Решение № 8290 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10718/2013 г.

Решение № 8290 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10718/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Енергостроймонтаж-ПС-Б" ЕАД гр. Белене против решение № 481/12.06.13 г., постановено по адм. д. 234/12 г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт с № 041101520/27.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с РАПРА № 1200380/10.01.2012 г., в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 43/24.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново към ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и е изразил писмено становище по касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Велико Търново е приел за установено, че обжалвания РА е действителен данъчен акт, и при издаването му в частта, с която на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Адимекс строй 2008" ООД не е допуснато нарушение на материалния закон. Приел е, че оспорените допълнително установени задължения за косвен данък, произтичат от отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 12.2010 г., и м. 01.2011 г., в размер общо на 21 939,74 лв., по 9 броя фактури, издадени от "Адимекс строй 2008" ООД - с. Гложене. Предмет на фактура № 72/14.04.2010 г. е аванс СМР по договор за ремонт пътища Козлодуй, на 7 от останалите - ремонт на пътища, парк. и площадки в общ. Козлодуй през 2010 г. съгласно протокол със съответен номер, и на ф-ра № 88/30.09.2010 г. - "превоз камък". В първоинстанционното решение е отбелязано, че с описаното предметно съдържание фактура № 72/14.04.2010 г. и фактура № 88/30.09.2010 г. на "Адимекс строй 2008" ООД не притежават задължителния реквизит по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС - в тях не е коректно посочен предметът на документираните стопански операции - вида и количеството на доставената услуга, съответно във връзка с каква конкретно доставка е извършено авансовото плащане. Във фактурата за авансово плащане не е конкретизиран договорът във връзка с който е извършено същото, а формулировката "превоз камък", с отразени тегло и брой километри, но без начален и краен пункт на превоза не може да се възприеме като отговаряща на посоченото изискване. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че реалността на доставките се установява от последващите продажби на услуги от същия вид и обем към Община Козлодуй. На първо място такива последващи доставки не се установяват от писмените доказателства по делото, доколкото представените от Община Козлодуй по искане на жалбоподателя доказателства касаят СМР извършени през 2011, а не през 2010 г. Единствено в констативно-съобразителната част на съдебната експертиза се сочи наличието на фактури, издадени от "Енергостроймонтаж - ПС-Б" ЕАД към Община Козлодуй за извършени СМР през 2010 г. но вещите лица нямат удостоверителни функции в процеса. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени процесуални нарушения. Вместо да изиска преписката от Община Козлодуй, касаеща процесната 2010 г., съдът необосновано е отхвърлил доводите на жалбоподателя за извършени последващи доставки, тъй като представените доказателства от Община Козлодуй касаят 2011 г. Въпреки, че вещото лице в заключението си е описал съответни фактури между жалбоподателя и Община Козлодуй за 2010 г., първоинстанционният съд с довода, че вещото лице няма удостоверителни функции е приел, че последващи доставки не са доказани. Пред касационната инстанция е представен Договор № 93/08.04.2010 г. между жалбоподателя и Община Козлодуй, който е следвало да бъде събран като доказателство и обсъден от първоинстанционния съд, тъй като извършването на последващи доставки е от значение за доказване правото на данъчен кредит. В частта, относно доставките, обективирани във фактурите, издадени от Община Козлодуй спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което препятства възможността касационната инстанция да се произнесе по същество и налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Същият следва да даде изрични указания на ревизираното лице по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, че не сочи доказателства за последваща реализация на стоките, предмет на фактурите, издадени от "Адимекс строй 2008" и в зависимост от ангажираните доказателства или липсата на такива да формира съответните фактически и правни изводи. В резултат на това спорът в тази му част е останал неизяснен от фактическа страна и е постановено необосновано решение, което като неправилно следва да бъде отменено. Предвид установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, за настоящата инстанция е препятствана възможността да реши спора по същество, а това налага връщане на делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав. Същият следва да даде конкретни указания на страните за релевантните факти и обстоятелствата, за които те не сочат доказателства, да обсъди поотделно и в съвкупност ангажираните от дружеството писмени доказателства и след корелативен анализ с показанията на свидетелите и заключението по СТЕ да формира ясни фактически изводи. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото в тази му част, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд,