за предоставяне на стоки и услуги от името на А1 България ЕАД, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.) като е определен срок за изпълнение един месец от влизане в сила на решението. АССГ е приел за установено, че описаното в решението на Комисията обработване на лични данни е извършено и представлява нарушение по смисъла на действащите към 18.05.2019 г. редакции на националния Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Решаващият съд е обосновал извод за действителност на атакуваното решение на КЗЛД и издаването му при спазване на административнопроизводствените правила и предвидената от закона форма, като разпоредената мярка е подходяща и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК се споделят от касационната инстанция. Въз основа на всички събрани по делото доказателства правилно е прието за установено, че от 18.05.2018 г. А1 България ЕАД обработва без основание лични данни на М. Стоилов по повод три броя предплатени карти, които са регистрирани с код за достъп 037396, предоставен от А1 България ЕАД на Хайков ЕООД, което го е предоставило на ЕТ Червена джунгла-Ф. Методиев . Този извод е съобразен с разпределението на доказателствената тежест в процеса и събраните в административното производство доказателства, включително липсата на документи за извършената регистрация на предплатените карти в архивите на А 1 България ЕАД, които да са подписани от физическото лице, респективно не е налице съгласие за обработването на личните му данни. По делото не са наведени никакви твърдения, съответно и доказателства, за наличие на други основания за законосъобразно обработване от А 1 България ЕАД на личните данни на физическото лице по повод трите предплатени карти. В случая не е установено наличието на нито едно от условията, при които е допустимо извършеното обработване на личните данни на М. Пламенов. В тежест на доказване на администратора на лични данни е съществуването на условията за допустимо обработване на личните данни на физическите лица. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че КЗЛД е компетентен орган да установи това незаконосъобразното обработване на лични данни на физическите лица и в проведеното административно производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на обсъждане на всички доводи на А1 България ЕАД от първоинстанционния съд. Аргументите, възпроизведени и в касационната жалба, относно възможните начини за сключване на договор за предплатена услуга и нормативните изисквания към предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, не изключват изводът на АССГ, че по делото липсват каквито и да е било доказателства М. Пламенов да е страна по правоотношение с А1 България ЕАД по повод ползването на точно индивидуализирани предплатени карти и по този повод да е дал своето недвусмислено съгласие за обработване на личните му данни както за целите на изпълнението на тези правоотношения, така и за идентификацията му като потребител в обществен интерес. При постановяване на обжалваното съдебно решение са обсъдени всички относими към спора доводи на страните, направен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, изпълнено задължението за служебна проверка при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК, както и е извършен съдебен контрол относно съображенията на КЗЛД при определяне на необходимостта и вида на корективната мярка при отчитане на всички изисквания на закона. Атакуваният съдебен акт отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК. Неоснователно е оплакването, че АССГ не е съобразил допуснато от Комисията нарушение на чл. 35 от АПК и на принципа по чл. 7 от АПК. В съответствие със събраните по делото доказателства първата инстанция обосновано е приела, че е спазена изцяло процедурата, регламентирана в ЗЗЛД и КЗЛД е осигурила правото на участие на всички страни в производството и е събрала всички ангажирани от тях доказателства. Всички относими към спора факти са установени в административното производство и се потвърждават от фактическите установявания пред първата инстанция. Неоснователно е и оплакването за наличие на предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК за спиране на административното производство. Действително КЗЛД не е компетентен да установява престъпления, но от данните в административната преписка и доказателствата по делото не е видно извършване на конкретно престъпление от конкретен извършител, което да има пряко значение за отговорността на администратора на лични данни, за да има пряко значение за изхода на административното производство, приключило с издаване на оспорения пред АССГ акт. Изрично следва да бъде посочено, че в случая дори липсват данни за полагане на подпис от неизвестно лице вместо М. Пламенов, защото въобще не е представен документ, съставляващ основание за обработване на неговите лични данни. В този смисъл напълно неясна е тезата за съществуване на престъпление, което би оказало влияние върху отговорността на администратора на лични данни, която се ангажира за незаконосъобразно обработване на лични данни, а не за престъпление. Оплакванията за несъответствие на съдебното решение с целта на закона не обуславят пряко наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК, но биха могли да бъдат възприети като доводи за нарушение на материалния закон, каквито в случая не се констатират. Решаващият съд се е съобразил изцяло с мотивите на КЗЛД и обосновано е възприел, че разпоредената мярка от Комисията мярка съответства на описаната законосъобразна цел и чрез нея е възможно да бъдат предотвратени бъдещи нарушения. Целта на мярката е да се установени възможно на най-ранен етап от отношенията на страните по договора съществуването на неправомерно обработване на лични данни и да бъдат предприети съответните мерки за преустановяването им. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответниците не са направили разноски и не претендират такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,