Решение № 5254 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3913/2019 г.

Решение № 5254 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3913/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Тикалчев от [населено място], [община], чрез адв. Топов, против решение № 214 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 2676/2018 г. на Административен съд -П./АС-П./, с което е отхвърлена жалбата му Разпореждане за умъртвяването на животни на място и насочването им за обезвреждане № 4/08.08.2018 г., издадено от директора на ОДБХ П., с което е наредено да бъдат умъртвени 25 броя кози за мляко, порода- кръстоска. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/-П., чрез процесуален представител –юрк. Бресковска - оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при спазване на установената от закона форма и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. Неправилни изводи на съда. Възприета е следната фактическа обстановка от първоинстанционния съд: На 08.08.2018 г. В. Тикалчев е транспортирал 25 кози без официална идентификация и без документи, със свалени ушни марки и в нелицензиран товарен автомобил. За констатирано нарушение на забраната на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/- е издадено оспореното разпореждане, с което е наредено умъртвяването на животните. Съгласно чл. 139 а, ал. 1, т. 1 ЗВМД/ в редакцията съгласно ДВ, бр. 7/2013 г. /, при установяване на нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1 с. з., официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват писмено директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата или умъртвяването им на място и насочване то им за обезвреждане в обект за обезвреждане в обект за обез вреждане на странични животински продукти. Първоинстанционния съд, принципно правилно сочи, че при констатиране на извършеното от Тикалчев нарушение директора на ОБДХ е имал две възможности- да отнемане в полза на държавата животните или да издаде разпореждане за умъртвяването им. Правилно също така е прието, че изборът на решение следва да бъде на база ефективност, полезност, икономическа оправданост и икономичност. Неправилен обаче е крайният извод на съда, че неизпълнение на задължението за избор на най - целесъобразното решение от страна на административния орган- не подлежи на съдебен контрол. Това разбиране означава допускане на административен произвол, което е недопустимо в правова държава. В оспореното разпореждане отсъстват мотиви защо е предприета крайната и необратима мярка- умъртвяване на животните. Направеното от съда обосноваване с ноторно известна усложнена епизоотична обстановка и наличие на чума по дребните преживни животни не може да замести липсващите мотиви на административния орган за взетото от него решение. Наличие на остро заразни заболявания не може да е основание за умъртвяване на здрави животни, поради единствената причина, че същите не могат да бъдат идентифицирани на място, поради сваляне на поставените им ушни марки. Впрочем, това разбиране е възприел и законодателят – с изменението разпоредбата на чл. 139 а /Нова ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г. /, а именно: при констатиране на нарушение от вида на процесното първоначално директора на ОБДХ издава разпореждане за налагане забрана за движение на животните, извършване на нужните ветеринарномедицински изследвания и едва при положителни резултати от изследванията следва да се пристъпи към умъртвяване на животните. Ето защо касационната инстанция приема, че оспореният пред АС-П. административен акт е издаден при пълна липса на мотиви, което не дава възможност на съда да упражни контрол за неговата законосъобразност и е основание по чл. 146, ал. 2 от АПК за отмяната му. Неизпълнението на изисква нето за мотивиране води до формална незаконосъобразност на акта. В случая от съдържанието на разпореждането не може да се направи извод за това, кои са фактическите основания за издаването му/относно избраната санкция- умъртвяване/, при което в случая е нарушено правото на защита на адресата. Като е приел обратното първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора с което Разпореждане за умъртвяването на място на 25 кози и насочването им за обезвреждане - № 4/08.08.2018 г., издадено от директора на ОДБХ П., следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора и направеното искане на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, в размер на 380 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение