Решение № 9118 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4091/2012 г.

Решение № 9118 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4091/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен против решение № 79/10.02.2012 г. по адм. дело № 1136/2011 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54а и чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Иван Петков Петков, от гр. Плевен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че от систематичното място и от заглавието на разпоредбата "Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение" следва, че се урежда самостоятелна хипотеза, поради което прилагането й не е във връзка с материалноправните предпоставки за предходните норми. Предпоставките за прилагането на чл. 54е, ал. 3 от КСО не са поставени в зависимост от това кога и по чия инициатива е отпусната пенсия, нито от добросъвестност или недобросъвестност на получателя на обезщетението. Този извод следва и от чл. 114, ал. 2 от КСО, съгласно който е изключена възможността случаите по чл. 54е, ал. 3 да бъдат освободени от задължението за връщане на получено обезщетение за безработица, вкл. и при добросъвестност. В този аспект са и съображенията на съда, но изводът, че административният орган не е посочил изрично разпоредбата на чл. 54е, ал. 3 от КСО, не води до незаконосъобразност на акта. При правилно установени фактически обстоятелства, които обуславят приложението на посочената норма, следва че административният акт е законосъобразен. Като е приел обратно, съдът е постановил решението в нарушение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 79/10.02.2012 г. по адм. дело № 1136/2011 г. Административен съд - Плевен е отменил решение № 51/25.11.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 141 - 00 - 1894 - 6/18.10.2011 г. на ръководител за осигуряването при безработица при ТП на НОИ, с което е разпоредено на Иван Петков Петков да възстанови сумата от 331,40 лева, представляваща неправилно получено обезщетение за безработица и 11.88 лева лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т. 4 от АПК. По делото е установено, че на Иван Петков е отпуснато обезщетение за безработица, при възникнало право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, установено от органите на НОИ по време на получаване сумите по чл. 54а от КСО. С разпореждане № 5306054067/31.10.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Плевен на лицето е отпусната пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от датата на прекратяване на осигуряването - 04.07.2011 г. Обезщетението за безработица е определено за периода 04.07.2011 г. - 03.07.2012 г., но е получено за времето от 04.07.2011 г. до 31.07.2011 г. в размер на 338,73 лева. Към момента на неговото заявяване Петков е имал регистрация в Агенцията по заетостта - Бюро по труда - гр. Плевен, бил е с прекратено осигуряване и е нямал отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложил е всички изискуеми документи за осигурителен стаж. Обосновано съдът е приел, че са били налице основанията по чл. 54а от КСО, актуална редакция към датата на подаване заявлението за отпускане на обезщетение за безработица. Верни са и изводите за липса на недобросъвестно поведение у задълженото лице. Последвалото изменение на разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО е неотносимо към оценката на действията на заявителя. В този смисъл преценката на органите на НОИ, че Петков е бил недобросъвестен не се подкрепя от фактите по спора. Законосъобразно съдът е отбелязал, че възстановяване на полученото обезщетение е могло да бъде реализирано по друг административнопроизводствен ред, от който не са се възползвали органите по социално осигуряване. По изложените съображения атакуваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение