Решение № 1892 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8161/2017 г.

Решение № 1892 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8161/2017 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мебелна къща Я.-Б." ЕООД, гр. П., представлявано от управителя, срещу решение № 719 от 28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 262/2017 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-16001316001843-091-001/10.10.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 836/27.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП"), гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са определени задължения за данък по ЗДДС в общ размер на 33 914.18 лв. и са начислени прилежащи лихви 4 616.54 лв. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АСП е бил РА, с който на "Мебелна къща Я.-Б." ЕООД са определени задължения за данък по ЗДДС в общ размер на 33 914.18 лв. и са начислени прилежащи лихви 4 616.54 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "А.-Я. 2014" ЕООД, "А. Б. - 83" ЕООД, "С. В. Е." ЕООД, "Б. С. Г." ЕООД, "М С. Ф." ЕООД и "Ем ЕЙ Ви 75" ЕООД. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства и е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на стоките и извършване на услугите, поради което за "Мебелна къща Я.-Б." ЕООД не са налице предвидените от чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че липсват доказателства сочените като доставчици дружества да са прехвърлили правото на собственост върху стоките на касатора, респ. да е извършили услугите. Същите съдът е посочил като недостатъчни за оборване констатациите на органа по приходите. По отношение на доставките от "A. Б. - 83" ЕООД и "С. В. Е." ЕООД, с предмет разпространение на рекламни материали, съдът е посочил, че не могат да се индивидуализират количествата на рекламни материали, които да са предадени от възложителя на изпълнителя, за да бъдат те разпространени. Решаващият състав е съобразил факта, че няма данни къде и от кого са изработени флаерите, дипляните и афишите. Съдът е анализирал приемо-предавателните протоколи, а по отношение на представените граждански договори с физически лица е посочил, че последните не съвпадат по времето със спорните правоотношения. Относно доставките от "М С. Ф." ЕООД и "Б. С. Г." ЕООД с предмет услуги по консултиране, изработка на стратегия и публикуване в мрежа от сайтове на реклама услуги, реклама в мрежата на G. A., създаване и разпространение на успешни нюзлетъри и пресрилийзи, изграждане на онлайн репутация, както и изграждане на уеб банер, не са ангажирани никакви доказателства с изключение на договорите и приемо-предавателните протоколи. Съдът е съобразил, че предвид липса на основната предпоставка за реално извършване на услугата, следва да бъдат приети за ирелеванти доказателствата за плащането по доставките в брой и отразяването на това по счетоводните записвания. Не може да се установи реалното осъществяване на доставките, което е довело съда до извода за ненастъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. К. е, че липсват данни ревизираното лице да има уеб страница (същият притежава единствено e-mail адрес), която да бъде популяризирана. Съдът е счел, че ако изпълнението е било извършено, а именно чрез съответните търсачки за съдържание, да се достига до информация и реклама на ревизираното лице, както в посочените интернет канали, така и на уеб платформата G. A., е следвало да има следа, но в настоящия такива срещания изобщо липсват. Съдът е стигнал до извод, идентичен с този на органа по приходите, че РЛ не доказа договорените между страните услуги да са реализирани. Не са представени никакви доказателства досежно доставката по фактура № 147/20.08.2014 г., издадена от "А.-Я. 2014" ЕООД с предмет изработка на вътрешни клетки от ПДЧ. Относно доставките от "Е. Е. В. 75" ЕООД, "Б. С. Г." ЕООД и "С. В. Е." ЕООД с предмет покупко-продажба на различни материали, съдът е посочил, че не споделя извода на органа по приходите, че предходният доставчик е дерегистриран и по предходните доставки не е начислен ДДС, поради което следва да се откаже правото на приспадане данъчния кредит. Съдът е съобразил, че няма изискване за произход на стоките единствено и само от регистриран по ЗДДС предходен доставчик, но въпреки това представените доказателства - стокови разписки, фактури от предходен доставчик, касови бонове и счетоводно отразяване, не са достатъчни да обосноват реалност на доставките . В заключение Административен съд П. се е позовал на приложимата практика на СЕС по дела С-285/11 г. и С-342/87. Решението е правилно. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните за спора факти. При постановяването на обжалваното решение са формирани, кореспондиращи с ангажираните доказателства, обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. В случая предмет на спора е реалността на доставките на стоки и услуги. В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката и извършването на услугата, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките. От представените приемо-предавателни протоколи/стокови разписки не се установява, че правото на собственост върху процесните стоки по издадените фактури от процесните доставчици е прехвърлено на ревизираното лице. В същите не е посочено място на предаване на стоките и едновременно с това в част от тях не са посочени и лицата, които са приели или предали стоките. Не са представени пътни листове, товарителници и други съпътстващи документи, доказващи как е извършен транспортът, както и доказателства къде е извършено съхранението и предаването на стоките и кои са лицата, пряко са участвали и извършили действията. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства не се установява, че спорните услуги са реално извършени. Мотивите на АСП в тази насока се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не следва да се повтарят. Предмет на извършените услуги е посочен, но не може да се констатира от представените доказателства, че същият е действително извършен. Нито от договорите, нито от приемо-предавателните протоколи може да се установи как точно е изпълнен предметът на облигационното отношение и какъв е конкретният резултат. Съдът правилно е констатирал, че не могат да се установят нито параметрите, нито способите, лицата до които са разпространени договорените нюзлетъри и пресрилийзи и чрез кои канали за рекламни и маркетингови комуникации е изграждана онлайн репутацията на възложителя. Не се установи наличие на интернет сайт на дружеството, напротив установява се че има общ такъв с "Я." ООД. Последното води към обоснованото питане по отношение оптимизирането на какъв сайт са сключвани договори за услуги. Съдът е изложил правилни и мотивирани изводи за механизма на процесните доставки на услуги, чиито предмет прежде посочен е специфичен, предвид което в случай, че беше надлежно изпълнен и действително предаден на РЛ щеше да има конкретен видим и проследим резултат. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните Данни за осъществените реклами услуги не са налице, не са установява резултатът от договорените услуги да предаден на РЛ.. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Поради изложеното твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не се е съобразил и с трайната практика на СЕС е неоснователно. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки и услуги. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административния съд в случая. Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно недоказана реалност на фактурираните доставки. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно и на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. С оглед на изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 685.92 лева съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,