Решение № 1152 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12472/2012 г.

Решение № 1152 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12472/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Ламбев против решение № 648 от 05.09.2012 г. по адм. д. № 19/2012 г. на Административен съд - София област, трети състав. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че акта е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като са извършени кръстосани проверки по заявените от кандидата площи и площите отразени в СИЗП. Твърди, че за кандидата са установени над 30 % наддекларирани площи, поради което е отказано финансиране по СЕПП и е наложена санкция. Излага, че в акта са посочени фактически и правни основания за отказа. Моли, да се отмени обжалваното решение и се остави в сила оспорения акт. Ответникът - Янко Николов Сираков с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, както и не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Излага, че са установени нарушения при извършването на административната проверка за недопустими площи, която не е завършила с доклад за констатирани нередности, с който земеделският производител да бъде запознат, както и са установени причините за констатираното наддеклариране на площи, които са от технически характер, т. е. стоят извън поведението на земеделските производители, което допълнително е налагало участието им в извършените проверки. Смята, че е правилен изводът на съда, че процесното уведомително писмо за отказ от извършване на плащане е незаконосъобразно, защото е издадено в резултат на опорочена процедура по отношение на определената за недопустима за подпомагане площ, както и в частта относно отказа за плащане за природни ограничения в планинските райони, поради пълна липса на обосновка относно фактите и обстоятелствата, мотивирали органа да се позове на чл. 14 от Н № 11/03.04.08 г. и обосноваващите ги доказателства. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 648 от 05.09.2012 г. по адм. д. № 19/2012 г. на Административен съд - София област, по жалба на Янко Николов Сираков е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-230-6500/3091 от 02.10.2011 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", РА, с което е отказан размера на искана финансова помощ за 2010 г. по СЕПП в размер на 2 524,65 лв., по СНДП в размер на 1 293,01 лв. и по НР 1 за сумата 2 968,09 лв., както и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция гр. София по компетентност за произнасяне. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че в съответствие с чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г. не е изготвен доклад за извършената административна проверка и не е бил запознат земеделския производител с доклада и резултатите от проверката. Съдът е съобразил заключението на допусната и приета съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, въз основа на което е констатирано несъответствие в признатите за наддекларирани площи за част от заявените площи в границите на допустимия толеранс. Приел, че установените несъответствия биха представлявали под 20 % от заявените за подпомагане площи и в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. земеделският производител би получил частично подпомагане за заявените от него площи. По отношение на отказа за подпомагане по мярка НРД 1, съдът е приел, че отказът е немотивиран при липса на основания чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, след като не е могъл да провери наличието на посочените от административния орган основания по чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че предмет на оспорване е уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/3091 от 02.10.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция по повод общо заявление за единно плащане на площ УРН: 342016, подадено от Янко Николов Сираков, с което е отказан размера на искана финансова помощ за 2010 г. по СЕПП в размер на 2 524,65 лв., по СНДП в размер на 1 293,01 лв. и по НР 1 за сумата 2 968,09 лв. В писмото са отразени таблици за формиране на суми за финансово подпомагане за СЕПП и СНДП, както и е отразен отказ за финансово подпомагане за природни ограничения в планинските райони (НР1). За изясняване на спорните фактически обстоятелства съдът е допуснал и приел СТЕ, въз основа на която подробно е отразил заявените за финансово подпомагане площи от земеделския производител по отделните схеми, както и е установил несъответствия по отношение на констатираните от административния орган наддекларирани площи. Съдът е приел, че следва да се приемат като допустими за подпомагане площи - посочените имоти в първата таблица към уведомителното писмо с № 1, № 2, № 3, № 6, № 8, № 11 и № 14, тъй като разликите в заявения размер и установения за допустим от административния орган, е в границите на допустимия толеранс, както и че за отделните имоти е констатирано от вещото лице, че са обработени, а за други, че е допусната грешка при изчертаването с приплъзване. За тези имоти съдът е приел, че първоначално определените от административния орган в уведомителното писмо недопустими площи по СЕПП в размер общо на 4.13 ха следва безусловно да бъдат намалени с 0.9 ха. По идентични съображения съдът е приел, че първоначално определените от административния орган в уведомителното писмо недопустими площи по СНДП в размер общо на 4.00 ха следва безусловно да бъдат намалени с 0.87 ха. По отношение на отказа за подпомагане по мярка НРД 1 се установява, че не са изложени конкретни фактически основания, а е посочено като правно основание чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212. В тази връзка съдът е приел, че е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради това, че в административната преписка и в самия акт липсват фактически установявания и съдът не може да провери наличието на предвидени в разпоредбата основания, защото липсват факти, които да обосноват приложимостта на посочената от административния орган правна разпоредба. Първоинстанционният съд правилно е подходил при определяне на приложимото право във връзка с оспорването на административния акт - Регламент ЕО № 796/2004 г., Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета, Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, ЗПЗП, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорения административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е съобразил изискванията на чл. 43, ал. 2, във връзка с чл. 37 от ЗПЗП и чл. 20 от Регламент № 73/2009 г., както и че по заявлението на земеделския производител са извършени кръстосани проверки по заявените за подпомагане площи по СЕПП, СНДП и НР1 за установяване наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Обективно е установено от съда, че по отношение на един от заявените за подпомагане по СЕПП общо 15 бр. БЗС, е приета като недопустима за подпомагане площ, поради застъпване, но от заключението на СТЕ е установено, че определената като недопустима площ всъщност е допустима. Освен това е прието от съда, че административният орган е използвал сателитни снимки чрез проверка на място по метода на дистанционното наблюдение по смисъла на чл. 33, § 2 от Регламент № 1122/2009 г., при който в съответствие с чл. 35, ал. 1, б. "а", се дава възможност при проверките да се използва фотоинтерпретация на сателитни снимки, с оглед установяване на почвеното покритие и измерване на площта, каквито административният орган е представил с преписката по издаване на оспорения акт и в хода на съдебното производство. Именно на тази основа е изготвено и заключението на СТЕ, по която е установено за част от първоначално определените от административния орган за недопустими площи, следва да бъдат намалени, предвид допустимия толеранс за точност при измерването. В съответствие с чл. 30, т. 1 от Регламент ЕО № 796/2004 г. (изм. с Регламент (ЕО) № 972/2007 на Комисията) площта на земеделските парцели се определя с всички средства с доказана възможност за гарантиране на резултати с качество, еднакво с изискваното по съответните технически стандарти, разработени на общностно равнище, както и може да бъде определен толеранс на измерване или резерв от максимум 1,5 м., прилаган към периметъра на земеделския парцел. Указано е, че максималният толеранс по отношение на всеки земеделски парцел не може да бъде по-голям в абсолютни цифри от 1,0 ха. Освен това с чл. 30, т. 2 от същия Регламент е дадена възможност общата площ на един земеделски парцел да се вземе предвид при условие, че се използва изцяло в съответствие с обичайните стандарти на въпросната държава-членка или регион, както и в други случаи се взема предвид действително използваната площ. В конкретния случай по отношение на отделните земеделски парцели, законосъобразно съдът е съобразил заключението на СТЕ относно възможния допустим толеранс за размера на отделните земеделски парцели, които разлики в съвкупност променят процента относно частичния или пълен отказ на подпомагането, респ. налагането на санкции. Правилно съдът е съобразил, че при провеждане на законосъобразна процедура на административни проверки, в която се установи, че обявената за недопустима за подпомагане площ от 1.55 ха по т. 4 от първата и втора таблица / СЕПП и СНДП/, за която има данни да се третира като допустима, наред с установените за допустими площи от вещото лице, ако бъдат приспаднати от общо посочената за недопустима площ в уведомителното писмо, биха съставлявали под 20 % от заявените за подпомагане площи, в който случай в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. земеделският производител би получил частично подпомагане за заявените от него площи. Основателно е възражението на касатора относно неправилното позоваване на административния съд на разпоредбата на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., съгласно която за всяка проверка на място следва да се изготви доклад за проверките и подпис на доклада от земеделския производител, с което той удостоверява присъствието си на проверките и евентуално да добави забележки. Изрично в разпоредбата е посочено (т. 1), че изискването е приложимо за "Всяка проверка на място съгласно настоящия раздел" (Раздел II Проверки на място). В разпоредбата е предвидено, че когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32, държавите членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, ако не са констатирани нередности по време на дистанционната проверка, но ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. По делото е установено, че са извършени кръстосани проверки, при които административният орган е констатирал нередности, като по отношение на застъпванията с други земеделски производители, Янко Сираков е бил уведомен, с оглед извършване на корекции. В случая не е установено да са извършени проверки на място по смисъла на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., което да обуславя задължение за административния орган за изготвяне на доклад и подписването му от земеделския стопанин. Посоченото несъответствие във фактическото установяване на съда и направените правни изводи, не променят крайния извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила обосновани на констатациите на СТЕ относно неточности при установяване на действителния размер на наддекларираните площи от земеделския стопанин. В тази връзка правилно съдът е указал на административния орган да проведе процедура на административна проверка с оглед установяване на действителния размер на допустимите за финансиране земеделски площи и точно приложение на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Неоснователно е възражението на касатора относно изводите на съда във връзка с определените за недопустими площи по схемата НР 1 за финансиране на земеделския стопанин за природни ограничения в планинските райони. Изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 59, т. 4 от АПК са правилни и законосъобразни. С процесното уведомително писмо е отказано финансово подпомагане в размер на 2 968,90 лв. на основание чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., без да са посочени фактически основания. Правилно съдът е приел, че липсата на фактически основания представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези, респ. приложението на чл. 14 от Наредба № 11/2008 г. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение