Решение № 461 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2010 г.

Решение № 461 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът- председателят на Районен съд гр. София обжалва решение № 82/6.11.2009 г., постановено по адм. дело № 4111/2009 г. от Административен съд София-град в частта, с която е отменен отказът му да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № 688/30.04.2009 г. с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Касаторът Крум Йончев Благов обжалва решението в частта, с която жалбата му против отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация е отхвърлена като неоснователна. Твърди незаконосъобразност на съдебния акт, иска отмяната му. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на председателя на Софийския районен съд и за неоснователност на жалбата на Благов. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбите са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото им, прецени следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Крум Йончев Благов против писмо с изх. № 688/13.05.2009 г., с което жалбоподателят е уведомен, че поисканата със заявление вх. № 688/30.04.2009 г. обществена информация не може да бъде предоставена, тъй като не притежава характеристиката на такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С обжалваното решение е отменен отказът на председателя на Районен съд София, обективиран в цитираното писмо за предоставяне на достъп до обществена информация в частта по т. 4, т. 5 и т. 6 от заявлението. С тях заявителят иска да бъде информиран за: т. 4. Колко и кои съдебни заседатели членуват в Съвета на съдебните заседатели от началото на мандата им, т. 5. Колко заседания са проведени на Съвета на съдебните заседатели от началото на мандата им и т. 6. Приети ли са вътрешни правила за организацията на работата и правилата за поведение на съдебните заседатели, в останалата част отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация е потвърден с първоинстанционното решение. Той касае поискана информация относно участието на всеки един от съдебните заседатели в съдебни заседания през 2008 г. и какъв е размера на възнаграждението на съдебен заседател за участието му в съдебни заседания в СРС. Административният съд мотивира обжалваният правен резултат с изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в потвърдената част като приема, че участието на съдебните заседатели в съдебни заседания е част от правораздавателната дейност на съда и в правомощията на инспектората към Висшия съдебен съвет е проверката на организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурата и следствените органи- чл. 54, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), а възнаграждението на един съдебен заседател е нормативно определено - Наредба № 2 от 8.01.2008 г. за съдебните заседатели. За да отмени в частта по т. 4, т. 5 и т. 6 от заявлението отказа да бъде предоставен достъп до обществена информация, решаващият съд приема, че председателят на Районния съд като задължен по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект следва да предостави информация относно административноорганизационната дейност на СРС, свързана с взаимодействието между съда и представителите на съдебните заседатели, конкретно с избрания сред тях Съвет на съдебните заседатели, както и евентуално създадените от тях Правила по чл. 18 от Наредба № 2/2008 г. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. По силата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Безспорно председателят на Районния съд е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, а правото да се търси и получава информация е конституционно скрепено (чл. 41 от Конституцията) и обхваща и задължението на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените ограничения на това право. В конкретния случай правилно и в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на понятията обществена официална информация и обществена служебна информация административният съд приема, че информацията свързана със сформирането и дейността на Съвет на съдебните заседатели, взаимодействието му със съда, произтичащо от функционалната свързаност с правораздавателната дейност представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ и следва да бъде предоставена на заявителя, който да сформира собствено мнение относно посочената страна от дейността на районния съд. Обратно- информацията свързана с индивидуалното участие на всеки един от съдебните заседатели, както и за размера на възнаграждението на всеки един от тях не представлява обществена информация и правилно е отказан достъп до нея. Споделят се изцяло подробните и аргументирани съображения на решаващия съд с които отхвърля жалбата на Благов в тази част. При нормативно закрепени правила относно правата и задълженията на съдебните заседатели както и за размера на възнаграждението им за участие в съдебните заседания, правилно и в съответствие с материалните норми е отхвърлена жалбата на Благов против отказ за предоставяне на обществена информация в тази част. По изложените съображения и при липсата на твърдяните касационни основания обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, на основание чл. 221, Ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение