Решение № 485 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1596/2012 г.

Решение № 485 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1596/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на определение № 350 от 10.04.2012 г., постановено по ЧНД № 810/2012 г. на Плевенския районен съд, с което са групирани наказанията на осъдения И. Р. К. по част от отразените в свидетелството му за съдимост влезли в сила присъди. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1т. 1 НПК, като се излагат съображения, че при усложнената форма на извършени множество престъпления е нарушен принципът за най-благоприятното за осъдения съчетание. По същество се иска определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, за да се извърши групиране на наказанията по посочения начин, с обособяване на четири съвкупности и включване на други присъди, които не са обхванати от него. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият И. Р. К. и служебно назначеният му защитник изразяват становище искането да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила определение, за да се произнесе констатира следното: С определение № 350 от 10.04.2012 г., постановено по ЧНД № 810/2012 г. Плевенският районен съд е групирал част от наказанията, наложени на осъдения И. Р. К., отразени в приложената справка за съдимост № 2609/26.06.2012 г. на бюро за съдимост при Плевенския районен съд, като е обособил две съвкупности. В първата е включил присъдите по НОХ дело № 61/2010 г. и НОХ дело № 1970/2010 г. и е определил за изтърпяване по тях общо наказание от три месеца лишаване от свобода. Във втората съвкупност е включил присъдите по НОХ дело № 4025/2010 г., НОХ дело № 1872/2011 г., НОХ дело № 3781/2010 г., НОХ 458/2011 г. и НОХ дело № 3226/2011 г. и е определил за изтърпяване общо наказание от четири години лишаване от свобода. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. Предлаганият с искането вариант за групиране наказанията на осъдения е незаконосъобразен, защото се иска обособяване на съвкупности, в които да бъдат включени деяния, които се намират в отношение на рецидив помежду им. Така в първата съвкупност, освен престъпленията, за които е осъден с присъдите по НОХ дело № 329/2002 г., НОХ дело № 200/2002 г., НОХ дело № 199 от 2002 г. и НОХ дело № 318/2002 г., които действително са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях и които са били предмет на групиране с определение № 17 от 14.02.2003 г. и е определено за изтърпяване общо наказание от три години лишаване от свобода, се предлага да бъде включена и присъдата по НОХ дело № 3781/2010 г., която се намира в отношение на рецидив с тях. Същата присъда се предлага да бъде включена и в четвъртата съвкупност обособена от присъдите по НОХ дело № 1872/2011 г., НОХ дело № 3781/2010 г., НОХ дело № 458/2011 г. и НОХ дело № 3226/2011 г., престъпленията по които са извършени в условията на съвкупност. Иска се обособяване на съвкупност между присъдите по НОХ дело № 61/2010 г., НОХ дело № 4025/2010 г. и НОХ дело № 1970/2010 г., втората от които се намира в рецидив с първата. При групирането на наказанията по посочените в определението присъди Плевенският районен съд е допуснал нарушение на материалния закон. Правилно е обособил първата съвкупност, включваща присъдите по НОХ дело № 61/2010 г. и НОХ дело № 1970/2010 г. и е определил за тях общо наказание от три месеца лишаване от свобода, защото двете деяния са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях. Във втората съвкупност обаче незаконосъобразно е включил и присъдата по НОХ дело № 4025/2010 г. Деянието, за което е осъден с тази присъда се намира в отношение на съвкупност с присъдите по НОХ дело № 1872/2011 г. и НОХ дело № 3781/2010 г. и в отношение на рецидив с присъдите по НОХ дело № 458/2011 г. и НОХ дело № 3226/2011 г. При тази усложнена форма на множество престъпления е бил длъжен да извърши групиране на наказанията, като определи за изтърпяване общо наказание само по присъдите, чиито деяния са извършени в условията на съвкупност и да постанови отделно изтърпяване на наказанието, което се намира в отношение на рецидив с тях, при отчитане принципа за най-благоприятното съчетаване, така че осъденият да търпи най-малко по размер наказание. При постановяване на определението съдът е нарушил процесуалните си задължения, като не е изследвал цялостната престъпна дейност на осъдения за наличието на основания за извършване на ново групиране, независимо от предходните групирания, които не са задължителни за него. При всяко последващо осъждане е длъжен да обсъди цялостната престъпна дейност на осъдения и при наличието на изискванията, предвидени в закона, да извърши ново групиране, при отчитане принципа за най-благоприятното съчетание, така, че да търпи най-малко по размер наказание. Допуснатото от Плевенския районен съд нарушение е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 НПК, защото е довело до незаконосъобразно определяне на наказанието, което следва да се търпи от осъдения. Налице е съответно искане за отмяна на определението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Нарушението може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото. На това основание производството по делото следва да бъде възобновено, влязлото в сила определение отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се обсъди цялата престъпна дейност на осъдения и да бъде извършено законосъобразно групиране на наказанията му, при съблюдаване и на принципа за най-благоприятното съчетание, така че да търпи най-малко по размер наказание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,