Решение № 6649 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4658/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на А. М., гражданин на Украйна, чрез процесуалния представител адвокат Георгиев срещу решение №2714 от 05.03.2026 г., постановено по адм. дело №2688 по описа за 2025 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №4780 от 05.09.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е отнета временна закрила, предоставена с решение №144 от 10.3.2022 година на Министерски съвет на Република България, изменено с решение №180 и 240 на Министерски съвет от 2022 г., изменено с решение №95 от 1.2.2023г., изм. с решение №54 от 25.1.2024г. и решение №79 от 20.2.2025г. на А. М.. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния представител оспорва така подадената касационна жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Поддържат се всички основания за правилност на съдебния акт и на административния акт. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било срещу решение №4780 от 05.09.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е отнета временна закрила, предоставена с решение №144 от 10.3.2022 година на Министерски съвет на Република България, изменено с решение №180 и 240 на Министерски съвет от 2022 г., изменено с решение №95 от 1.2.2023г., изм. с решение №54 от 25.1.2024г. и решение №79 от 20.2.2025г. на А. М.. Съдът, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че събраните по делото доказателства формират извод за сериозни основания, че лицето представлява опасност за националната сигурност. Обосновал е акта от фактическа и правна страна и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е изключително подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. Тъй като оплакванията в касационната жалба са изцяло свързани с предоставените данни от Държавната агенция за национална сигурност, на които оплаквания и отговорено подробно в акта на първата инстанция, следва да бъде направено препращане изцяло към мотивите на административния съд – чл.221 ал.2 пр.2 от АПК. В постъпилото писмо от ДА „НС“, предвид специализираната компетентност на агенцията и без да се възпроизвежда класифицирано съдържание, са изложени конкретни, последователни и аргументирани мотиви, които по своята тежест са достатъчни, за да обосноват предприемането на стъпки по реда на чл.17, ал.5 от ЗУБ спрямо чуждия гражданин. Допълнително, видно от съдържанието на постъпилата Заповед № 3-2356 от 20.08.2025 г. за експулсиране и наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС, в нея е направена преценка, че с действията си лицето може да постави в опасност сигурността на българската държава. Тази констатация е изведена от ДА „НС“ в качеството на орган, който притежава изключителната компетентност да извърши преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ в съответствие с правомощията си по ЗДАНС. В този смисъл установяването на релевантните факти и обстоятелства е извършено от компетентен орган, а ДАБ-МС в случая действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Налице е практиката на СЕС, според която дори и само наличие на убедителни данни, че едно лице възнамерява да извърши противоправно деяние, е достатъчно за да се приеме, че то представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред или националната сигурност. Данните от интервюто не съдържат конкретни факти, изявленията са общи и предполагат единствено намерения и както те, така и представеното удостоверение за отсъствие на образувани срещу лицето производства, не опровергават наличните данни и не разколебават направените изводи, и не са достатъчни за да служат като основание за прекратяване на образуваното производство по чл.78 от ЗУБ по отнемане на временната закрила. Процедурата за отнемане на предоставена международна закрила е надлежно проведена. Същата е и в съответствие със съображение 49 от Преамбюла и чл. 45, пар. 1 от Директива 2013/32/ЕС, съгласно които държавите – членки следва да се убедят, че лицата, които се ползват от международна закрила, са надлежно уведомени за евентуалното преразглеждане на техния статут и тези лица имат възможност да изложат своите възгледи преди органите да вземат обосновано решение за отнемане на предоставения им статут. Както е посочил и Съда на Европейския съюз (СЕС) в пар. 45 от решение по делото С-159/21 от 22.09.2022 г. „що се отнася... до административното производство, съгласно постоянната практика на Съда зачитането на правото на защита налага административните органи на държавите членки, когато вземат мерки, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, да предоставят възможност на адресата на решение, с което осезаемо се засягат неговите интереси, да представи надлежно своето становище относно доказателствата, на които административният орган възнамерява да се основе“. В този смисъл, предвид и представените по делото доказателства, следва да се приеме, че правото на защита на лицето е зачетено. На оспорващия е бил осигурен достъп до всички данни в преписката, с които се е обосновал административният орган, както и с допълнително изисканата от съда информация /извлечение от доклад на ДА „НС“/, за да може реално да изрази становище по тези данни, което той е сторил чрез пълномощника. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение