Решение № 7296 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2013 г.

Решение № 7296 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВАЛ ИНВЕСТ ГРУП" ЕООД, гр. София, (с предишно наименование "ВАЛДИ" ЕООД), срещу решение № 3226/14.05.2013 г., постановено по адм. д. № 10051, по описа за 2011 г. на Административен съд София - град /АССГ/, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001010523/02.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден мълчаливо, а в последствие изрично с решение № 1681/27.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София в частта, в която на "БАЛДИ" ЕООД, гр. София е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 10000001/04.03.2009 г. с данъчна основа 1650000 лева и ДДС 330000, издадена от "Иц Груп" ЕООД с предмет на доставката "по договор". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част като необосновано и неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. По подробно изложени доводи по същество, касаторът моли да бъде отменено решението в тази част, както и РА и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - гр. София в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил № 2001010523/02.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден мълчаливо, а в последствие изрично с решение № 1681/27.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София. С оспорения РА в обжалваната пред АССГ част за "ВАЛДИ" ЕООД са установени допълнителни публични вземания - данък по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода 01.02.2009 г. - 31.03.2009 г. в размер на 329 623,17 лева главница и 67 770,25 лева лихви: по фактура от № 17/24.02.2009 г. с данъчна основа 640 000 лева и ДДС 128 000 лева, издадена от "Гелемекс" ЕООД, предмет на доставка е "подбивна машина тип PPASSER"; по фактура № 00000343/19.03.2009 г., издадена от "Деоконсулт" ЕООД с предмет на доставката превоз на машината на стойност 2591.23 лева и по фактура № 10000001/04.03.2009 г. с данъчна основа 1 650 000 лева и ДДС 330 000 лева, с предмет на доставката "по договор". Първоинстанционният съд е отменил РА в частта, в която на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 17/24.02.2009 г., издадена от "Гелемекс" ЕООД и Фактура № 00000343/19.03.2009 г., издадена от "Деоконсулт" ЕООД и са установени допълнителни публични задължения в размер на 128431,89 лева. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на настоящето касационно производство е решение в частта, в която жалбата на "ВАЛДИ" ЕООД е отхвърлена относно фактурата, издадена от "Иц Груп" ЕООД. За да постанови обжалваното решение в тази част, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процесуалните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора от фактическа страна съдът е приел за установено, че с комисионен договор от 20.01.2009 г. между "Валди" ЕООД и "Иц Груп" ЕООД, оспорващият е превъзложил задълженията си по комисионен договор от 10.01.2009 г., с който "Агро-резерв" ООД му възлага на него да извърши от свое име и за сметка на комитента ("Агро-резерв" ООД) да съдейства при експедиция и доставка на определено в договора количество царевица, пшеница и слънчоглед. Съдът е приел, че съдържание на договора от 20.01.2009 г. между "Валди" ЕООД и "Иц Груп" ЕООД е идентично с това на този от 10.01.2009 г. между "Агро-резерв" ООД и "Валди" ЕООД. На следващо място от фактическа страна, позовавайки на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съдът е приел, че "Валди" ЕООД е изплащало стойността на фактурата, при което е издало РКО с номера и от дати с получател Илиан Емилов Кирилов, като на всички РКО е записано, че плащането се извършва по Фактура № 1000000001/04.03.2009 г. При така установеното съдът е приел, че на първо място фактурата не отговаря на критериите за документална обоснованост, съгласно чл. 7 от Закона за счетоводството. Наименованието на извършената услуга е общо, което предполага, че към фактурата следва да са приложени документи, удостоверяващи стопанската операция. В документа не е посочено визираната услуга по кой договор е извършена, както и какъв е точно вид, не е специфицирана по количество и обем, т. е. не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Не са представени документи, за да се установи как е формирана цената на доставката и дали са вложени материали и труд. Предвид на обстоятелството, че доставчикът не е открит, не е могло да се направи проверка на коректността на воденото счетоводство. За доставчика не са ангажирани доказателства, че е разполагал със съответния технически и технологичен ресурс за осъществяването на посочените дейности, които са твърде специфични по характер и предполагат наемане на квалифицирани специалисти. Съдът е приел, оспорващият не е ангажирал достатъчно доказателства, които да обосноват извода, че правото на признаване на данъчен кредит по процесната фактура е отказано неправомерно и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част. За да мотивира изводите си, съдът е изложил доводи защо практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-80/11 и С-142/11 не намира приложение в настоящия случай. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Както органът по приходите, така и съдът са се позовали на комисионен договор от 20.01.2009 г. между "Валди" ЕООД и "Иц груп" ЕООД, който се твърди, че е предмет на процесната фактура № 1000000001/04.03.2009 г. Нито фактурата, обаче, нито цитираният договор са приложени по делото. При това положение не би могло да се провери предметът на доставката, дали действително като предмет на фактурата е записано "по договор" и дали комисионният договор между Валди" ЕООД и "Иц груп" ЕООД може да бъде обвързан с нея. Не е ясно и как вещото лице и съдът са установили, че съдържанието на комисионния договор от 20.01.2009 г. между "Валди" ЕООД и "Иц груп" ЕООД е идентично, с това на представения комисионен договор от 10.01.2009 г., между "Агро-резерв" ООД като комитент и "Валди" ЕООД като комисионер. Още повече, че в решение № 1681/27.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА е посочено, че с комисионния договор от 20.01.2009 г. "комитентът "Иц Груп" ЕООД възлага на комисионера "Валди" ЕООД да съдейства при експедицията и доставката". Не може да се установи и как страните са договорили да се извърши отчитането на извършената от комисионера услуга. По делото не са приложени и РКО, обсъдени в заключението на ССЕ и от съда относно заплащането по фактурата. При така установеното се налага изводът, че съдът се е позовал на писмени доказателства, които са относими към предмета на делото, обсъждани са от него в мотивите на съдебния акт и не са приложени по делото, поради което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушението е съществено, тъй като създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се изиска и приложи по делото процесната фактура № 1000000001/04.03.2009 г., издадена от "Иц Груп" ЕООД, комисионния договор от 20.01.2009 г. между "Валди" ЕООД и "Иц груп" ЕООД, РКО, с които "Валди" ЕООД е изплащало стойността на фактурата, след което да ги обсъди с останалите доказателства по делото, като при необходимост следва да се укаже на жалбоподателя да възложи допълнителна задача на вещото лице. По искането за разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе съдът, при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК