Решение № 722 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2010 г.

Решение № 722 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Рила, подадена чрез адв. П. Зотева против решение № 351/16.11.2009 г. на Кюстендилския административен съд, постановено по адм. д. № 375 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменено като незаконосъобразно съобщение № МП - 01 - 02 - 28/12.06.2009 г. на Кмета на Община Рила до Рилска света обител - Рилски манастир, представлявана от Адрианополски епископ Евлогий - игумен, с което е определено задължението й за такса битови отпадъци (ТБО) за 2009 г. за имота по данъчна декларация № 45/07.04.2008 г. в размер на 476,78 лева. Община Рила е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 160 лева. В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския административен съд е недопустимо и е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2, т. 3 АПК. Отделните оплаквания са конкретизирани в касационната жалба и в писмените бележки на адв. Зотева. Касаторът моли за обезсилване на първоинстанционното решение вследствие неговата недопустимост или в условията на евентуалност за отмяната му, като незаконосъобразно. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Рилската света обител чрез представителя си оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: С първоинстанционното решение е отменено, като незаконосъобразно съобщение № МП - 01 - 02 - 28/12.06.2009 г. на Кмета на Община Рила до Рилската света обител - Рилски манастир, с което е определено задължение за ТБО за 2009 г. за имота по декларация вх. № 45/07.04.08 г. в размер на 476,78 лева. Административният съд е извършил проверка на допустимостта на жалбата срещу съобщението, приемайки за установено, че цитираното съобщение е индивидуален административен акт. С него е определен размера на ТБО за 2009 г. спрямо описания в декларацията имот. Съобщението е издадено от надлежен орган - Кмета на Община Рила, като същото няма уведомителен характер по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Съобщението обаче е отменено поради липсата на изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - фактически и правни основания, въз основа на които да се направи извод как е определен размера на ТБО. Липсата е квалифицирана като основание по чл. 146, т. 2 АПК, което възпрепятства възможността за проверка материалната законосъобразност на акта. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Основното оплакване на касатора е за недопустимост на решението. Оплакването е неоснователно, тъй като процесното съобщение представлява волеизявление на надлежен орган, с което се определя размера на дължимата ТБО. С него се създават задължения за адресата на акта. Изложените в първоинстанционното решение мотиви касателно характера на обжалваното съобщение се споделят от касационния състав. Правилно административният съд е отменил акта вследствие наличие на основанието по чл. 209, т. 3 АПК. Съдържащите се в съобщението мотиви и тези от описаната декларация, не осигуряват възможността за проверка как е определен общия размер на оспорената ТБО за имота по декларацията. Не става ясно каква сума и за коя от трите услуги по чл. 66 ЗМДТ е определена, съобразно нормата на чл. 62 ЗМДТ. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от издателя на акта. Законосъобразно е отменено съобщението, поради което първоинстанционното решение, като допустимо и правилно, трябва да бъде оставено в сила. В горепосочения смисъл е постановена и практика на ВАС по аналогични казуси. С оглед на резултата по делото в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение