Решение № 129 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 764/2009 г.

Решение № 129 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 764/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава 33 НПК, образувано по искане на осъдения В. Д. В. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 365/09 г. по описа на Окръжен съд-гр. Добрич. Възразява се, че са налице всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Правят се алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията. Пред ВКС искането се поддържа от осъдения и защитата му.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и поради това отсъствие на основания за възобновяване на делото.

За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид и следното:

С решение № 247 от 12.11.2009 г. по в.н.о.х.д. № 365/09 г. Окръжният съд-гр. Добрич потвърдил присъдата на Районния съд-гр. Добрич, постановена по н.о.х.д. № 1202/08 г., с която подсъдимият В. Д. В. е осъден на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 55 НК на пробация, включваща пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца при първоначално ежедневно явяване и подписване при пробационния служител и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 г..

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, а по същество - неоснователно.

1. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Възражението за липсата на съображения по оценката на доказателствата, игнорира мотивите на въззивното решение. На същото място добре е видно, че контролната инстанция изцяло е възприела оценката на доказателствата, направена от първоинстанционния съд, в който случай не е задължена да преповтаря съображенията предопределили я, и едновременно с това, не е лишена от възможност да допълни оценката, какъвто е настоящият случай.

Съдът по същество правилно е отхвърлил заключението по съдебно-медицинската експертиза, щом е установил, че тя се основава на субективните възприятия на заинтересовани от изхода на делото лица.

Оспорването на изводите относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия пренебрегват детайлните съображения и на двете предходни инстанции. Същите изцяло се възприемат от ВКС, тъй като са съответни на фактите, закона и практиката по приложението му. Към тях няма какво повече да се добави.

Всички обстоятелства от кръга по чл. 102 НПК са изяснени изцяло, посредством предвидените в процесуалния закон доказателствени средства, в това число и времето на извършване на инкриминираното деяние.

ДОС е изпълнил задълженията, произтичащи от чл. 339, ал. 2 НПК, което и обяснява декларативния характер на направеното в тази връзка възражение.

2. Не е допуснато нарушение на закона.

Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав е предпоставило ангажирането на отговорността на подсъдимия.

Очевидната техническа грешка в диспозитива на присъдата с посочването на чл. 42л НК, няма пречка да бъде отстранена по реда на чл. 414 НПК. Допуснатата от ДОС неточност в мотивите на решението, не подлежи на отстраняване по последно посочения ред. Тази неточност е допусната при отговора на възражението, свързано с чл. 42л НК, макар и да няма значение за това. По-важно е това, че при проверката относно справедливостта на наказанието въззивният съд е извършил същата в рамките, очертани с присъдата на ДРС.

3. Наложените наказания не са очевидно несъответни по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. Не се установява обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанията да са останали вън от погледа на съда, още по-малко да са ценени неадекватно на обективното им значение.

Изложеното налага извод за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното производство и удовлетворяване на направените от осъдения искания.

Водим от горното на основание чл. 424 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение